Определение № 772 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 440/2023 г.

Образувано по частна жалба на А. Ю. В. и Ф. А. В., подадена чрез пълномощника им адв.Т. З. от АК-П., против разпореждане № 260239 от 05.12.2022 г. по в.гр.д. № 155/2021 г. на ОС-Пазарджик, с което е върната подадената от тях касационна жалба вх.№ 261995/ 14.11.2022 г. срещу въззивното решение по в.гр.д.№ 155/2021 г. на ОС-Пазарджик. Насрещните страни- М. Ю. В. и А. И. В., не са взели становище по частната жалба в срока по чл.276 ГПК. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да постанови своето разпореждане в производството по администриране на касационната жалба по чл.285 ГПК, съдията докладчик по в.гр.д. № 155/2021 г. на ОС-Пазарджик е приел, че подадената от А. Ю. В. и Ф. А. В. касационна жалба с вх. № 261995/14.11.2022 г., е нередовна. Оставил е същата без движение с указание по разпореждането си № 260222/16.11.2022 г. за отстраняване на нередовности, с указание за представяне на документ за внесена държавна такса 30 лв. по сметка на ВКС, както и на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, като е предупредил касаторите, че ако не изпълнят указанията касационната им жалба ще бъде върната. Рапореждането с указанията е връчено на процесуалния представител на касаторите на 21.11.2022 г., който с молба от 24.11.2022 г. е представил документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС, и в молбата е посочил, че още в касационната жалба е налично исканото изложение, преповторено и с тази молба, и изразяващо се в искане за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и е добавил с молбата и оплакване към касационната жалба, че въззивнотго решение на ОАС-Пазарджик е постановено в нарушение на ЗС, ЗУТ, АПК, материалния закон и тн. Въззивният съдия с обжалваното разпореждане от 05.12.2022 г. е приел, че касаторите са представили вносен документ за 30 лв. държавна такса, внесена по сметка на ВКС, но не са изпълнили другото указание, а именно не са представили изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, в указания срок, изтекъл на 28.11.2022 г. и касационната им жалба е нередовна и следва да се върне на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Разпореждането е неправилно. При проверка за редовността на касационната жалба въззивният съд, като администриращ съд, следи само дали касаторът представя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, без да може да извършва преценка по съществото на неговото съдържание, респективно дали изложението е годно или негодно да обуслови достъп до касация, защото тази преценка е в изключителната компетентност на касационната инстанция. От съдържанието на допълнителна молба на касаторите от 24.11.2022 г. е видно, че същите са инкорпорирали изложението по смисъла на чл.288, ал.3, т.1 ГПК във вече подадената касационна жалба, каквото инкорпориране поначало е допустимо, и са възпроизвели отново това изложение, т.е. касаторите са целели с допълнителната молба да изпълнят указанието за привеждане касационната им жалба в съответствие с изискванията на чл. 280, ал. 1 т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Преценката дали представената от касаторите допълнителна молба и нейното съдържание покрива изискването за изложение с посочване на общата и допълнителната предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, е на касационната инстанция, а не на въззивния съд, още повече, че в случая въззивният съд в разпореждането си от 16.11.2022 г. е дал общо указание за представяне на изложение по чл.280, ал.1 ГПК, без да постави на касаторите конкретни изисквания за съдържанието на това изложение, поради което не е могъл да върне касационната жалба поради неизпълнение на така даденото указание за представяне на изложение по чл.280, ал.1 ГПК. (ср. определение № 364 от 11.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3733/2017 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, определение № 191 от 25.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1361/2019 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС). Ето защо обжалваното разпореждане е неправилно и подлежи на отмяна. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: