Определение № 50801 от 09.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Н. К. против решение № 1874/13.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 1617/2021 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, отменено е решението на районен съд, като е постановено ново, с което е отхвърлен. Съдът е постановил решението след връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС, с оглед отменително решение на ВКС, с даване на задължителни указания. Съдът е приел, че към датата на проверката на процесния електромер (14.12.2017 г.) нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5- членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и не са част от действащото право. По силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все още част от действащото право, това прави последните неприложими към посочената дата - съответно хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, на която въззивното дружество се позовава като правно основание за дължимост на вземането му, не се явява годно такова. Посочено е обаче, че горното обаче не отменя задължението за заплащане на цената на потребена, но неотчетена при редовен месечен отчет електроенергия, доколкото предвидените в ЗЕ специални норми, регулиращи отношенията между доставчиците на електроенергия и крайните потребители, не изключват общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Прието е, че в случая налице е продажбено правоотношение, за което на общо основание са приложими правилата на ЗЗД. Съдът е приел, че както КП на БИМ, така и изготвената пред настоящата инстанция комплексна експертиза установяват, че наличното количеството ел. енергия в регистър е отчетено точно, тъй като към датата на проверката, процесното СТИ е било в метрологична годност и при проверките за точност на отчитане на същото не са констатирани грешки извън допустимите. Невъзможността да се определи точният момент, от който е започнало натрупването в невизуализирания регистър, няма отношение към валидността на задължението за заплащане на стойността на потребената ел. енергия, тъй като за периода от монтажа до демонтажа на процесния електромер не е имало смяна на абоната, а от доказателствата по делото,включително и от експертизите се установява, че натрупването на процесното количество ел. енергия по този регистър е станало след монтажа,тъй като производителят не допуска в търговската мрежа електромери без да са преминали задължителната техническа и метрологична проверка, съответно не е възможно регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0 да са с показания, различни от нулата. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Сочи се въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди приети по делото експертизи и при наличието на противоречие между тях, да изложи собствени мотиви в насока, защо приема или не, дадено заключение. Съдът не е допуснал противоречие по сочения правен въпрос, доколкото при постановяването на своето решение е съобразил изцяло дадените от ВКС указания при първото касационно обжалване на постановеното по делото въззивно решение, които са били изцяло във връзка с допускане на нова експертиза, с формулирана от ВКС задача. В тази насока съдът е спазил задължителните указания на ВКС във връзка с допускането на експертизата и в изпълнение на тези указания е съобразил своите фактически изводи с даденото експертно заключение. Не е допуснато и противоречие с цитираните решения на ВКС по въпроса относно приложението на нормата на чл.162 ГПК, доколкото съдът е приел в случая, че невъзможността да се определи точният момент, от който е започнало натрупването в невизуализирания регистър, няма отношение към валидността на задължението за заплащане на стойността на потребената ел. енергия, тъй като за периода от монтажа до демонтажа на процесния електромер не е имало смяна на абоната, а от доказателствата по делото,включително и от експертизите се установява, че натрупването на процесното количество ел. енергия по този регистър е станало след монтажа, като съдът е съобразил исковия период от една година, за който е извършена корекцията. В цитираните от касатора решения на ВКС фактическата обстановка е различна от настоящата, поради което не е налице соченото противоречие. На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1848 лева. Водим от горното, състав на ВКС