Определение № 2787 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4387/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Г., чрез пълномощника му адв. Я. против решение № 734/1.06.2023 г. по в.гр.д. № 1630/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което като е отменено решение от 24.03.2022 г. по гр.д. № 12908/2020 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от касатора против „Алианц-Словашко застрахователно дружество“ АД, Б., С., иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З. А. Г., настъпила на 21.12.2019 г. в резултат на ПТП с участие на застрахован по „Гражданска отговорност“ водач на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № РК 851DJ, ведно със законната лихва от 12.09.2020 г. до окончателното изплащане. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. В изложението се поставят материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които се поддържа, че въззивният съд е дал разрешение в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.08.2018 г. по т.д. №1/2016 г. на ОСНГТК относно кръга на материално легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък, лица, както и в т.2 Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, разясняваща в кои случаи въззивният съд дължи даване на указания на страните, както и какви са задълженията му при разрешаване на материалноправния спор във въззивното производство, обективирана в конкретно посочени в изложението решения по чл.290 ГПК. С молба от 02.04.2023 г. касаторът е изложил, че към настоящия момент се води наказателно производство срещу застрахования при ответното дружество водач на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № РК 851DJ - Д. С. К. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК, което е в съдебна фаза- нохд № 592/2023 г. по описа на Окръжен съд София, като по делото е насрочено открито съдебно заседание за 19.04.2024 г. При тези данни, поддържа, че е налице основание за спиране на настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по наказателното производство, тъй като изходът от него е от значение за исковото производство по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК. Към молбата е представено съдебно удостоверение, издадено от Окръжен съд София, от което е видно, че е образувано нохд № 592/2023 г. с подсъдим Д. С. К. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК. Ответникът „Алианц-Словашко застрахователно дружество“ АД, Б., С., представлява от адв. К., в отговор на касационната жалба поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на посочените основания, но ако такова бъде допуснато излага съображения за неоснователност на доводите за неправилност на въззивното решение. За да отмени решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 32 000 лв., въззивният съд е приел, че извършеното от застрахования при ответника водач на товарния автомобил деяние не е противоправно и виновно, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че не е доказано съществуването на особено близка духовна и емоционална връзка между ищеца и неговия брат, което изключва правото на ищеца да бъде обезщетен за неимуществените вреди от смъртта на неговия брат. Видно от представеното пред първата инстанция постановление от 7.01.2022 г. на прокурор при ОП София по пр.преписка № 3785/2019 г., за разследване на обстоятелствата във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 203/2019 г. по описа на ОСлД-София за това, че водачът на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № РК 851DJ, нарушавайки правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на З. А. Г. – престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК. Настоящият състав на ВКС намира, че молбата за спиране на касационното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съгласно задължителните указания, дадени с т.8 от ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, касационната инстанция не може да постанови спиране на производството на основание чл.182, ал.1, б. „б“, „г“ и „д“ ГПК /отм./. Съгласно ТР №1/9.07.2017 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предвид аналогичните норми на чл.182, ал.1, б. „г“ ГПК /отм./ и чл.229, ал.1, т.4 ГПК, запазените основни характеристики на касационното производство и правомощията на ВКС в контролно-отменителната фаза по сега действащия ГПК и отменения ГПК, постановките на т.8 от ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК в разглежданата хипотеза, както и доразвитието им в т.9 от ТР № 2/2.07.2004 г. на ОСГТК, са запазили актуалността си. В мотивите към т.8 от ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че когато при разглеждането на гражданскоправния спор съдът констатира престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора, спирането на основание чл.182, ал.1, б. „д“ ГПК от 1952 г., респ. чл.229, ал.1, т.5 ГПК може да бъде постановено и без да е образувано наказателно преследване, т.е. без да е нужно висящо наказателно дело с обуславящо значение за спряното. Разяснено е още, че когато това основание за спиране на производството се е осъществило пред въззивния съд, но той е постановил решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС съдебният му акт подлежи на обезсилване като недопустим, като делото се връща за ново разглеждане с оглед спирането му до отпадане на процесуалната пречка за упражняване правото на иск – влизане в сила на решението или присъдата по обуславящото дело. В конкретния случай, нито първоинстанционният, нито въззивният съд са съобразили данните по делото за наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора и не са постановили спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, доколкото към момента на разглеждане на делото пред двете инстанции, все още не е било образувано наказателно дело от общ характер срещу застрахования при ответното дружество водач на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № РК 851DJ - Д. С. К., което обстоятелство е основание за спиране на делото по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. С оглед изложеното и при съобразяване на разрешението, дадено в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според което служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, намира приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.