Определение № 37 от 25.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1254/2011 г.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 1262 от 15.07.2011 г. по гр.д.№ 1028/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 2372/2009 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав, постановено с участието на Министерство на икономиката и енергетиката и на Агенцията за приватизация като трети лица-помагачи на държавата. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите обективно съединените искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 10 587.36 щ. долара, представляваща недължимо платена цена по приватизационен договор за продажба на дялове от капитала на [фирма] и с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 17 976.72 щ.долара. В касационната жалба се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, поради което се иска обезсилването му като недопустимо и евентуално като неправилно, а допускането на касационното му обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК с твърдението, че по процесуалноправния въпрос относно правната квалификация на исковете и за рамките, определящи въведения с исковата молба предмет въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика - ППВС № 1/85 г., ППВС № 1/79 г. ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, и т.4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК. Ответната страна по касация Държавата, представлявана от министъра на финансите в писмения си отговор възразява срещу допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба, като претендира разноски по делото. Третите лица-помагачи не са изразили становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Производството по делото е образувано по иск на касатора срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите за сумата 10 587.36 щ. долара, претендирана като недължимо платена цена на 1 918 дружествени дяла по приватизационен договор от 1999 г., сключен с Министъра на промишлеността за продажба на 85% от капитала на [фирма], но не прехвърлени й от държавата, които към този момент са били собственост на трето лице „Метал Х.”, съединен с иск за сумата 17 976.72 щ.долара, представляваща разликата между първоначално договорената с продавача по приватизационния договор и действително платената от ищеца цена на това трето лице за закупуването на процесните 1 918 дяла, придобиването на които съставлявало условие за вписването му от регистърния съд като притежател на продадените му по договора 85% дружествени дяла. Първоинстанционният съд отхвърлил квалифицираните по чл.55, ал.1 и чл.49 ЗЗД обективно съединени искове по съображения, че Агенцията за приватизация, а не държавата е носител на пасивно материалноправната легитимация по тях. Въззивният съд потвърдил решението, но не по съображенията на СГС, като изложил, че Агенцията за приватизация се легитимира като страна след обнародването в ДВ от 16.11.2009 г., т.е. след предявяване на исковете и след постановяване на решението. Прието е, че в исковата молба липсвали твърдения, че част от цената е платена на отпаднало основание – развален приватизационен договор, нито твърдения за неосъществено основание. Към датата на приватизационната продажба Държавата не е притежавала част от дружествените дялове на приватизираното дружество, но сделката за продажба на чуждо имущество не е нищожна, поради което счел, че не е налице нито една от визираните в чл.55, ал.1 ЗЗД хипотези, при които за държавата би възникнало задължение за връщане на заплатената от ищеца по приватизационния договор цена на процесните 1 918 дружествени дяла. Въззивният съд споделил направеният с обжалваното решение извод, че вторият иск черпи основанието си в чл.49 ЗЗД и следователно СГС е разгледал иска на заявеното основание, но приел, че същият е неостнователен поради наличието на договорна връзка между страните. Изложени са освен това съображения, че същият е и недоказан, тъй като ищецът не е доказал увреждащото го плащане, тъй като не е представил доказателства за плащането на цената към [фирма] за закупените дружествени дялове, и то на цена, по-висока от договорената по приватизационния договор. Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посоченият от касатора основен процесуалноправен въпрос свързан със задължението на съда да се произнесе по предявените искове, е решен от въззивния съд в отклонение от задължителните за съдилищата постановки, дадени в ППВС № 1/1985 г. - т. 8 и Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 10, касаещи диспозитивното начало в процеса, определящо рамките на правораздавателната дейност по съществото на спора и последиците от неговото нарушаване. Това обуславя наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, неточно квалифицирано в изложението по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 850.98 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение