Определение № 2026 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2305/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ю. В. от [населено място] срещу въззивно решение № 95 от 28.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 590/2022 г. на Великотърновския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 704 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 2586/2021 г. на Великотърновския районен съд, е уважен изцяло предявеният от М. Н. В. против касатора иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени щети в собствения на ищцата имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство М. Н. В. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 141 кв. м, заедно със самостоятелен обект /жилище/ в сграда с идентификатор *****, който се намира на първия етаж в построената в имота сграда с идентификатор ****, а ответникът е собственик на съседен поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 511 кв. м. Имотът на ответника по силата на нотариални актове, съответно от 19.08.2011 г. и 23.12.2011 г., е бил собственост на В. Р. С., който е починал на 18.01.2018 г. и е оставил за свои наследници по закон И. В. Б. (дъщеря) и Ю. В. Р. (син), като последният се е отказал от наследството на своя баща. Ответникът е придобил собствеността на имота по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 1608/11.09.2018 г., сключен с прехвърлителя И. В. Б.. През 2016 г. е премахната постройка в имота на ответника от тогавашния му собственик В. Р. С., в резултат на което е настъпило увреждане на подпорната стена между двата имота и е образуван свлачищен процес, довел до увреждания в имота на ищцата – съборени външна тоалетна и барбекю, банята увиснала във въздуха, появили се пукнатини по плочата на хола и детската стая и течове, пропаднал металният парапет на двора. Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа оценъчна експертиза разрушаването на подпорната стена е довело до повредите в имота на ищцата, като ориентировъчната стойност на строително-монтажните работи, необходими за възстановяване на подпорната стена в частта, засягаща имотите на страните възлиза на 20 213 лв. с ДДС. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че в нарушение на изискванията по чл. 197 ЗУТ ответникът е бездействал, вместо да укрепи подпорната стена между имотите. Това бездействие е в директна връзка с установените увреждания и е виновно по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Посочено е, че в настоящия случай е налице неизпълнение на разпоредбата на чл. 195 ЗУТ, който законът свързва със собственика на имота, без да прави разлика между бивш, настоящ или бъдещ собственик. Както лицата, от които е придобил имота, са били длъжни на спазват техническите предписания по премахване на постройката, така ответникът е длъжен да отстрани вредоносните за съседните имоти фактори. Бездействието в тази насока е неправомерно по смисъла на закона и доколкото причинява вреди, влече отговорността на ответника. Прието е, че увреждането на подпорната стена е в основата на причинния процес на нанесените щети и от техническа гледна точка решаващо за имота на ищцата е нейното изграждане. Репарацията на щетите по необходимост изисква присъждане на исковата сума в пълен размер, с оглед заключението на приетата по делото експертиза. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въпроси на страните, повдигнати с въззивните жалби; 2. Задължен ли е въззивният съд да обезсили първоинстанционно решение, когато установи произнасяне „свръх петитум“, или може да го потвърди, произнасяйки се по материалното право; и 3. Задължено ли е трето лице, купувач на недвижим имот, да обезщети пострадало лице от предполагаема вреда, която е нанесена от продавача на имота. Ответната страна по жалбата М. Н. В. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. В случая по отношение на третия поставен въпрос /уточнен от съда съгласно дадените с т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения/, а именно: Задължен ли е купувачът на недвижим имот да обезщети собственика на съседен имот за вреди, причинени от наследодателя на продавача, касаторът основателно сочи, че той е решен в противоречие с посочената от него практика на ВКС – решение № 220/19.06.2012 г. по гр. д. № 741/2011 г., IV г. о., както и със служебно известното на настоящия състав решение № 1118/20.10.2008 г. по гр. д. № 4717/2007 г., II г. о., поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговор на останалите въпроси евентуално ще бъде даден с решението по съществото на спора. С оглед изложеното на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 400 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,