Определение № 18 от 13.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1583/2018 г.
ВКСII гражданско отделение13.01.2020 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.12.2017 г. по в.гр.д.№ 444/2017 г. на ОС-Монтана. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 640/60222 от 12.02.2018 г., подадена от М. И. А. чрез адвокат И. В. от АК – М. против въззивно решение от 19.12.2017 г. по в.гр.д.№ 444/2017 г. на ОС-Монтана. Ответниците по касация В. Е. М., В. Г. Г. (лично и като наследник на В. А. Г.) и В. В. Г. (в качеството на наследник на В. А. Г.) не са подали отговори на касационната жалба. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение е отменено решението от 27.09.2017 г. по гр.д.№ 859/2016 г. по описа на РС – Берковица в частта, с която, по предявения от М. И. А. срещу В. Е. М., В. Г. Г. и В. А. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС, ответниците са осъдени да премахнат следните постройки: гараж с площ от 17 кв.м. и идентификатор **** и складово помещение с площ от 24 кв.м. и идентификатор ****, изградени в собствения на ищцата имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК и кадастралните регистри на [населено място] (с посочени в диспозитива граници), като вместо това в тази му част иска по чл. 109 ЗС е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която ответниците са осъдени да премахнат складираните върху част от собствения на ищцата имот с площ от 20 кв.м. дърва и други вещи. Съдържанието на касационната жалба налага извод, че въззивното решение се атакува в частта, с която (след частичното отменяване на решението на РС) е постановено отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за отправна точка разясненията по т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, съобразно които предпоставки за уважаване на негаторния иск са: осъществени неоснователни действия от ответника и създадените в резултат от това по-големи от обикновените пречки за собственика на недвижим имот да упражнява в пълен обем своето право на собственост. Прието е за установено от доказателствата по делото, че за изградените в имота гараж и склад за дърва са налични архитектурен проект, виза за проектиране, строително разрешение, акт за узаконяване (гаражът е узаконен от висшестоящо длъжностно лице – гл. архитект на Община Берковица в кръга на неговата компетентност), поради което процесните постройки не са незаконни. Прието е за установено и съществуването на отклонения на изградените постройки спрямо предвижданията за тях по проект, както и използването им за жилищна цел, а не по предназначение. Същевременно не е установено отклоненията и неспазването на изискванията, предвидени в Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977 г. по някакъв начин да смущават ищцата в упражняването на правото й на собственост над терена и собствената й еднофамилна жилищна сграда (с идентификатор ****, със застроена площ от 52 кв.м., на един етаж). От свидетелските показания е установено само, че при дъжд от покрива на гаража се намокря задната стена на къщата, но това не създава за ищцата по-големи от обикновените пречки за упражняването в пълен обем на правото на собственост. Съобразено е още, че постройките са собственост на ответника В. Е. М., а на В. Г. Г. и В. А. Г. е учредено ограничено вещно право на ползване. В т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси относно задължението на въззивната инстанция да се произнесе по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК по валидността на административен акт за узаконяване на незаконен строеж с оглед компетентността на неговия издател и относно задължението на въззивната инстанция да обсъди събраните по делото доказателства и да установи релевантните факти, във връзка с които е изложено несъгласието на касаторката с формираните от окръжния съд изводи за валидност на Акт за узаконяване на гараж и законност на процесните постройки, въпреки противоречието с действащите към момента на узаконяване строителни правила и норми. Поддържа се противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК; Решение № 932 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 5093/2008 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 98 от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 520/2012 г. на ВКС, ІV г.о. В т. 2 е поставен въпросът „Построяването на сграда в отклонение от даденото строително разрешение, определеното строително петно, начин на разположение и строителна линия и при нарушаване на параметрите за застрояване, определени със строителните книжа, достатъчно основание ли е за уважаване на негаторен иск за премахване на сградата?”, като се поддържа наличие на противоречие с ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10/1984 г. на ВС на НРБ, ОСГК и Решение № 74 от 13.06.2011 г. по гр.д.№ 237/2010 г. на ВКС, І г.о. В т. 3 от изложението касаторката поддържа наличие на противоречие и с Решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 296/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 907/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. и ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК по въпроса „Построяването на сграда в чужд имот, при сериозни отклонения от даденото строително разрешение, определеното строително петно, начин на разположение и строителна линия, както и при нарушаване на параметрите за застрояване, определени със строителните книжа, представлява ли пречка по смисъла на чл. 50 ЗС?”. Касаторката счита, че поставените от нея питания съставляват основание за допускане на обжалването и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че е налице и третата хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК – „очевидна неправилност”. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. На първо място, отсъства основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото (както и самата касаторка е посочила) по всеки от поставените от нея въпроси е формирана практика на ВКС и не е обоснована необходимост от ново произнасяне с оглед точното прилагане на Закона и развитието на правото. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, защото въззивният съд е съобразил задължителната практика по приложението на чл. 50 и чл. 109 ЗС, обективирана в ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Съгласно т. 3 от посоченото ТР, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са:
неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че последното създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело. Така дадените указания по приложението на чл. 109 ЗС и чл. 50 ЗС са задължителни за всички съдилища, поради което приложение намират те, а не застъпеното в Решение № 74 от 13.06.2011 г. по гр.д.№ 237/2010 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 296/2010 г. на ВКС, І г.о. разбиране, че всяко нарушение на строителните правила и норми по определение на закона е вече пречка по смисъла на чл. 50 ЗС. При извършената преценка, че отклоненията и неспазването на изискванията по Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977 г. нямат за последица смущаване възможността ищцата да упражнява правото си на собственост над терена и собствената й еднофамилна жилищна сграда, искът по чл. 109 ЗС подлежи на отхвърляне, независимо от това дали административния акт за узаконяване на гаража е валиден или не. Последното означава, че първият от въпросите по т. 1 от изложението няма обуславящо значение за изхода на спора, поради което не съставлява общо основание за допускане на обжалването. Вторият от въпросите по т. 1 също не е общо основание за допускане на обжалването, доколкото обобщава оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила в процеса на обсъждане на доказателствата, каквито (съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) не подлежат на обсъждане и преценка в подборната фаза по селектиране на касационните жалби. Най-съществено значение за изхода на спора има констатираното от въззивния съд и безспорно между страните обстоятелство, че ответникът В. Е. М. разполага с титул за собственост на процесните постройки, който не е оборен и не е предмет на иска по чл. 109 ЗС (доколкото негаторният иск, макар да е такъв за защита на собствеността, е отрицателен поради това, че предмет на делото не е нито правото на собственост на ищеца, нито правото на собственост на ответника – т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК). По тази причина ответникът В. Е. М. има право да държи постройката си в имота на ищцата, както и да се ползва от земята, доколкото е необходимо - въз основа на прехвърленото с н.а.№ 110 от 21.09.2016 г. право по чл. 63, ал. 2 ЗС. Това обстоятелство налага извод, че в случая отсъства първата предпоставка за уважаване на иска – неоснователно поведение от ответната страна върху собствения на ищцата недвижим имот предвид суперфициарното право, което по силата на закона ограничава правото на собственост върху терена. По отношение на въззивното решение не е налице и някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото не са налице съмнения досежно неговите валидност и допустимост. То не е и очевидно неправилно, тъй като законът не е приложен в смисъл, противоположен на вложения от законодателя, делото не е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, нито обжалваното решение е постановено при нарушения на основните начала на гражданския процес или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение