Определение № 390 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3808/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 260 685/18.09.2020 година, подадена от Д. Х. С., срещу част от решение № 260 014/14.08.2020 година на Окръжен съд Хасково гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 647/2020 година. С касационната жалба въззивното решение на Окръжен съд Хасково се обжалва в частта му, в която след изменение на първоинстанционното решение № 149/10.04.2020 година на Районен съд Свиленград, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 1295/2019 година, упражняването на родителските права върху децата Ж. С. С. и Х. С. С. е предоставено ва бащата С. П. С., като заедно с това е определено и местоживеенето на децата при него, а на майката Д. Х. С. е определен режим на лични отношения с децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 09. 00 часа на съботния ден до 18. 00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, със задължението да взема децата от бащата и да ги връща при него след изтичане на определеното време и я е осъдил да им заплаша издръжка в размер на по 152.50 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска-03.12.2019 година до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа на съответната месечна вноска-последното число на текущия месец до окончателното плащане. В касационната си жалба Д. Х. С. излага доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна в тази му част и постановяването на ново, с което упражняването на родителските права върху Ж. С. С. и Х. С. С. да бъде предоставено на нея, като на бащата С. П. С. бъде определен подходящ режим на лични отношения и същият бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответникът по касационната жалба С. П. С. е подал отговор на същата с вх. № 262 602/11.11.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 260 014/14.08.2020 година на Окръжен съд Хасково гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 647/2020 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение. Д. Х. С. е уведомена за обжалваното решение на 21.08.2020 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 260 685/18.09.2020 година. Предвид на това касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Ж. С. С. е [дата на раждане], поради което на ... година е навършил 18 години и е станал пълнолетен по смисъла на чл. 2 от ЗЛС. Същевременно съгласно чл. 122 от СК родителите упражняват родителски права само по отношение на ненавършилите пълнолетие техни деца. Затова исковете по чл. 59, ал. 2 и ал. 9 от СК, съответно чл. 127, ал. 2 от СК се предявяват само по отношение на деца, които не са пълнолетни. В случаите когато те навършат пълнолетие в хода на производството по предоставянето на родителските права то става лишено от предмет, тъй като правото, което се иска да бъде администрирано от съда, вече не съществува. Освен това именно повишената защита на ненавършилите пълнолетие лица обосновава и възможността за касационно обжалване на решенията по исковете по чл. 59, ал. 2 от СК, в изключението по чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК. Предвид на това в конкретния случая възможността на Д. Х. С. да упражнява родителски права по смисъла на чл. 122 и следващите от СК по отношение на Ж. С. С. е погасена и предявения иск по чл. 127, ал. 2 от СК в тази му част е лишен от предмет. Това налага невлязлото в сила въззивно решение на Окръжен съд Хасково и първоинстанционното решение на Районен съд Свиленград да бъдат обезсилени в тази му час и производството по настоящето дело да бъде прекратено в същата част. Касационното производство следва да продължи в частта му относно упражняването на родителските права по отношение на Х. С. С.. При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че при установената по делото фактическа обстановка в интерес на детето Х. С. С. е родителските права по отношение на него да бъдат предоставени на бащата С. П. С., в какъвто смисъл били и изводите на първоинстанционния съд, направени въз основа на заявеното от детето желание и на заключението на вещото лице-психолог, според което на този етап бащата бил родителят, при който детето трябвало да остане. Желаните та Х. С. С. да живее при баща си въззивният съд преценявал и въз основа на възрастта, на която било детето (16 година), която му позволявала да направи реална преценка за това, къде се чувства по-добре след раздялата на родителите си. Препоръката на вещото лице-психолог, че към момента било по-удачно детето да остане при баща си, се явявала в потвърждение на останалия събран по делото доказателствен материал, включително и от обясненията на Д. Х. С., от които се установявало, че в продължение на около една година не била виждала Х. С. С., причина за което положение била не само нежеланието на детето, но и нейното поведение, допускайки това нежелание да е основна причина за съществуващото положение. По делото не се били представили доказателства, че бащата настройва детето Х. С. Х. против майка му. Детето било на такава възраст, при която трудно можело да се допусне да бъде наложена забрана от баща му да се вижда с вайка си. От заключението на вещото лице-психолог можело да се направи извод, че у детето Х. С. С. се бил натрупал гняв към майка му, породен не само от проявата й на агресия към него, но и от сриване на изградения в детето модел на подражание, след споделени в социалните мрежи видеоклипове, на които майка му е в компания с други мъже, което безспорно било довело до объркване на детето, правейки опити според вещото лице да съхрани „здравото си ядро“ в условията на нездрави отношения между възрастните. В момента бащата бил този, който бил в състояние да осигури по-спокойна обстановка за отглеждането и възпитанието на детето, отчитайки освен желанието на детето и останалия събран по делото доказателствен материал, включително и от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства-извлечение то електронния дневник, отразяващ срочните оценки на Х. С. С., от който се установявало, че детето било съумяло да поправи успеха си, който към момента на раздялата на родителите му бил силно занижен. Тези обстоятелства сами по себе си опровергавали твърденията на Д. Х. С., че бившия й понастоящем съпруг не бил в състояние да полага пълноценни грижи за детето, независимо от работата му международен шофьор, свързана с чести отсъствия от дома. В тази насока по делото били събрани доказателства, че бабата на детето по бащина линия, помагала на сина си в отглеждането на внука си, като възможността й да върши това била подпомогната от обстоятелството, че жилището й било в същия квартал, в който било и семейното жилище, предоставено с първоинстанционното решени на бащата, на който било възложено и упражняването на родителските права върху детето Х. С. С.. С изложението си по чл. 248, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Х. С. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Хасково да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това правилно ли е решението ва въззивната инстанция при наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, когато съдът не е обсъдил поотделно, нито в тяхната съвкупност, всички свидетелски показания и не е изложил защо кредитира едни от показанията, а други не; за това при спор за родителски права, има ли значение за правилното разрешаване на делото, кой от родителите се е грижил преимуществено за децата преди прекратяването на брака, както и продължителните отсъствия на бащата от страната; за това когато е налице синдром на родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, следва ли съдът и служебно да постанови мерки, насочени към неговото преодоляване и за това при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ДРЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка и в частност-определящи ли са за съда желанията и чувствата на детето. Вторият и четвъртият от поставените в изложението на Д. Х. С. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси са свързани с обстоятелствата, които трябва да се преценяват от съда при разрешаване на спора за упражняването на родителските права, но не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора до касационно обжалване. При постановяването на решението си съставът на въззивният съд се е съобразил с установената практика, че при за определяне на мерките за родителските права са от значение и следва да бъдат взети предвид изброените в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, които след приемането на действащия към момента СК са нормативно закрепени в чл. 59, ал. 4 от СК, като прецени всички тях, с оглед на интересите на детето, включително и това какви грижи и в какъв обем е полагал за него всеки един от родителите, както и социалното обкръжение на двамата родители. Тези обстоятелства не са изчерпателно изброени, като съдът не само може, но и е длъжен да вземе предвид и всички други обстоятелства, които са установени по делото и са от значение за упражняването на родителските права. При това преценката на са съда трябва да бъде извършена въз основа на всички обстоятелства в тяхната съвкупност, а не само на някои от тях. Всички обстоятелства са равнозначни и нито едно от тях няма предимство пред другото, поради което това какви грижи и в какъв обем е полагал за детето всеки един от двамата родители, възможността на родителя да полага лично грижи за детето, предвид, честите му отсъствия от къщи, следва да се преценява заедно с останалите обстоятелства. Това се отнася също така и до желанието на родителите кой от тях да упражнява родителските права, и до желанието на детето при кой от двамата родители да живее, които желания не обвързват съда, а следва да бъдат преценявани заедно с всички останали обстоятелства по делото (както е направено в конкретния случай). Тези обстоятелства могат да имат различни проявни форми като могат да се отнасят както до обективно съществуващи обстоятелства, така и до поведението и действията на някой от двамата родители. При това трябва да се има предвид и това, че както се посочи изброяването в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година и чл. 59, ал. 4 от СК не е изчерпателно, а примерно, поради което преценката трябва да обхваща не само посочените в тях, а всички обстоятелства от значение за упражняването на родителските права и трябва да бъде извършвана с оглед на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗакрД. Съставът на Окръжен съд Хасков е обсъдил всички посочени в чл. 59, ал. 4 от СК и т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, като е посочил какво приема по отношение на и кой от родителите има предимство пред другия, с оглед на обстоятелствата, като ги е преценявал и с оглед интересите на детето, без да дава предимство на едно обстоятелство пред друго, или на определена група обстоятелства пред други такива. Третият от поставените в изложението на Д. Х. С. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси също не обуславя допускането на решението на Окръжен съд Хасково до касационно обжалване. В диспозитива на съдебното решение не са посочени конкретни мерки за преодоляване на родителското отчуждение на Х. С. С. по отношение на майка му Д. Х. С.. Такива обаче са посочени в заключението на вещото лице-психолог като това дали ще бъдат предприети и спазени, независимо от това къде са посочени-в заключението на вещото лице или в диспозитива на решението, зависи от волята на родителите и детето. Само по себе си наличието на синдрома на родителско отчуждение по отношение на един от родителите не обуславя предоставянето на родителските права върху детето на този родител, а следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства, имащи значение за предоставянето на тези права. В случая решаващият съд е съобразил отношенията между Х. С. С. и Д. Х. С., като ги е преценявал в съвкупност с всички останали, установени по делото, обстоятелства имащи значене за предоставянето на родителските права, като е извършил преценката и с оглед най-добрия интерес на детето. Както се посочи съобразяването с посочените от вещото лице или с определените от съда мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение зависи от волята на родителите и детето, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по третия от третия от въпросите в изложението на Д. Х. С. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, ако това не се е отразило на цялостната преценка на въззивния съд на обстоятелствата имащи значение за предоставянето на родителските права. Първият от поставените в изложението на Д. Х. С. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси също не обуславя допускането на въззивното решене на Окръжен съд Хасково до касационно обжалване, доколкото въззивният съд е обсъдил показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително и на свидетелката, чиито показания не са били преценявани съгласно касационната жалба, като ги е преценил с оглед на останалите доказателства по делото. Д. Х. С. е недоволна и прави оплакване за това, как съдът е преценил свидетелските показания в съвкупност помежду им и с останалите доказателства по делото като с оглед на това е разрешил въпроса с упражняването на родителските права, което обаче не е основание за допускането на касационно обжалване. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 260 014/14.08.2020 година на Окръжен съд Хасково гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 647/2020 година в частта му относно упражняването на родителските права по отношение на Х. С. С., по подадената срещу него от Д. Х. С., касационна жалба с вх. № 260 685/18.09.2020 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото Д. Х. С. ще трябва да заплати на С. П. С. сумата от 500.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение