Определение № 41 от 25.11.2021 г. на ВКС по д. № 2991/2021 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по повдигната от Районен съд - Пловдив препирня между общия и административния съд за подсъдност на делото, образувано по искова молба от В. Д. С., подадена чрез адв. Б. Ц., срещу заповед № 5/11.02.2019 г. на НЗОК, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 8 ЗДСл и § 15 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и предизвестие № 4/17.01.2019 г., връчено на 24.01.2019 г. е прекратено служебното правоотношение на В. Д. С., считано от 25.02.2019 г., с място на работа: „Обща администрация“, Дирекция „Администриране и правно обслужване на дейността“, Отдел „Здравноосигурителен бюджет“, с ранг I младши за държавен служител на длъжността Началник отдел, с едномесечно предизвестие от органа по назначаване, поради недопустимост за назначаване на държавен служител, упражнил правото си на пенсия по чл. 68 КСО, като е разпоредено на лицето да се изплатят обезщетения съгласно чл. 61, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск и се претендира сума в размер от 10 002 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 106, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДСл. Исковата молба е подадена в Административен съд - Пловдив и по нея е образувано адм. д. № 577/2021 г. по описа на АС-Пловдив, производството по което е прекратено от административния съд на основание чл. 135, ал. 2 АПК и делото е изпратено по компетентност на Районен съд - Пловдив, по съображения, че в случая не е налице незаконосъобразен акт, отменен по общия ред, като такъв, а съгласно чл. 125 ЗДСл, имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. С определение № 5732 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 9292/2021 г. на Районен съд - Пловдив е повдигнат спор за подсъдност между общия и административния съд. Районен съд - Пловдив се е аргументирал, че от исковата молба и уточнението към нея /намиращо се в кориците на гр. д. № 9292/2021 г. на РС- Пловдив/ се изяснява, че ищцата оспорва законосъобразността на издадената Заповед № 5/11.02.2019 г. на управителя на НЗОК, с която се прекратява служебното й правоотношение и претендира обезщетение в размер от 10 002 лв. /в исковата молба сумата се претендира като обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а в уточнението като вреди – пропуснати ползи от бездействие на административен орган, в лицето на управителя на НЗОК/. При която и да е от двете хипотези, спорът подлежи на разглеждане от административен съд по реда на АПК. При първата хипотеза /при която сумата от 10 002 лв. се претендира на основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл/ се касае за спор свързан прекратяване на служебно правоотношение, който съобразно изричната норма на чл. 124 ЗДСл, следва да бъде разрешен от административен съд. В случай, че сумата от 10 002 лв. се претендира като вреди – пропуснати ползи, то спорът следва да се разгледа от административен съд, доколкото в уточняващата молба се твърди, че вредите да са претърпени вследствие на бездействие на управителя на НЗОК /ищцата твърди, че ако управителят своевременно е спрял производството по прекратяване на правоотношение, тя би могла да се ползва от благоприятната последица от обявяване за противоконституционна на нормата на чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 8 ЗДСл/. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира, че производството по исковата молба, подадена от В. Д. С., е подсъдно на Административен съд - Пловдив. Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи. Претенцията на държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от административните съдилища по реда на съдебно-административния контрол върху административните актове. А както е разяснено в т. 6 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС в приложното поле на чл. 125 ЗДСл /предявяват се по общия исков ред пред гражданските съдилища/ са имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи, но настоящият случай не е такъв. Ищцата твърди, че уволнението й е незаконосъобразно, тъй като с решение № 3 от 7.03.2019 г. на КС по к. д. № 16/2018 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 8, чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл /обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.; последно изм. и доп., бр. 103 от 13.12.2018 г./ в редакция след промените, осъществени с § 14, т. 1, 2 и т. 3, буква "а" от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. /обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, и разпоредбата на § 15 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2019 г. и й се дължи заплащане на обезщетение при едностранно прекратяване от органа по назначаването на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДСл, каквото в обявения за противоконституционен закон не е било предвидено, а в уточнението сумата се претендира като вреди – пропуснати ползи от незаконосъобразно бездействие на административен орган, в лицето на управителя на НЗОК. По изложените съображения петчленният съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд