Определение № 302 от 05.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1416/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение- Пазарджик“ АД, [населено място] срещу решение №95 от 15.03.2019г. по в.т.д. №11/2019г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е отменено решение №11196 от 13.07.2018г., т.д. №128/2017г. по описа на Окръжен съд– Пазарджик и вместо това е осъден ответника „Многопрофилна болница за активно лечение- Пазарджик“ АД да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“ АД следните суми, дължими по договор, сключен на 13.06.2011г. между „Многопрофилна болница за активно лечение- Пазарджик“ АД- възложител и „Енемона“ АД- изпълнител за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат, обединени в пакет и съпътстващи ремонтни работи, които вземания ищецът „Интернешънъл Асет Банк“ АД е придобил на основание договор за цесия от 26.06.2015г., сключен между „Енемона“ АД /н/ и „Ескона Консулт“ ООД и договор за цесия между „Ескона Консулт“ ООД и „Интернешънъл Асет Банк“ АД от 06.11.2015г., а именно:

• сумата от 143 467.84 лева, включваща 32 неплатени месечни вноски в размер на по 4 483.37 лева всяка за периода от 10.12.2014г. до 10.07.2017г. включително, по чл.11, ал.1 от договора от 13.06.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 20.07.2017г. до окончателното й изплащане;

• сумата от 146 113.60 лева, включваща 32 неплатени месечни вноски в размер на по 4 566.05 лева всяка за периода от 10.12.2014г. до 10.07.2017г. включително, по чл.11, ал.2 от договора от 13.06.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 20.07.2017г. до окончателното й изплащане;

• сумата от 38 948.11 лева, представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяка една от вноските, включени в присъдените суми, за периода от падежа на всяка вноска /десето число на съответния месец/ до датата на предявяване на иска - 20.07.2017г.;

• сумата от 40 510.59 лева, включваща направените разноски в производството по делото, от които 24 920 лева разноски за първата инстанция и 15 590.59 лева разноски за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на „Енемона“ АД /н/ и „Ескона Консулт“ ЕООД като трети лица – помагачи на страната на „Интернешънъл Асет Банк“ АД.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон /неприлагане на императивни правно норми/, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост. Касаторът твърди, че съдът не е зачел императивните правни норми на чл.48, ал.1 и чл.49, ал.2, т.4 ЗЕЕ /отм./ и неправилно е отхвърлил като неоснователно възражението му за нищожност на процесния договор за изпълнение на инженеринг на енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат в пакет и съпътстващи ремонтни работи поради противоречие с тези разпоредби. Оспорва изводите на съда, че са приложими правилата на ЗЗД относно договора за изработка. Счита, че съдът не е отчел характера и целта на договора, като е нарушил и чл.20 ЗЗД при разкриване действителната воля на страните. Касаторът намира за неправилни и мотивите на въззивната инстанция за неприложимостта в процесния случай на Наредба №РД-16-347/02.03.2009г. за условията и реда на определяне и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради- държавна и/или общинска собственост. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като не е обсъдил всичките му доводи и възражения, вкл. за неизпълнен договор както по отношение на етап 1, така и на етап 2. Претендира отмяна на въззивното решение като неправилно със следващите се законови последици и присъждане на разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател твърди, че съдът се е произнесъл по правните въпроси, значими за изхода на спора:

„1. За да са ясни и убедителни мотивите към постановеното съдебни решение, следва ли въззивният съд като втора инстанция по съществото на спора да обективира в тях изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните като изрази становището си по тях, вкл. следва ли съдът да изложи съображенията си, поради които счита доводите и възраженията на страната, срещу която е издаден съдебния акт, за неоснователни?;

2. Длъжен ли е бил въззивният съд като инстанция по съществото на спора да даде точно тълкуване на разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗЕЕ 2008 /отм./ относно нейния императивен или диспозитивен характер, вкл. и във връзка с реда на плащанията по договора с гарантиран резултат като такива „за сметка на реализираната икономия на енергия“, и ако е бил длъжен, дали е дал това тълкуване достатъчно мотивирано, за да няма никакво съмнение за точния разум на закона относно това дали тази норма е императивна или диспозитивна по характера си?;

3. Дали даденото от съда разяснение и тълкуване на цитираната законова норма е трябвало да изясни нейното истинско съдържание и точен разум, вложени в нея, както и да изложи съображенията си поради които приема, че първоинстанционният съд е нарушил закона /чл.48, ал.1 ЗЕЕ 2008 /отм./, тълкувайки разпоредбата като императивна, предвид страничния контролен ефект на въззивното решение спрямо първоинстанционното решение, за да бъдат мотивите му ясни и убедителни за отмяна на решението?“, като поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление №1 от 13.07.1953г. на Пленума на ВС /т.3/ и Постановление №2 от 30.11.1967г. на Пленума на ВС /т.1, раздел I и т.3, раздел II / - основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по правни въпроси, съществени за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:

„4. Дали процесният основен договор, наименован като „Договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградите на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, обединени в пакет и съпътстващи ремонтни работи“ от 13.06.2011г., е единствено договор за инженеринг /изработка/ и за него са приложими само общите разпоредби по чл.258 и сл.ЗЗД или е „договор с гарантиран резултат“ по смисъла на чл.48, ал.1 сл. ЗЕЕ 2008 /отм./, с който специален закон се уреждат обществените отношения, свързани с държавната политика за повишаване на енергийната ефективност /чл.1 ЗЕЕ 2008 /отм./, при положение, че процесният основен договор има за предмет и цел „инженеринг за подобряване на енергийната ефективност“ на процесните обекти на доверителя ми съгласно чл.1, ал.1 от него и се изпълнява в два етапа, като Етап 2 от договора е за мониторинг на енергийното потребление на обектите с отчитане на гарантирания енергоефективен резултат и изплащане от Възложителя на вложената от Изпълнителя инвестиция?;

5. Дали за да възникне задължението за плащане по договор за повишаване на енергийната ефективност с гарантиран резултат е достатъчно условие да се изпълнят само възложените работи по Етап 1 от предмета на договора и същите да се приемат от Възложителя или е задължително и необходимо да се установи постигането на гарантирания с договора енергоефективен резултат, който да бъде остойностен парично, за да възникне задължението на Възложителя да възстановява вложената инвестиция и да изплати договореното възнаграждение до размера на така парично остойностената реално реализирана икономия на енергия в резултат на изпълнените от Изпълнителя енергоефективни мероприятия?;

6. Дали разпоредбата на чл.1, ал.1, т.2 от Наредба №РД-16-347/02.04.2009г. за условията и реда на определяне и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради- държавна и/или общинска собственост, издадена на основание чл.48, ал.8 ЗЕЕ 2008 /отм./, с която е определят „редът за възстановяване на инвестициите и заплащане на възнагражденията по договорите с гарантиран резултат“ има ограничен обхват на действие в зависимост от вида на правото на собственост на обектите, предмет на договорите с гарантиран резултат или такова ограничение липсва при съобразяване и във връзка с приложението на чл.48, ал.1 ЗЕЕ 2008 /отм./ и чл.1, ал.1 ЗЕЕ 2008 /отм./?“.

Поддържа и основанието за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът „Интернешънъл Асет Банк“ АД оспорва касационната жалба, като излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за неговата правилност. Претендира разноски.

Третите лица помагачи „Енемона“ АД /н/ и „Ескона Консулт“ ЕООД не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да отмени първоинстанционното решение, с което исковете с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.266 и чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са отхвърлени, решаващият съдебен състав излага мотиви, че от доказателствата се установява изпълнението на договора от страна на изпълнителя, обуславящо задължение за възложителя да плати договорените в чл.11, ал.1 и ал.2 суми, като отхвърля като неоснователни възраженията на ответника за нищожност на основния договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградите на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, обединени в пакет и съпътстващи ремонтни работи, както и на договорите за цесия, по силата на които ищецът е придобил вземанията на изпълнителя.

Въззивният съд приема за установено сключването на 13.06.2011г. между ответника „МБАЛ-Пазарджик“ АД /възложител/ и „Енемона“ АД /изпълнител/ на договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградите на болницата, описани в чл.1, обединени в пакет и съпътстващи ремонтни работи /след процедура по възлагане на обществена поръчка/, съгласно който дейностите да се осъществят на два етапа: първи етап, включващ анализ на енергоефективните мерки от докладите за обследване, изготвяне на технически проект за изпълнение на набелязаните енергоефективни мерки и необходимите за това съпътстващи ремонтни работи, които да гарантират експлоатационната годност на сградите, вкл. съгласуване на проектите и набавяне на необходимите разрешителни за изпълнение на СМР, осигуряване на финансиране и изпълнение на необходимите СМР по начин, че да гарантират бъдещото сертифициране на сградите със сертификат за енергийна ефективност, не по-нисък от категория „А“ и втори етап, включващ мониторинг на енергийното потребление на обектите с отчитане на гарантирания енергоефективен резултат и изплащане от възложителя на вложената от изпълнителя инвестиция. Посочени са числените стойности на базисното годишно енергопотребление, както и тези на гарантираното годишно потребление на енергия на обектите, предмет на договорената инвестиция, като изрично е договорено, че финансовият, търговски и технически риск за постигането на числената стойност на договорения гарантирания резултат се поема от изпълнителя, който поема задължението да заплати компенсация на възложителя съгласно разпоредбата на чл.18 за непостигнат гарантиран резултат по чл.4, ал. 2, т. 6 през някоя от годините на изплащане на инвестицията. Съдът приема, че страните са постигнали съгласие изпълнителят да финансира дейностите и мероприятията предмет на договора, като общият размер на инвестицията възлиза на 2 949 947.22 лева, без ДДС, а дължимата от възложителя сума е образувана на базата на така определените инвестиционни разходи, плюс стойността на оскъпяване, заради уговореното разсрочено плащане на инвестицията от възложителя за седем години /7.5 % годишно оскъпяване/ и следва да се плаща на 84 равни месечни вноски съгласно двата погасителни плана /графици за цената на договорените енергоефективни мероприятия и за цената на договорените съпътстващи ремонтни работи/.

С оглед доказателствата по делото, вкл. двустранно подписания между страните по договора приемо-предавателен протокол от 01.12.2011г. и удостоверение/сертификат от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, както и техническата документация за обекта /актовете обр.15, актове за първоначален технически преглед, разрешения за експлоатация, разрешение за ползване и др./ и събраните гласни доказателства, съдът приема, че са извършени и приети енергоефективните мероприятия и дейности от първия етап от предмета на договора, респ. че са изпълнени всички необходими дейности, които гарантират получаването на сертификат за енергийна ефективност на сградите категория „А“, клас „В“. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответника относно изпълнението и приемането на работата, вкл. че не са съставени актове обр. 15, че не са спазени изискванията на договора за обследване на двете сгради, че не са предадени на възложителя изработените проекти и строителна документация и не са посочени надлежно необходимите измервателни уреди, че не са поставени всички топломери, а електромерът в сградата на Първо и Второ вътрешно отделение е отчитал с 87% по-малко електроенергия, че не е получен заложеният сертификат за енергийна ефективност и че не са вложени инвестиции в договорения размер. Съдът излага мотиви, че от гласните доказателства се установява, че възникналите технически проблеми, за които изпълнителят е бил надлежно уведомен, са били отстранявани, а протоколите за извършената работа са отразявали действително извършена работа. Предвид недоказването пропуските и недостатъците при изпълнението на дейностите да са се отразили на възможността за тяхната експлоатация по предназначение, въззивната инстанция излага мотиви, че възложителят дължи заплащане на договорената инвестиция, чието изпълнение се установява от заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза /общият размер на направената от изпълнителя инвестиция е 3 545 619.68 лева без ДДС и дори надхвърля заложения в чл.7, ал.1 от договора размер от 2 949 947.22 лева без ДДС/. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответника и относно изпълнението на част от СМР от подизпълнители, и относно недостигането на предвидената с договора степен на енергоефективност, като изрично е посочено, че в договора е заложено сертифициране на сградите със сертификат за енергийна ефективност не по-нисък от категория „А“ /без посочване на клас/, какъвто е издаден- сградите са с енергийна ефективност категория „А“, клас „В“. Въззивният съд излага доводи, че приемането на извършените работи от първия етап се установява и от счетоводните операции при ответника, вкл. за извършено реално плащане на част от дължимите вноски за енергоефективните мероприятия и за съпътстващите ремонтни работи на обектите по погасителните планове /до 10.01.2014г. е изплатена сумата от 1 239 739.75 лева по издадените от изпълнителя и осчетоводени от възложителя две фактури за размера на цената на договора по чл.11, ал.1 и ал.2/.

За безспорно е прието, че след сключените договори за цесия, описани в исковата молба, ищецът придобива 20% от вземането на „Енемона“ АД по процесния договор, което с оглед ССЕ за исковия период 10.12.2014г. - 10.07.2017г. / 32 месеца/ е общо 143 467.84 лева по чл.11, ал.1 от договора и лихви за забавено плащане в размер на 19 296.13 лева, а по чл.11, ал.2 - общо 146 113.60 лева и лихви за забава в размер на 19 651.98 лева.

Като неоснователни въззивният съд отхвърля възраженията на ответника за нищожност на уговорените с договора клаузи, свързани с начина и размерите на дължимото заплащане от възложителя на изпълнителя, като противоречащи на императивни правни норми. Съдът не отрича, че Наредба № РД-16-347 от 2.04.2009 г. за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради - държавна и/или общинска собственост по императивен начин урежда размера и начина на заплащане на услуги по договори с гарантиран резултат - ЕСКО услуги в сгради - държавна и/или общинска собственост, вкл. че го поставя в зависимост от достигане на определеното в договора ниво на енергийно потребление на сградите, но излага мотиви, че тази наредба е неприложима в настоящия случай, тъй като процесните обекти са собственост на търговско дружество – „МБАЛ – Пазарджик“ АД, а не са държавна и/или общинска собственост, средствата по която се планират по бюджетите на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Съдът намира за безспорно обстоятелството, че акциите в ответното търговско дружество са собственост на държавата и на няколко общини, но с оглед разпоредбите на ЗОбС /чл.2, ал.2/ и ЗДС /чл.2, ал.4/ приема, че това не е основание сградите на акционерното дружество да бъдат счетени за държавна или общинска собственост. Излага аргументи, че доколкото процесният договор е сключен между две равнопоставени търговски дружества и не касае обекти държавна или общинска собственост, са неприложими императивните разпоредби относно начина и средствата за заплащане на възложените за изпълнение дейности.

Като неоснователно е прието възражението, че договорът противоречи на императивната разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗЕЕ / отм./. Въззивната инстанция излага мотиви, че в чл.48, ал.1 ЗЕЕ / отм./ се съдържа определението на договорите с гарантиран резултат /ЕСКО договори/, които имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или промишлени системи, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия. Съдът намира, че това определение на ЕСКО договорите не задължава равнопоставените субекти в търговския оборот, каквито са страните по настоящия договор, да сключват договори, с които да уговорят заплащането на пълния размер на инвестицията и на възнаграждението на изпълнителя да бъде извършвано само и единствено за сметка на реализираните икономии на енергия, като изводи за договорна свобода при определянето на начина и средствата за плащане следват от разпоредбите на чл.49, ал.3, т.3 и т.4 ЗЕЕ /отм./, в които е посочено, че страните уговарят начина на финансиране и начина на изплащане на възнаграждението на изпълнителя.

Тълкувайки клаузите на договора, съдът приема, че волята на страните при сключването му е била да се възложи на изпълнителя за извърши дейностите по договора, включително тези, които не са пряко свързани с подобряването на енергийната ефективност /чл.7, ал.1, т.2/, като сам финансира инвестицията, след което инвестицията да му бъде заплатена от възложителя в седемгодишен период по уговорения с договора начин, със средства от бюджета на възложителя, които да включват и стойността на икономиите, при съблюдаване на правилата по чл.17 от договора /при положителната финансова стойност на разликата между паричната равностойност на гарантираното годишно потребление на енергия от обектите в пакет и паричната равностойност на достигнатото годишно потребление се разпределя по равно между възложителя и изпълнителя, а отрицателната финансова стойност е за сметка на изпълнителя/. Съдът след анализ на доказателствата, вкл. методиката за отчитане на гарантирания резултат, съдебно-техническите експертизи и двустранно подписания протокол за отчитане на гарантирания резултат от 22.11.2012г., с който е констатирано, че за периода от ноември 2011 година до ноември 2012 година е постигнат гарантирания резултат по договора, приема, че въз основа на методиката, неразделна част от договора, не може да се извърши правилно отчитане и да се прецени достигнат ли е гарантирания резултат или не, тъй като в договора не са заложени правилно референтните енергийни стойности и базисните годишни потребления на електрическа енергия преди извършването на дейностите по договора. Въззивният съд намира, че предвид изготвяне на методиката от самия възложител и фактът, че тя е неразделна част от книжата, въз основа на които е проведена процедурата по ЗОП, обстоятелството, че същата е неприложима и въз основа на нея не могат да се правят коректни изводи за достигнатата годишна икономия на енергия, не може да освободи възложителя от задължението да заплати вложената от изпълнителя инвестиция.

Предвид конкретните уговорки в процесния договор, които съответстват на параметрите, заложени в процедурата по ЗОП и които поставят като единствено условие за заплащане на дейностите от етап първи на договора тяхното реално изпълнение и подписването на приемо - предавателния протокол по чл. 26 от договора, както и обстоятелството, че липсва императивна законова разпоредба, налагаща изплащането на инвестицията и на възнаграждението на изпълнителя да става само и единствено за сметка на реализираните икономии на енергия, съдът приема, че в случая исковата претенция, която касае заплащането на стойността на инвестицията – извършените инженерингови дейности от изпълнителя, е основателна.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първите три процесуалноправни въпроси- относно съдържанието на съдебното решение и задължението на съда да изложи ясни и убедителни мотиви, като анализира доказателствата и обсъди всички доводи и възражения на страните, са общи и теоретични, като са значими за всеки един правен спор. По отношение на тях не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, цитирана от касатора. Въззивният съд е изложил подробни и ясни мотиви, като е квалифицирал спора /не го е преквалифицирал/ и е издирил приложимото право, посочил е релевантните факти и обстоятелства, които намира за доказани след анализ на доказателствата по делото, обсъдил е възраженията и доводите на страните. Всички изложени от касатора аргументи представляват оплаквания за неправилност на фактическите и правни изводи на съда и са основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че фактическите и правни изводи на съда, довели до уважаване на предявените искове, се различават от защитната теза на ответника и не се споделят от него като касатор, не означава, че решението не е мотивирано, нито че мотивите не са точни, ясни и убедителни. Твърденията за частично и неправилно/погрешно интерпретиране на доказателствата представляват оплакване за необоснованост на съдебния акт, а твърденията за незаконосъобразно и неправилно отхвърляне на възраженията и доводите- за незаконосъобразност на решението, като същите не подлежат на разглеждане на този етап на касационното производство.

Следващите два материалноправни въпроси – относно естеството и характера на процесния договор и задълженията на страните по него, са поставени с оглед конкретната фактическа обстановка, като отговорите изискват преценка на събраните по делото доказателства, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Тези въпроси са свързани с оплакванията на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост и незаконосъобразност – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Изясняването на правната природа на процесния договор, правата и задълженията на страните, примането на работата, предпоставките за възникване на задължението на възложителя за плащане, са въпроси, свързани с преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, както и с анализ на доказателствата, включително съдържанието на договорните клаузи. Необходимостта от преценка на доказателствата изключва характеристиката на поставените въпроси като правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Последният правен въпрос - относно приложението на Наредба №РД-16-347/02.04.2009г. за условията и реда на определяне и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради- държавна и/или общинска собственост, издадена на основание чл.48, ал.8 ЗЕЕ 2008 /отм./ по отношение на обекти, които не са държавна и/или общинска собственост, е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. По отношение на него обаче не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.

Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл.49, ал.5-ал.7 ЗЕЕ /отм./ по отношение на предметния им обхват не се нуждаят от тълкуване. Законодателят е предвидил, че за сгради по чл. 19 - държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 48, ал. 1, ЕСКО услугите включват всички дейности и мерки, гарантиращи сертифицирането на тези сгради /ал.5/; че за сгради - държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 48, ал. 1, в бюджетите на министерствата, ведомствата и общините се планират и осигуряват средства, които за срока на изпълнението на договора съответстват на нормализираните разходи за енергия на тези сгради /ал.6/ и че условията и редът за определяне размера на планираните по ал.6 средства, както и условията и редът за тяхното изплащане се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на финансите /ал.7/. Именно въз основа на чл.49, ал.7 ЗЕЕ /отм./ е издадена и процесната Наредба №РД-16-347/02.04.2009г. за условията и реда на определяне и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради- държавна и/или общинска собственост, в чийто чл.1 е посочено, че с тази наредба се определят: 1. условията и редът за определяне размера и изплащане на планираните по бюджетите на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити средства за изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат - ЕСКО услуги в сгради - държавна и/или общинска собственост; 2. редът за възстановяване на инвестициите и заплащане на възнагражденията по договорите с гарантиран резултат. Съгласно ал.2 определянето на размера на планираните по бюджетите на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити средства за изпълнение на договори с гарантиран резултат в сгради - държавна и/или общинска собственост, се извършва въз основа на обследване за енергийна ефективност. Изплащането на средства по договори с гарантиран резултат в сгради - държавна и/или общинска собственост, се извършва при достигане на определено в договор с гарантиран резултат ниво на енергийно потребление на сградите в съответствие с наредбата по чл.15, ал.3 Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) с цел сертифициране на сградите /ал.3/. Разпоредбите целят да гарантират опазването на държавната и общинска собственост и законосъобразното разходване на бюджетни средства от първостепенните разпоредители с такива средства, като са ясни, непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване.

Не е налице и основанието за допускане до касационен контрол на въззивното решеие по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Всички изложени от касатора оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати процесуални нарушения изискват преценка на доказателствата, обсъждане на доводите и възраженията на страните.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят напревените в касационното производство разноски в размер от 9 020 лева адв.възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд