Определение № 217 от 22.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2076/2019 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. К. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. касационна жалба против въззивно решение № 7956 от 18.12.2018г. по в.гр.д. № 13468/2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 254361 от 30.10.2017г. по гр.д. № 75943/2015г. на СРС като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 631 от 12.10.2015г.,на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ и отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност „административен секретар” и за присъждане на обезщетение до сумата 5 906.46лв. за оставане без работа за периода 12.10.2015г.-16.04.2016г. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С определение № 394 от 16.10.2019г., производството по делото беше спряно до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 4/2017г.на ОСГК. Към настоящия момент същото е постановено, отстранени са пречките пред движението, съгласно чл.230 ал.1 т.1 ГПК, което налага възобновяване на производството. Съгласно ал.3 от цитираната норма и доколкото същото следва да продължи от онова действие, при което е било спряно, следва съдът да се произнесе по допустимостта на подадената касационна жалба. Въззивният съд е приел за законосъобразно извършеното на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ уволнение на ищцата, която е заемала длъжността „административен секретар”, считано от 9.01.2015г., поради настъпила промяна в изискванията за образование и професионална квалификация след сключване на трудовия й договор. Тя е притежава висше образование в специалността „Счетоводство и контрол”, като към датата на заемане на длъжността, изискванията съгласно длъжностната са били: образование висше, образователна степен „бакалавър”. Със заповед № 630 от 12.10.2015г., административният ръководител на Специализираната прокуратура е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността, съгласно която необходимото образование за заемането й е висше, образователно-квалификационна степен „бакалавър”, но в едно от направленията „Администрация и управление”, „Право”или „Социология, антропология и науки за културата”. В представеното към касационната жалба изложение, касаторката се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставени въпроси :1. относно приложното поле на чл.328 ал.1 т.6 КТ и по –специално „Дали изискванията за заемане на длъжността трябва да не са изпълнени при сключване на договора или да са променени след това, дали неизпълнените изисквания трябва да са се съдържали в закон или нормативен акт, или работодателят да ги е въвел в длъжностната характеристика?” 2. За съотношението на хипотезите на чл.328 ал.1 т.6 КТ и чл.328 ал.1 т.11 КТ и 3. „ Ако при сключване на трудовия договор, работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?” Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от Специализираната прокуратура, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Имайки пред вид изложеното и пред вид постановеното ТР по т.д.№ 4/2017г.на ОСГК на ВКС, с което е отстранено съществуващото противоречие в практиката, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска. Във връзка с тях не е налице посоченото специално основание за допустимост, доколкото се прие, че основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ е налице когато работодателят е въвел нови изисквания за образование или професионална квалификация за заемане на длъжността след като е възникнало трудовото правоотношение, каквато е настоящата хипотеза. Работодателят има право да променя изискванията за образование и професионална квалификация на длъжностите с щатното разписание и/или с длъжностната характеристика, когато изискванията не са определени в нормативен акт. /С оглед спецификата на конкретната работа и нуждите на работата, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност, което е въпрос на целесъобразност/. Съдът не може да преценява дали има обективна необходимост от въведената промяна в изискванията за съответната длъжност и да осъществява контрол за това. На съдебен контрол, но само при своевременно наведен довод в исковата молба /а такъв в случая няма/, подлежи спазването от страна на работодателя на принципа за добросъвестно упражняване на правата, съгласно чл. 8, ал. 1 КТ. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд