Определение № 50366 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2060/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Г.В. касационна жалба на ищеца К. Н. Михайлов срещу решение № 1478/17.06.2022г. по възз.гр.д.№ 13676/2021г. на СГС.С него е отменено изцяло решение № 20142019/18.06.2021г. по гр.д.№ 19959/2021г. на СРС и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска на К. Н. Михайлов, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че не дължи на „Еос Матрискс“ ЕООД следните парични вземания, за които, въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 37133/2012г. на СРС, е образувано изп.д.№ 20197880400215 по описа на ЧСИ М. К., № 788 на КЧСИ: 7720.55лв.главница, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2012г. до изплащане на сумата; 835.41лв. договорна лихва за периода 09.11.2007г.-18.07.2012г.; 46лв. наказателна лихва за периода 09.12.2011г.-18.07.2012г. и 570.10лв. разноски.

В касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение, с които е обосновано искането за неговото обезсилване или отмяна и присъждане на разноски.Заявено е искане за спиране на производството, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до произнасяне по тълк.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане до касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните правни въпроси:

1. От кой момент започва да тече срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, реципрочно от кой момент се прекъсва погасителната давност в изпълнителното производство, съгласно чл.116 б. „в“ ЗЗД – от искането на взискателя за извършване на изпълнително действие или от самото реално извършване на изпълнителното действие?

2. За да е налице реално извършен изпълнително действия трябва ли да е налице имуществено удовлетворяване на взискателя от събрани суми по изпълнителното дело или е достатъчно само да бъде наложен запор или възбрана на реален имуществен актив на длъжника?

3.Достатъчно ли е да се прекъсне срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, реципрочно давността, съгласно чл.116 б. „в“ ЗЗД, самото изпращане на съобщение с искане за налагане на запор върху суми и сметки до съответната финансова институция/банка/ или е необходимо от наложения запор да се установи, че реално са налични финансови средства, собственост на длъжника?

4.Прекъсват ли погасителната давност обезсилените по право изпълнителни действия, когато изпълнителното производство е прекратено, поради перемпция?

5.Длъжен ли е съдебният изпълнител да изследва наличието на всички правно-релевантни факти на прехвърлителния ефект „чл.99 ЗЗД“ на новия кредитор при конституирането му в изпълнителното производство?При липса на такива следва ли да конституира новия взискател в изпълнителното производство?

6.При липса на всички настъпили правно-релевантни факти на прехвърлителния ефект на частното правоприемство на новия взискател в изпълнителното производство, извършените изпълнителни действия по инициатива на новия взискател имат ли процесуалноправен и материалноправен ефект по прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, реципрочно давността, съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД?

7.Извършените изпълнителни действия в изпълнителното производство след конституирането на новия взискател „цесионер“ имат ли процесуалноправен и материалноправен ефект по прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, реципрочно давността, съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД, до узнаване на цесията от последния длъжник?

Бланкетно са въведени основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, без да са формулирани от касатора конкретни правни въпроси, както и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност.

С подадения чрез адв.П. В. писмен отговор ответникът по касация „Еос Матрикс“ ЕООД поддържа, че липсва основание за спиране на касационното производство и оспорва основателността на касационната жалба.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 24.08.2012г. за процесните вземания е издаден изпълнителен лист в заповедно производство по чл.417 ГПК и на 17.10.2012г.е образувано изпълнително дело.Установил е, че по образуваното изпълнително дело длъжникът е подал молба до ЧСИ на 03.12.2012г., с която е посочил, че може да извършва погашения по 150лв. месечно, ЧСИ е изпратил запорни съобщения на 18.12.2012г. за налагане на запори върху вземанията на ищеца по негови банкови сметки и са постъпили писма от „ОББ“ АД и „ЦКБ“ АД на 30.10.2012г., че длъжникът има открити сметки.Приел е, че поради неизвършване на изпълнителни действия след това, в продължение на 2 години, на 31.10.2014г. изпълнителното производство е прекратено по право, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Решаващият въззивен състав е установил, че след това по изпълнителното дело е постъпила молба от 05.08.2017г. от ответното дружество „Еос Матрикс“ ЕООД за конституирането му като взискател, в качеството на цесионер на изпълняемите вземания, след което с постановление на ЧСИ от 03.04.2019г. изпълнителното производство е прекратено, на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Установил е, че въз основа на същия изпълнителен лист, по молба на „Еос Матрикс“ ЕООД, на 22.04.2019г. е образувано ново изпълнително дело, по което са изпратени запорни съобщения на 24.04.2019г. и на 24.04.2021г. за налагане на запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки, а на 22.03.2021г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

За да приеме, че процесните изпълняеми вземания не са погасени по давност, въззивният съд е приел, че давността е общата 5-годишна, на осн.чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като процесните изпълняеми вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.Приел е, че след образуване на първото изпълнително дело давността е била спряна, по силата на ППВС № 3/1980г., прекъсната е със съставляващата признание на дълга молба на длъжника до ЧСИ от 03.12.2012г., и е била спряна до 31.10.2014г., а от 31.10.2014г. е започнала да тече нова 5 – годишна давност, която е била прекъсната през април 2019г. с предприемането на изпълнителни действия по второто изпълнително дело.

Искането за спиране на производството е неоснователно, тъй като по тълк.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е постановено ТР, с което се прие, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.

Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и за който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Относно общото основание за селектиране на касационните жалби в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2010г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че касаторът е длъжен да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело; Посоченият от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби; Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение да изхода по конкретното дело; Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В случая искането за допускане на касационно обжалване на въведеното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е неоснователно, поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.Касаторът е следвало, но не е формулирал конкретни правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, които да са разрешени според него в противоречие с практиката по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на която се позовава.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на въведеното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл.290, ал.2 ГП.Посочената предпоставка е налице, когато неправилността е обективно и явно установима – напр. въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

В случая въведените от касатора доводи не могат да обосноват нито една от проявните форми на очевидна неправилност, изведена от посочените по-горе критерии.Пряко от мотивите на обжалваното въззивно решение не се констатира очевидна неправилност, изведена от посочените по-горе критерии. Въведените от касатора доводи съставляват основания за касационно обжалване, които не са тъждествени, а са различни от основанията за допускане на касационно обжалване

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпроси №1, № 2 и № 3 произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1 /2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК.Въззивният съд не се е произнасял, съответно не е формирал воля в кой точно момент се прекъсва давността: от искането за извършване на изпълнително действие или от реалното му извършване, респективно от реалното удовлетворяване на взискателя.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроси № 5, № 6 и № 7.Същите не са значими за изхода на конкретното дело, тъй като въззивният съд не се е произнасял за легитимацията на ответното дружество като взискател в изпълнителното производство и не е обсъждал прекъсват ли срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, реципрочно давността, съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД, извършените по негова инициатива изпълнителни действия.Проверката за правилността на формираните от въззивния съд мотиви, че давността е била прекъсната през април 2019г. с предприемането на изпълнителни действия по образуваното от ответното дружество второ изпълнително дело е изключена от предмета на настоящото производство по чл.288 ГПК.

Въпрос № 4 от изложението към касационната жалба е идентичен с един от въпросите, по които е образувано и висящо тълк.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС.Настоящият състав намира, че липсва основание за спиране на настоящото производство, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл.292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело, тъй като въпросът не е обуславящ за произнасянето в производството по чл.288 ГПК, конкретно по въпрос № 4 от изложението. Въпросът не е значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК за изхода на конкретното дело, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд.В обжалваното въззивно решение не е обсъждано дали извършените по първото изпълнително дело изпълнителни действия са прекъснали давността за процесното вземане и какви са последиците от перемпцията, а е прието, че по силата на ППВС № 3/1980г.давността е била спряна в периода от образуване на първото изпълнително дело до 31.10.2014г. Правилността на съдебния акт е изключена от предмета на проверка в селективната фаза на касационното производство, както е изяснено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2010г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед на този изход, разноски на касатора не се дължат, а на ответника такива не се присъждат, тъй като не е направил искане за присъждане на разноски за подаване на отговора на касационната жалба.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.