Определение № 772 от 18.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 626/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], чрез адвокат Б. В., с вх.№5217 от 23.05.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №423 от 05.03.2012г. по т.д.№24/2010 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав в отхвърлителната му част, както и по допълнителна такава с вх.№7674 от 05.07.2013 г. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 26.06.2013 г., срещу същото въззивно решение и допълнителното такова №788 от 22.04.2013 г. по същото т.д.№24/2010 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав. Касаторът-ищец [фирма] е предявил срещу [фирма] при условие на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за неизплатена цена на доставен природен газ и искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за дължима мораторна лихва. С решение №700 от 17.08.2009 г. по т.д.№498/2007 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-1 състав „Р. метали” АС, е осъден да заплати на ищец [фирма] следните суми: на основание чл.327 ТЗ сумата 8 598 828.53 лв., неизплатена цена на доставен към 30.06.1999 г. природен газ по договор №28 от 15.12.1998 г., платима на вноски съгласно допълнително споразумение от 19.07.1999 г., с падежи, настъпили в периода от 30.06.2000 г. до 31.12.2002 г., ведно със законната лихва, начиная от 23.03.2007 г., като съдът е приел, че вземанията на ищеца не са за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност; на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 2 833 259.53 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.03.2004 г. до 23.03.2007 г. върху посочената по-горе главница, като е отхвърлен искът в останалата част до пълния размер от 6 141 278.854 лв., поради погасяване на тази част от вземането с изтичане на тригодишна давност на основание чл.111 б.”б” ЗЗД. Ответникът [фирма] е осъден още на основание чл.327 ТЗ да заплати също и сумата 144 000 лв., цена на доставен по посочения договор през месец март 2002 г. природен газ по данъчна фактура №33311/01.03.2002 г. и ДИ№33710/29.03.2002 г., ведно със законната лихва, начиная от 23.03.2007 год. В останалата част до пълния размер от 234 000 лв. искът е отхвърлен, поради погасяването му давност с изтичане на общата петгодишна погасителна давност. [фирма] е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.327 ТЗ още сумата 733.16 лв. остатък от цена на доставен по посочения договор през месец септември 2005 г. природен газ по фактура №61504/01.09.2005 г., ведно със законната лихва считано от 23.03.2007 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД- сумата 65 078.28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за периода 24.03.2004 г. до 23.07.2007 г. върху дължимата сума за доставен през месец март 2002 г. природен газ и за периода от 26.09.2005 г. до 23.07.2007 г. върху дължимата сума за доставен през месец септември 2005 г. природен газ. В останалата част до пълния размер от 160 849.19 лв. искът е отхвърлен, като погасен по давност. По повод въззивна жалба от [фирма] с решение №423 от 05.03.2012 г. по т.д.№24/2010 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав е отменено първоинстанционното осъдително решение за следните суми:1/ за сумата от 8 598 828.53 лв., цена на доставен към 30.06.1999 г. природен газ по договор №28/15.12.1998 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска; 2/ за сумата 2 833 259.53 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 24.03.2004 г- 23.03.2007 г.; 3/ за сумата от 144 000 лв. цена на доставен по посочения договор през месец март 2002 г. природен газ по данъчна фактура №33311/01.03.2002 г. и ДИ№33710/29.03.2002 г., ведно със законната лихва; 4/за сумата 64 937.50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.03.2004 г. до 23.07.2007 г. върху дължимата сума за доставен природен газ през месец март 2002 г. Софийският апелативен съд е приел, че вземанията на [фирма] за цената доставения природен газ представляват такива за периодични плащания, поради което се погасяват на основание чл.111, б.”б” ЗЗД с изтичане на тригодишна погасителна давност. Поради акцесорния характер на исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, те също са отхвърлени като неоснователни. Софийският апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 833 259.53 лв. до 6 141 278.85 лв., по чл.327 ТЗ за разликата над 144 000 лв. до 234 000 лв., цена на доставен газ през месец март 2002 г. природен газ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 64 937.41 лв. до пълния размер от 160 849.19 лв. С допълнително решение №423 от 05.03.2012 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, е постановен и отхвърлителен диспозитив по тези искове, за които е било отменено решението на Софийския градски съд. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът на [фирма] за сумата 8 598 828.53 лв., цена на доставен към 30.06.1999 г. природен газ по договор №28/15.12.1998 г., Софийският апелативен съд е приел, че възражението на [фирма] за изтекла тригодишна погасителна давност на основание чл.111 б.”в” ЗЗД е основателно. Това задължение на [фирма] представлява задължение за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни парични задължения за ежемесечно заплащане на природен газ. Задълженията възникват от един и същи юридически факт с посочен падеж, като за периодичния характер на тези задължения е без значение различната стойност на задълженията, в зависимост от цената на природния газ, тъй като размерът на задълженията може да бъде определен по посочения в договора начин и параметри. Поради акцесорността на исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, Софийският апелативен съд е приел, че с погасяване на главните задължения, се погасяват и задълженията за лихва-чл.119 ЗЗД за сумата 2 833 259.53 лв. и за сумата 64 937.50 лв., в какъвто размер са бил уважени частично от СГС исковете с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на [фирма], че с извършеното плащане на 28.12.2004 г. [фирма] е признал задълженията си по споразумението от 1999 г. и е прекъснал теченето на давността. Приел е, че с „Р. метали” е заплатил ДДС, начислено по три фактури №6851/31.03.2003 г., №7033/30.03.2003 г. и №7211/30.05.2003 г., поради което плащането по тях може да се цени като признание само на вземанията по тях. За да отхвърли иска за сумата 144 000 лв., представляваща част от цена на доставен по посочения договор през м.март 2002 г.природен газ по данъчна фактура №3331/01.03.2002 г. и ДИ №33710/29.03.2002 г., ведно със законната лихва, начиная от 23.03.2007 г. и да остави в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата над 144 000 лв. до пълния размер от 234 000 лв., Софийският апелативен съд е приел, че с подадената молба за издаване на изпълнителен лист от 31.07.2006 г. погасителната давност не се прекъсва, а молбата по чл.323 и сл.ГПК за образуване на изп.д. е подадена на 31.10.2006 г., след изтичане на тригодишната погасителна давност/за първите 90 000 лв. изтекла на 10.03.2005, а за останалите 90 000 лв.- 25.03.2005 г./. В касационната си жалба касаторът [фирма] подържа, че обжалваното въззивно решение в отхвърлителтната си част е неправилно, постановено в най-вече в нарушение на чл.111 б.”в” ЗЗД. Навежда доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че вземанията за цената на доставен природен газ имат периодичен характер. На второ място, счита, че след сключване на спогодбата от 19.07.1999 г., вземанията вече не произтичат от текущи доставки на газ, а от спогодбата, поради което нямат общ правопораждащ факт. С плащането от ответника [фирма] на 28.12.2004 г. на сумата от 70 000 лв., представляваща „ДДС по фактури по опис”, се прекъсва давността по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД, защото с това плащане ответникът фактически е признал задълженията си за част от лихвите, с което признава и задълженията по главниците. Позовава се на заключението на вещото лица, съобразно което сумите по ДДС по всички фактури за лихви върху текущи задължения е в размер на 43 343.69 лв., което означава, че с остатъкът от 26 656.31 лв./ 70 000 лв. -43 343.69 лв./ са платени лихви по стари задължения/по споразумението от 19.07.1999 г./ Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по договор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният в раздел І от изложението по чл.284 ГПК материалноправен въпрос с каква давност се погасяват вземанията за доставки на газ е от значение за правилното решаване на делото. Не е налице, обаче, подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. С ТР 3-2011 г на ОСГТК фактически е даден отговор на така поставения правен въпрос, което изключва наличието на подържаната допълнителна предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Независимо, че в това ТР вземанията за цената на доставки на газ не са изрично упоменати като „периодични плащания”, поради липсата на легална дефиниция на понятието „периодични плащания”, са изброени характерните признаци, които определят вземанията като периодични. Според цитираното тълкувателно решение „периодичността” на задължението е определена от вида на изпълнението като повтарящо се, а не еднократно, от произхода му от един и същи правопораждащ факт и от периодично настъпване на падежа му през определени интервали от време, размерите на плащанията са поначало определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Софийският апелативен съд, за да определи вземанията на касатора за цена на доставките на природен газ, като периодични плащания, се е съобразил със съдържащите се в тълкувателното решение и посочени по-горе характеристики на тези вземания. Сключеното допълнително споразумение не променя правопораждащия факт на задължението, тъй като с приетия в него нов график на плащанията се променят само падежите на породените от договора задължения, които са повтарящи се такива за всеки календарен месец, с предварително определени падежи с изтичане на последния ден от всеки следващ календарния месец. В раздел ІІ и ІІ от Изложението по чл.284 ал.3 ГПК не се съдържа конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, залегнал в предмета на спора, поради което липсва общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Чрез обсъждането в тях на характера на споразумението от 19.07.1999 г., касаторът цели да се извърши нова преценка на фактите и доказателствата по делото/ обсъжданото споразумение от 19.07.1999 г., трите фактури №6851/31.03.2003 г., №7033/30.03.2003 г. и №7211/30.05.2003 г./, при това изцяло съобразена с неговите твърдения. Питанията дали разсрочването на плащанията ги превръща в периодични такива не е обусловило правните изводи на съда, тъй като периодичния им характер е изведен от повтарящи се през определен период от време еднородни парични задължения за ежемесечно заплащане на природен газ, произтичащи от един и същи юридически факт- сключеният между страните договор №28 от 15.12.1998 г. за доставка на природен газ. Софийският апелативен съд е приел, че с допълнителното споразумение от 19.07.1999 г. е запазен размера на задълженията по договора, а са променени само падежите им по график, съдържащ се в Приложение №1, представляващо неразделна част от споразумението. Соченото в раздел ІV от изложението противоречие с Решение №94 от 27.07.2010 г.по т.д.№943/2009 г. І Т.О., не е от значение за изхода на делото, с оглед приетата от съда тригодишна погасителна давност. Молбата за издаване на изпълнителен лист 234 733.16 лв. е постъпила в съда на 31.07.2006 г., а падежът на двете части на вземането са настъпили съответно на 10.03.2002 г и на 25.03.2002 г., поради което приложената давност по чл.111 б.”б” ЗЗД е изтекла на 10.03.2005 г., р.п.на 25.03.2005 г., преди подаването на молбата за издаване на изп.л.- на 31.07.2006 г. Теченето на давността по смисъла на чл.116 ЗЗД може да се прекъсне, само ако давността не е изтекла. Втората касационна жалба с вх.№7674/05.067.2013 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 26.06.2013 г. не представлява самостоятелна касационна жалба. Допълнителното решение е постановено по реда на чл.247, ал.1 ГПК, поради което представлява едно цяло с първоначално постановеното решение и подлежи на обжалване заедно с него по реда на чл.288 ГПК. Самият жалбоподател посочва, че го обжалва заедно с първото решение. При това то не е постановено в нарушение на чл.247, ал.3 ГПК, защото съдът призовава страните в открито заседание, само когато прецени това за необходимо. С оглед изхода на делото в полза на ответника Р. метали” АД не следва да се присъди уговорения адвокатски хонорар с договор за правна защита и съдействие №109/25.07.2012 г. в размер на 360 000 лв. В договора не се съдържат твърдения, че възнаграждението е заплатено. В такъв случай плащането му следва да бъде документирано със съответните удостоверителни банкови документи, каквито липсват по делото. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд