Определение № 50271 от 24.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1921/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител старши инспектор- юрист А. П. Г., против решение № 1 от 07.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 193/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение Решение №87/30.04.20г., по гр. д. №1915/2017г. на Окръжен съд –Бургас, с което е отхвърлен предявения от КПКОНПИ против Ж. Н. Ж., иск по чл.74 от ЗОПДНПИ (отм.) вр.§5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, препращащ към приложението на чл.153 и сл. от ЗПКОНПИ, за отнемане на имущество в полза на Държавата на обща стойност 291579,08 лв., както следва: сумата от 5000 лв., представляваща равностойността на придобитите от него на 31.01.2007 г. и впоследствие отчуждени 50 дружествени дяла от капитала на „КСК-1“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], към датата на отчуждаването 13.01.2009 г.; сумата от 9779,15 лв., представляваща вземане от трето лице съгласно молба за вписване на възбрана, отбелязване или заличаване на частен съдебен изпълнител рег. №804 №60, том .., вх. рег. №.. от 16.05.2008 г. на съдия по вписванията при Кюстендилския районен съд, за която е установено, че няма извършено погашение и върху която в полза на ищеца е наложен запор по изпълнително дело №20178040400435 по описа на ЧСИ рег.№804; както и суми по подробно посочени в диспозитива на решението сметки в банки. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Също така се поддържа, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът е формулирал е следните въпроси: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1. т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?; 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?; и 3. Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба подадена от Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл.153 ал.1 или ал.2 от ЗПКОНПИ?. По отношение на първите два въпроса се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, като сочи че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на третия въпрос, сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, с твърдения, че въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното: По делото е прието, че при образуваната от КОНПИ проверка за имуществено несъответствие срещу Ж., на последния е било повдигнато обвинение за престъпление, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.8 от ЗОПДНПИ, сега чл.108, ал.1, т.8 от ЗПКОНПИ. Т.е. законният повод за проверката е бил наличен, когато тя е започнала и веднъж образувана, проверката следва да приключи с извод за наличие или липса на „значително имуществено несъответствие“. Прието е, че макар за първоначално повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.203 от НК, Ж. да е бил оправдан, а деянието по чл. 202, ал. 2, т. 3, предл. 2-ро във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК да е преквалифицирано в такова по чл. 206, ал. 1 /ред. ДВ бр. 10/93 година/ във връзка чл. 2, ал. 2 от НК, излизащо извън приложното поле на чл.108 от ЗПКОНПИ, няма основание за прекратяване на започналата законосъобразно проверка по чл.107 от ЗПКОНПИ, нито горните факти предполагат самостоятелен извод за неоснователност на заявената по делото претенция за отнемане на незаконно придобито от ответника имущество. По делото е прието за установено, като налично имущество в пари на ответната страна, в началото на проверявания период - 03.06.2005 г. сума от 7203,17 евро, по сметка на съпругата на ответника, отчетена при установяване на финансовото състояние на проверявания и свързаните с него лица и сумата 169,19 лв.- начално салдо по банкова сметка на ответника. Не било спорно, че към 03.06.2005 г. ответникът е имал апартамент в [населено място] на [улица] площ 88,32 кв.м., ведно с избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху нея, дарен през 2008 г. на двете му деца, при запазено право на ползване на дарителя и съпругата му, че последната е придобила по дарение през 1997г. 1/2 ид.ч. от нива с площ 12.003 дка, в м. „Д.“ в землището на [населено място], че двамата съпрузи са имали придобити през 2002 г. 1/12 ид.ч. от дворно място на административен адрес [населено място], [улица], ведно с апартамент на първи етаж в построената в парцела сграда, който имот са продали на 11.03.2008 г., като приходът от 174 700 лв. е отчетен от Комисията в доходите на проверявания. Съпрузите са притежавали и сграда, представляваща конюшня (склад) в стопанския двор на [населено място] църква, продадена през 2008 г., а сумата от 3500 лв. е отчетена като приход на проверяваните. Ж. е притежавал апартамент в [населено място], к-с“С.“ [жилищен адрес] придобит по наследство, продаден през 2005 г., като продажната цена от 50200 лв. е отчетена за приход на проверявания. Последният е притежавал и земеделски земи, продадени през 2011 г., като получената по сделката цена от 11 050 лв. е призната за приход на проверявания от Комисията. Желязкови притежавали в началния момент на проверката три леки автомобила, два от които запазили и понастоящем, а един от тях- л.а. Ауди „А4“, е продаден през 2008 г. и Комисията не оспорва включването на продажната цена от 15 000 лв. в приходите на проверявания. В проверявания период съдът установил от изслушаното по делото експертно заключение, и следното придобито имущество: 175 дяла от капитала на „Еко Ресурс“ ЕООД, на дата 20.10.2006 г., на стойност 1750 лв., придобити 5 бр. акции по 100 лв. всяка в „03“ АД, на стойност 500 лв. през 2006 г., придобити 75 дяла в „Еко Ресурс“ ЕООД на 07.03.2007 г., на стойност 750 лв., придобити 50 дяла в „КСК 1“ ЕООД на 31.01.2007 г. на стойност от 5000 лв. /впоследствие всички дялове били прехвърлени на Т. Г. за сумата 5000 лв. на 13.01.2009 г./. Ж. придобил също 60 дружествени дяла по 1000 лв. единия от „Белица“ЕООД, на обща стойност от 60 000 лв., които на 05.10.2007 г. продал на Т. П., срещу сумата 60 000 лв. Нямало твърдения средствата получени от продажбата на дяловите участия на ответника в търговски предприятия, посочени по-горе да са трансформирани в друго имущество на ответника. В края на проверявания период, наличните суми по всички сметки на ответника, на съпругата му и на юридическите лица, които контролирал, били в общ размер от 2938,34лв. Въззивният съд е приел, че ищеца е сформирал имущественото несъответствие на Ж., като надхвърлящо размера по §1,т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), неправилно, защото е счел за имущество взети от ответника в заем чужди средства, които не е върнал, както и постъпленията от върнати му средства, заети на трети лица, макар тези суми да не били налични в патримониума на проверявания в края на 10-годишния период - 03.06.2015 г., а също е прибавил паричните преводи от проверявания и трети лица по сметките му, с неотразено основание или внесени като захранване на сметки. Според въззивния съд имуществото, придобито в проверявания период следва да бъде формирано от придобитите от Ж. дялове в търговски предприятия и акции на обща стойност 68 000 лв., от наличните в края на проверявания период парични вземания на Желязкови по сметките им в банки, в общ размер от 2938,34лв. и от непогасените парични вземания на Ж. от други лица /4000 лв. от „Еко ресурс“ЕООД и 9779,15 лв. от трето физическо лице, предмет на принудително производство/. Дълговете към трети лица не формирали нито имущество, нито имуществено несъответствие. Прието е, че не могат да участват в сформирането на последното и сумите, дадени от ответника в заем, погасен в рамките на 10-годишния период чрез изпълнение, включително сумите, дадени на основание чл.134 от ТЗ на юридически лица като допълнителни парични вноски, които са върнати. Прието е, че паричните потоци могат да се включват и да напускат патримониума на проверявания за всякакви цели, но ще сформират имуществено несъответствие, само ако са налични като вземания по сметки или от трети лица, или в брой в края на проверявания период, което в случая не било така, или ако бъдат вложени в придобиването на друго имущество, за каквото по делото нямало нито твърдения от ищцовата страна, нито данни по делото. Направен е извод, че в рамките на проверявания период, ответникът от една страна е придобил имущество на обща стойност от 84717,49 лв., но от друга- той и съпругата му са се разпоредили с парите по банковите си сметки, налични към 03.06.2005 г., както и с притежавания към същия момент л.а. Ауди и с описаните като продадени недвижими имоти, съществували в началото на проверявания период срещу цена от 254 450 лв., които средства не са налични при осъществената от Комисията проверка. Съпоставката на двете величини /придобито и разпоредено/ сочела не на увеличение, а на намаляване на имуществото на проверяваното лице в края на обследвания 10-годишен период и водела до извод, че новопридобитото представлява трансформация на част от притежаваното в началото на проверявания период имущество. Въззивният съд е приел, че ответникът е разполагал през проверявания период с нетен доход от 253 099,34 лв., т.е. със свободни средства, напълно достатъчни по размер за възмездно придобиване на имущество на стойност 84717,49 лв., което изключва приложението както на §1, ал.1,т.7 от ДР на ЗОПДНПИ(отм.) /в редакцията му в края на 10-годишния срок на проверката на Комисията срещу Ж. - 03.06.2015 г., преди изменението извършено с ДВ, бр. 103 от 2016 г./, изискващ увеличение при имуществено несъответствие над 250 000 лв., и води до неоснователност на предявения иск. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първите два от повдигнатите от касатора въпроси, са включени в предмета на образуваното с разпореждане от 15.10.2020 г. на председателя на ВКС тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК, поради противоречивото им решаване в практиката на ВКС. С Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС в т.1 прие, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателното решение се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Изложените решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези два въпроса. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. Оспорваното от касатора присъждане на държавна такса в тежест на ищеца поради отхвърляне на иска или при неоснователно обжалване е извън предмета на искания касационен контрол, селективен по отношение на касационните жалби срещу решението на въззивния съд. С окончателния си акт въззивният съд се е произнесъл по разноските, като при поискано изменение на решението в тази част, законът предвижда постановяване на определение, което подлежи на обжалване по друг ред, доколкото на обжалване подлежи и решението. В касационната жалба се съдържа изрично оплакване за неправилно вменено задължение за заплащането на държавна такса от страна на ищеца, при това положение в тази част жалбата има характер на молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, компетентен да се произнесе по която е постановилия решението съд. Едва след приключване на производството по чл.248 от ГПК и евентуално постъпила частна жалба срещу определение по чл.248 ал.3 от ГПК, делото следва да се изпрати на ВКС за разглеждане на последната. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение