Определение № 816 от 02.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1730/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Х. И. Г. срещу определение № 1835/18.07.2023 г. по в. ч. д. № 1890/2023 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение жалба на Г. срещу разпореждане № 3275/11.05.2023 г., постановено от Софийски градски съд по т. д. № 2371/2022 г. за връщане на подадена от него искова молба като недопустима.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд e приел, че не е налице обусловеност между решението за изключване на съдружника Х. Г., взето на 07.10.2022 г., и последващо решение за освобождаването му като управител на дружеството от 12.12.2022 г. Изводът за това е направил без да обсъди конкретните факти и обстоятелства, касаещи отношенията между съдружниците, начините и формите за вземане на решение от общото събрание и представителство на дружеството от момента на включване на Г. като съдружник и избирането му като управител до изключването му и освобождаването като управител. Според касатора съдът неправилно е приел, че решенията на общото събрание имат незабавно действие в отношенията между съдружниците, като за да породят правни последици, не е необходимо да бъдат вписани в търговския регистър. Счита, че решенията са взети на две различни събрания преднамерено, за да се осуети възможността да бъде обжалвано решението за освобождаване му като управител, което има много повече практически последици от изключването му като съдружник. От съда е игнориран факта, че, предвид инвестицията, която Х. Г. е направил в имуществото на дружеството „Инфрахолд“ ООД, той е приет за съдружник и едновременно с това е избран и за управител. Съставът на Апелативен съд София е неглижирал обстоятелството, че съдружниците в дружеството не са в близки отношения и осъществяват търговска дейност с цел имуществена полза, а съгласно дружествения договор всички решения на общото събрание се вземат с единодушие, съответно управителите на дружеството го представляват само заедно. По този начин съдружниците осъществяват взаимен контрол. Касаторът прави оплакване и, че въззивният съд не е преценил обстоятелството, че решението за изключването му е атакувано по съдебен ред и регистърното производство по вписване на изключването е спряно. Ако преюдициалният спор приключи успешно за Г., а разпореждането за връщане на исковата молба срещу решението за изключването му като управител бъде потвърдено, това означава той да се лиши от защита, съответно останалите съдружници да осуетят реализиране на съдебното решение като изпразнят дружеството от имущество, или го прекратят без негово съгласие. В заключение жалбоподателят заявява, че потвърждаване на акта, с който е върната исковата молба, би създало практика, която е възможно да бъде използвана като довод за т. нар. „кражба на фирма“ от съдружници с минимален дял от капитала на дружеството, а също и да се заобиколи разрешението, дадено с т. 2 от ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Г. излага твърдения, че има правен интерес да води иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, поради което претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявената от него претенция от страна на Софийски градски съд.

Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следните въпроси:

1. „Допустим ли е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител, когато на предхождащо го заседание на общото събрание, проведено на друга по-ранна дата, е взето решение за изключване на управителя като съдружник в дружеството, ако от фактите и обстоятелствата по делото е налице обусловеност по смисъла на т. 2 от ТР № 1/31.05.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС между решението за изключване на съдружник и последващо го решение за освобождаване на изключения съдружник като управител, което последващо решение не е взето на същото заседание на общото събрание, а на друга по-късна дата от решението за изключване на съдружник?“

2. „При предявен иск на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител, когато на предходно заседание на съдружниците управителят е изключен, длъжен ли е съдът да изложи на основание чл. 254, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК собствени мотиви въз основа на преценка на всички правнорелевантни факти по конкретния случай относно наличието на обусловеност по смисъла на т. 2 от ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС между решението за изключване на съдружника и последващо го решение за освобождаването му като управител?“

Касаторът излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд и са разрешени в противоречие с ТР № 1/2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, както и казуална практика, обективирана в определение № 264/11.05.2018 г. по ч. т. д. № 829/2018 г. на II т.о., определение № 50045/22.06.2023 г. по ч. т. д. № 64/2021 г. на I т.о. и решение № 50030/10.05.2023 г. на I т.о. на ВКС, евентуално за точно прилагане на закона и развитие на правото.

По делото е постъпил отговор от „Инфрахолд“ ООД, с който подадената частна касационна жалба се оспорва. Заявява се становище, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до контрол по същество, тъй като въпросите не са поставени ясно, съответно не са обосновани сочените две хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно, практиката и доктрината са единодушни, че в процесната хипотеза интерес от предявяване на иска касаторът няма, тъй като е изгубил качеството си на съдружник.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение на Апелативен съд София е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд, постановено в приложение на чл. 130 ГПК, за връщане на искова молба, подадена от Х. Г. срещу „Инфрахолд“ ООД, обективираща претенция с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решение на общо събрание на съдружниците в ответното дружество, с което ищецът е освободен като управител.

Въззивната инстанция е възприела установените от СГС факти, а именно, че ищецът е бил изключен като съдружник в „Инфрахолд“ ООД с решение на общото събрание от 07.10.2022 г., а с решение от 12.12.2022 г. е бил освободен и като управител. Ищецът не е заличен като съдружник в търговския регистър, тъй като е обжалвал решението за изключване си, а с определение по т. д. № 2395/2022 г. по описа на СГС регистърното производство е било спряно на основание чл. 536, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е мотивирал акта си със съображения за изгубено качество съдружник, което се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск. Приел е, че решението за освобождаване на Г. като управител не е последица, нито е обусловено от изключването му като съдружник, тъй като между двете решения има времеви интервал повече от два месеца и липсват мотиви в протокола за наличието на такава обусловеност. Отделно, в дружествения договор липсват клаузи, които да изискват само съдружник да може да изпълнява функцията на управител. Ето защо, съдът е преценил, че няма основание да се приеме наличие на отклонение от общите правила, касаещи процесуалната легитимация по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ. Позовал се е на определение № 395/05.06.2023 г. на I т.о., ВКС и е потвърдил мотивите на първоинстанционния съд, че решението по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна изключването на Г. като съдружник ще има действие занапред и не би променило извода, че към датата на общото събрание за освобождаването на ищеца като управител той не е имал качеството съдружник.

Първият въпрос, поставен от жалбоподателя, е обосновал мотивите на въззивната инстанция и е включен в предмета на процесуалния спор относно допустимостта на предявения конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Той удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Следва да бъде допусната проверка по същество на обжалваното въззивно определение.

С т. 2 от цитираното по-горе тълкувателно решение е приета допустимост на иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решение на общо събрание на съдружници в ООД за освобождаване на управител, съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред на същото заседание на общото събрание. Това разрешение е мотивирано с разбирането, че изключването на съдружник предпоставя необходимост от вземане на решения относно промени в правното положение на дружеството, които настъпват в резултат на прекратеното членство /относно персоналния състав, размера на капитала и преразпределяне на съдружниците в участието му, правноорганизационната форма на дружеството и др./. Такова решение е и това за освобождаване на съдружника като управител. След като общото събрание е снело доверието си от съдружника заради поведение, несъвместимо с интересите на дружеството, то на още по-силно основание не може да му повери изпълнението на представителни и ръководни функции, с които управителят е натоварен по закон. Взаимната обусловеност на двете решения предпоставя разбирането, че защитата на незаконосъобразно изключения съдружник не може да бъде осъществена в пълнота, ако той няма възможността да атакува освен решението за изключването си и решението за освобождаването му като управител. Наличието на връзка между решението за изключване и последващото обусловено от него решение за освобождаване като управител определя активната процесуална легитимация на съдружника и по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на второто решение. Връзката между качеството съдружник и управител е илюстрирана и с разрешението, дадено по т. 3 на ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, че когато едно физическо лице съвместява качествата съдружник и управител е без значение при упражняване на коя от двете функции от него са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 - т. 3 ТЗ. Поради това е прието, че съдружник може да бъде изключен и за действия, извършени от него в качеството му на управител. Задълженията на управителя могат строго да се разграничат от тези на съдружника единствено, когато той е трето за дружеството лице. Когато съдружникът е и управител, то е налице разширяване на правния му статус във връзка с упражняваното от него право да участва в управлението на дружествените дела.

Целта на исковата защита по чл. 74, ал. 1 ТЗ е членствените права на изключения съдружник да бъдат възстановени в пълен обем, т. е. в обема, в който са съществували към момента на прекратяване на участието му в дружеството. Соченото разрешение е в съгласие и с предоставената от Протокол № 1 към ЕКПЧ защита на притежанията. Такова притежание е правото върху дружествен дял и свързаните с него права, които дават възможност на съдружника да упражнява влияние върху управлението и икономическата политика на търговското дружество /решение на ЕСПЧ по жалба 17854/04 г. дело „Шести май инженеринг“ ООД и други срещу България и цитираната в него практика на ЕСПЧ/. Националната правна уредба следва да бъде прилагана така, че да осигури регламентираните от ЕКПЧ, която се явява част от вътрешното ни право, стандарти на защита.

С оглед изложеното в предходните параграфи, настоящата инстанция отчита обстоятелството, че Х. И. Г. преди да бъде изключен е бил съдружник с равни на останалите двама съдружници в „Инфрахолд“ ООД права, съответно е вписан като управител, който само заедно с другия управител Д. Г. представлява дружеството. Отделно, от представения с исковата молба дружествен договор се установява, че решенията на общото събрание се взимат само с единодушие от всички съдружници – чл. 14, ал. 3 от дружествения договор. От това следва, че организацията на дружеството предполага взаимен контрол от съдружниците, както и, че гласът на Х. Г. в общото събрание и като управител е бил с решаващо значение за управление на дружеството и неговата търговска политика. В случай, че бъде отказан съдебен контрол върху решенията за изключване на Г. и като съдружник, и като управител, ще се стигне до сериозно засягане на неговата правната сфера и до накърняване на правото му мирно да ползва собствеността си по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Доколкото двете решения на общото събрание на съдружниците в „Инфрахолд“ ООД са взаимно обусловени, макар и взети в рамките на две отделни заседания, проведени на различни дати, то е необходимо да се признае наличието на активна процесуална легитимация в полза на Г., за да защити правата си и, в случай на незаконосъобразност на тези решения, да възстанови правния си статус в дружеството в неговия пълен обем. Споделими са доводите, наведени в касационната частна жалба, че отказът да бъде разгледан иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за освобождаване на Г. като управител би създал предпоставки за евентуално източване на дружеството и превръщане на ищеца в „жертва“ по смисъла на чл. 34 ЕКПЧ. Прилагането на формалистичен подход в случая не би било в интерес на правната сигурност. Ищецът не може да бъде третиран като чуждо за дружеството лице.

В заключение, като неправилно обжалваното определение следва да бъде отменено заедно с потвърденото от него разпореждане на Софийски градски съд, а делото – върнато на първостепенния съд за продължаване на процесуалните действие по разглеждане на подадената от Х. Г. искова молба.

Изложеното мотивира настоящият състав на съда да