Определение № 378 от 08.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6403/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 4407/09.08.2013 год. на Д. В. Д. от [населено място], заявена чрез адв. Н. Н. АК Ш. срещу въззивно Решение от 02. 07. 2013 год. по гр. възз.д. Nо 278/ 2013 год. на ОС-Шумен, по отхвърлените обективно предявени искове по чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД и чл. 108 ЗС. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по отхвърлените обективно предявени искове по чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка покупко-продажба, обективирана в НА Nо 84 / 2001 год. и по чл. 108 ЗС за предаване владените на апартамент в [населено място], самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.660.163.9.74, с административен адрес [улица]Nо 4, ведно с прилежащите избено помещение и идеални части от сграда и правото на строеж върху държавна земя. За да постанови решението си, решаващият съд е приел, че сключения договор за заем и учредената като обезпечение на изпълнението му договорна ипотека по НА Nо 60 / 2000 година не са недействителни, тъй като чл. 152 ЗЗД не може да намери приложение.Няма изразена воля, която да противоречи на закона, тъй като няма прикрито съглашение- уговорка кредитора да получи удовлетворение на вземането си по начин, различен от този посочен от закона. Приема изложените съображения на първата инстанция по чл. 272 ГПК относно извода, че покупко-продажбата по НА Nо 84/2001 година е породила транслативния си ефект и ответницата е станала собственик по силата на валидно сключената сделка. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила поради неточна и непълна преценка на доказателствата по делото и материалния закон – в частност чл. 152 ЗЗД, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод, че по материално-правния въпрос: недействителна ли е сделката, предвиждаща директно получаване на имота вместо обезпечаване на вземането на кредитополучателя, въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие със задължителна съдебна практика – Решение Nо 902 от 16.11.2006 годна по т.д. Nо 450/2006 г. на ВКС-ТК. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Г. Т. чрез адв. Н.Д.- АК Ш., с който се оспорва наличие на основание за допускане на касационното обжалване по причина, че изведения въпрос няма характера на обуславящ изхода на спора, не е предмет на произнасяне от страна на съда, а представената съдебна практика е неотносима.Претендират се разноски. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, обжалваното въззивно решение е постановено по гражданко дело за съдебна делба, в първа фаза, поради което същата се явява процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира ,че исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС поставения въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, за да обоснове извод за допускане на касационното обжалване в приложното поле на хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1 до 3 ГПК, следва да има характера на обуславящ изхода на спора. Въпросът по чл. 280 ал.1 ГПК, който е изведен с изложението на касатора няма такова значение, тъй като е формулиран некоректно, без да се държи сметка за уговорената по процесния договор воля на съконтрахентите. Само ако фактите, предпоставящи така зададения въпрос - т.е. наличие на предварителна уговорка за пряко удовлетворяване с имота, послужил за обезпечение, при неизпълнение на задължението по договора за кредит, биха били налице, въпросът може да се приеме за обуславящ изхода на спора. При различната по делото фактическа обстановка- наличие на преупълномощаване от страна на кредитора и продажба на имота от името и за сметка на неизправния длъжник, собственик на имота на трето-неучастващо по договора за кредит лице / ответник по иска/, поставеният материално-правен въпрос се явява неотносим и същият не може да наведе извод за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия