Определение № 9676 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "ТБД - Товарни превози" ЕАД гр. Перник,срещу определение № 1281/01.08.2025 г. по адм. дело № 326/2025 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата на „ТБД – Товарни превози“ ЕАД, срещу Решение № КПК -24 от 09.06.2025г. на директора на ТП на НОИ – гр. Перник, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за възобновяване на административното производство, по което е издадено Разпореждане № 37 от 14.10.2022г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО за приемане на злополука, станала на 01.03.2021 г. с Г. Г. Г. за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО и са присъдени разноски. Обоснована е теза, че съдът не е съобразил наличието на „ново обстоятелство от съществено значение“ по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, обуславящо възобновяване на административното производство по цитираното разпореждане. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност, мотивиращи искането за отмяна. Претендира се присъждане на разноски. Ответната в производството страна – Директора на ТП на НОИ - Перник в писмен отговор чрез главен юрисконсулт Й. Стоянова, счита частната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни – Г. Г. и К. Г., чрез процесуалния си представител адв. Г. Георгиева от АК – Хасково, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на жалбата и претендират присъждане на сторените разноски в производството. Върховният административен съд, състав на шесто отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. На 09.03.2021 г. от „ТБД Товарни превози“ ЕАД, в качеството на осигурител е подадена декларация вх.№5101-13-11 за злополука, станала на 01.03.2021 г. в гр. Димитровград, гара Димитровград, с Г. Г. Г., който е починал. Образувано е административно производство по разследване и установяване на трудова злополука. За резултатите от разследването е изготвен протокол № 5103-26-8 от 23.04.2021г. на ТП на НОИ Хасково. Образувано е досъдебно производство № 19/2021 г. по описа на ОСО - ОП Хасково, прокурорска преписка №352/2021 г. на Окръжна прокуратура - Хасково. Назначена е съдебно-медицинска експертиза, която установила, че причина за смъртта е удар от електрически ток с високо напрежение. Делото се е водило за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това, че на 01.03.2021 г. на ЖП гара - гр. Димитровград причинил по непредпазливост смъртта на Г. Г. Г.. Данни за това са постъпили и при главния инспектор по осигуряването при ТП – Перник на НОИ, който е счел, че е налице основание по чл.54, ал.1, т.3 от АПК за спиране на воденото от него административно производство по квалифициране на декларираната злополука, поради което издал Заповед № 5101-13-11#5/26.05.2021 г., с която е спряно производството по квалифициране на декларираната злополука вх. № 5101-13-11/09.03.2021 г. на ТП на НОИ – Перник от осигурителя „ТБД – Товарни превози“ ЕАД с ЕИК 202895069. Така постановената заповед № 5101-13-11 #5/26.05.2021 г. е оспорена по съдебен ред. С Решение №276/22.12.2021 г. по АД №292/2021 г. по описа на Административен съд Перник, заповед № 5101-13-11 #5/26.05.2021 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Перник е отменена. Решението е потвърдено от Върховен административен съд с Решение №8735/11.10.2022 г. постановено по АД № 3698/2022 г. по описа на ВАС.. Въз основа на резултатите от проведеното разследване и документите от досието за злополуката, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издало разпореждане № 37 от 14.10.2022г., с което злополуката, станала на 01.03.2021 г. в гр. Димитровград, гара Димитровград, с Г. Г. Г., декларирана от „ТБД Товарни превози“ ЕАД с декларация вх.№5101-13- 11/09.03.2021 г. е призната за трудова. В мотивите на разпореждането е описана фактическата обстановка, при която се е случил трагичният инцидент: на 01.03.2021г. Г. Г. Г., работещ в „ТБД Товарни превози“ ЕАД на длъжност „помощник машинист - локомотивен“ се е намирал на територията на гара Димитровград, на осми приемно-отправен коловоз, за да извършва охрана на локомотив 55-173.9 от 17:00 ч. до идването на пълна локомотивна бригада в 23:00 ч. Посоченият локомотив се намирал на осми отправен коловоз, до стълб 232-10, от страната на приемното здание на гара Димитровград. По време на дежурството му колегите му са чули силен гръм, последван от пожар над охранявания от Г. локомотив. Служителят се е качил върху локомотива и е попаднал под напрежение 25 КV от контактната мрежа на гр. Димитровград. Пристигналият екип на спешна медицинска помощ констатирал смъртта. Причина за нея е удар от електрически ток, съгласно медицинското свидетелство за смърт. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е констатирало, че злополуката е станала през работно време, и във връзка с извършваната работа. Разпореждането не е обжалвано от заинтересованите страни в законоустановения 14-дневен срок от неговото получаване и е влязло в сила. От наследниците на Г. Г. – К. Г. и Г. Г. е заведено гражданско дело срещу „ТБД Товарни превози“ ЕАД с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. С подаденото искане за възобновяване от 21.03.2025г. осигурителят поддържа, че в резултат и с оглед съвкупната преценка на установените на по-късен етап факти в досъдебното производство, приключило с постановление за прекратяване, е било налице умишлено поведение от страна на пострадалото лице (осъзнато поведение от страна на пострадалото лице при качването на покрива на локомотива и хващането с гола ръка на контактния проводник), даващи основание за прилагане хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО за неналичие на трудова злополука, поради умишлено увреждане на собственото здраве от пострадалото лице, което само се е поставило в смъртна опасност. Директорът на ТП на НОИ-Перник приел, че сочените от осигурителя доказателства не са нови, тъй като не установяват нов юридически факт, несъществувал към момента на издаване на процесното разпореждане и съответно неизвестен към онзи момент на страните и на административния орган. Приел, че е случая не е налице втората от посочените три кумулативно изискуеми предпоставки, защото представените от молителя документи, не са от съществено значение за решаването на въпроса трудова ли е станалата с Г. трудова злополука, след като това не променя извода, обуславящ наличието на хипотезата по чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно, че внезапното увреждане на здравето, което е причинило смъртта му, е станало по време на работа, на работното му място и по време, по което същият е бил дежурен да изпълнява трудовите си задължения, предвид което на основание чл. 103 АПК вр. чл. 99, т. 2 от АПК компетентният по см. чл. 117, ал. 3 КСО вр. чл. 117, ал. 5 КСО Директор на ТП на НОИ Перник е отказал да допусне възобновяване по искане вх. № 5101-13-11#29 от 21.03.2025г. на „ТБД Товарни превози“ ЕАД. С обжалваното определение, първоинстанционният съд подробно е разгледал сезиралата го жалба и решението на директора на ТП на НОИ – Перник, при което е възприел доводите на административния орган и е основал собствените си изводи върху тях, като е приел, че представените Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.10.2024г., протоколи от разпити на свидетели, съдебно-медицинска и техническата експертиза по е досъдебно производство № 19/2021 г. по описа на ОСО - ОП Хасково, прокурорска преписка №352/2021 г. на Окръжна прокуратура – Хасково, не са обстоятелства или доказателства от съществено значение по чл. 99, т. 2 от АПК, обосноваващи възобновяване на административното производство. Според настоящия съдебен състав проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно, и при постановяването му не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната му. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта и основателността на жалбата, с която е бил сезиран, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Възобновяването на производството по издаване на индивидуален административен акт е процесуален способ, при който в едно отделно и последващо административно производство да бъде преразгледан влязъл в сила административен акт, когато по причини, независещи от административния орган и от страните в производството по неговото издаване, фактите и обстоятелствата, на които е основан актът, са били неправилно установени. Характерът на предпоставките за възобновяване, посочени в чл. 99, т. 1 - 7 от АПК, показва, че с производството по възобновяване законодателят цели да преодолее допусната по една или друга причина, неправилност на акта към момента на неговото произнасяне. Възобновяването на производството е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите на истинност и законност на актовете, издавани от административните органи. Според чл. 99, т. 2 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Предпоставките за отмяна в тази хипотеза са три: а) да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, б) (които са) от съществено значение за издаването на акта, и - в) които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Тези предпоставки трябва да са налице едновременно. Или с други думи казано: дори да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, ако те не са от съществено значение за издаването на административния акт, отмяна по чл. 99, т. 2 от АПК е недопустима. И още: дори да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за издаването на административния акт, ако те при решаването на въпроса от административния орган са били известни или са могли да бъдат известни на страната в административното производство, поисканата от тази страна отмяна по чл. 99, т. 2 от АПК е недопустима. В случая не е налице втората от посочените в предходния абзац три кумулативно изискуеми предпоставки, защото представените от жалбоподателя писмени доказателства не са от съществено значение за решаването на въпроса трудова ли е станалата с Г. злополука, след като това не променя извода, обуславящ наличието на хипотезата по чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно, че внезапното увреждане на здравето, което е причинило смъртта на работника на 01.03.2021 г., е станало през работно време, на работното място и в обичайната обстановка, при която протича престирането на работна сила чрез личен труд, като работата е извършвана в интерес на работодателя. В новопредставените доказателства – постановление за прекратяване на наказателно производство и извършени процесуални действия по него, се извлича описаната фактическата обстановка, при която е станала злополуката, която кореспондира с констатациите на административния орган по чл. 60, ал. 1 от КСО, и не се съдържат нови факти и обстоятелства, които да не са били известни на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при издаване на разпореждането му, с което злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Предвид гореизложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая постановлението за прекратяване на наказателното производство от 09.10.2024г., протоколите от разпити на свидетели, съдебно-медицинска и техническата експертиза по досъдебно производство № 19/2021 г. по описа на ОСО - ОП Хасково, прокурорска преписка №352/2021 г. на Окръжна прокуратура – Хасково, не установяват нов факт, който да не е бил известен на страната още към 14.10.2022 г., доколкото в самото постановление не се обсъжда умисъл на пострадалия, а проявената непредпазливост/самонадеяност на пострадалия не опровергава извода на длъжностното лице по чл.60 от КСО, че злополуката е трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Обосновано е прието, че съпричиняването на вредоносния резултат и съответно евентуално проявена небрежност от страната на Г., довело до токовия удар и настъпилата смърт, имат правно значение само в исковото производство по чл. 200 от КТ, съгл. чл. 201, ал. 2 от КТ. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност.. Следва да се посочи, че представените документи от дружеството не доказват наличие на обстоятелства, относими към производството по признаване или непризнаване на трудова злополука с Г. по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а обективират извършените процесуални действия по наказателното разследване. Вземането им предвид не налага различно разрешаване на въпроса дали е налице трудова злополука от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Поради всичко изложено съдът приема, че в разглежданата хипотеза не се установява наличие на нови факти, подкрепени с нови писмени доказателства от значение за административното производство. Ето защо липсват предпоставките за възобновяване на производството по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Процесното определиние е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 25а ал.3 от Наредба за заплащане на правната помощ, същото се определя в размер на 100 лева за настоящата съдебна инстанция. Нормата на чл. 143, ал. 4 АПК регламентира, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Тези разноски се възлагат на страната, която неоснователно е предизвикала правния спор – в случая частния жалбоподател. Заинтересованите страни претендират поотделно разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от договор за правна защита и съдействие от 01.09.2025г. на Г. Г. и договор за правна защита и съдействие от 01.09.2025г. на К. Г. е било уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000,00 лева от всеки от заинтересованите страни. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,