Определение № 115 от 17.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 26/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 582 от 08.11.2011 г. по в. ч. гр. д. № 496/2011 г. на Сливенски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 13.10.2011 г. по ч. гр. д. № 5481/2011 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводна сметка, против наследниците на Ц. К. Василева - длъжник по договор за банков кредит от 13.10.2009 г., за сумите 696.86 лв. - главница, 130.69 лв. - договорна лихва за периода 01.01.2011 г. - 02.09.2011 г., 68.30 лв. - наказателна лихва за периода 09.09.2010 г. - 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и разноски за заповедното производство. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага доводи за неговата неправилност. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена на 16.11.2011 г. - след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИДГПК обжалваемостта на атакуваното определение и допустимостта на жалбата следва да се преценяват съобразно въведените с изменението на чл.280, ал.2 във вр. с чл.274, ал.4 ГПК процесуални правила. Обжалваното определение е постановено по търговско дело, образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК за парични задължения - главница и лихви, произтичащи от договор за банков кредит /абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ/. Размерът на задълженията, посочени в заявлението, е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела - 10 000 лв. Изложеното обосновава извод, че въззивното определение, с което е потвърден отказа на първостепенния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Поради необжалваемостта на определението частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,