Определение № 1477 от 27.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 493/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЕАД Е. И. с Булстат[ЕИК] против определение №1650 от 21.11.2025 г. по в.ч.гр.д. №908/2025 г. на Окръжен съд - Плевен, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, вр. чл.248 ГПК. С жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката поддържа, че следва да й се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска 8 805.84 лева, в условията на разумност и пропорционалност. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, като са поставени пет правни въпроса с твърдение, че са обусловили изхода на спора. Ответникът „Стик- Кредит“ АД с ЕИК[ЕИК] оспорва жалбата, като счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима. Настоящото дело е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ищецът Н. Людмилов Н., чрез своя процесуален представител адв. Е. И. е предявил иск за обявяване за недействителен договор за кредит от 10.11.2024 г., сключен между него и „Стик- Кредит“ АД в размер на 2 000 лева, като противоречащ на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Предявил е и осъдителен иск за сумата от 208 лева. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената на всеки от исковете с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД е 2 000 лева /стойността на договора/, а съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума, която в настоящия случай е 208 лева. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева- за граждански дела, и до 20 000 лева- за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С оглед изложеното и като взе предвид, че предмет на делото е потребителски спор, като всяка от обективно съединените исковми претенции е с цена до 5 000 лева, настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК - въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение