Определение № 4962 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4734/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Е. Д. М., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Определение № 24382/ 21.11. 2024 г. по административно дело № 9805/ 2024 г. на Административен съд- София- град, с което е отказано предоставянето на правна помощ на Е. М., по посоченото дело, което е по оспорване срещу отказ на началник отдел СДВРП към ГДИН да разгледа и се произнесе по негова жалба. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд намира, че делото не му е подсъдно, което налага прекратяването му и изпращане на надлежния съд. Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между административните съдилища, изхождайки от предмета на делото. Тя е само законна и не може да бъде дерогирана. За нея съдът следи служебно, тъй като е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. Съгласно чл. 135, ал. 1 от АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 5 и т. 6 АПК е определена подсъдността на Върховния административен съд като касационна инстанция. Според чл.90 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да подават молби и жалби, както и да се явяват лично пред началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. Молби и жалби, подадени повторно, се разглеждат, ако съдържат нови обстоятелства (чл.90, ал.5 от ЗИНЗС). Преценката за юридическия характер на отговора е според информацията и последиците, които предвижда. От съдържанието на специалната норма на § 4б от ДР на ЗИНЗС (ДВ, бр. 105 от 2020г.) е видно, че всички съдебни актове, постановени от еднолични състави на административния съд в производството по обжалване на издадени административни актове по ЗИНЗС се обжалват по посочения в закона ред пред изрично предвиден състав- тричленен състав на същия съд. Така уредената местна подсъдност в специалния закон изключва прилагането на общите разпоредби на АПК. С изменението на ЗИНЗС касационният контрол спрямо посочените съдебни актове на първоинстанционните съдилища е предоставен на тричленни съдебни състави на съответните административни съдилища. Съгласно това се изключва касационния контрол от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни решения и определения. По тези съображения делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на тричленен състав на Административен съд- София град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение