Определение № 83 от 18.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1045/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 35959/ 27.11.2012 год. на Ж. Й. Г. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. М. Б. - АК В. срещу въззивно Решение Nо 1835 от 12.10.2012 година по гр.възз.д. Nо 1407/2012 година на ОС- Варна. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е отменил Решение Nо 683 от 16. 03.2009 год., поправено с Решение по реда на чл. 192 ал.2 ГПК/ отм./ Nо 778 от 02.03.2012 година по гр.д. Nо 8095/2007 год.на РС-Варна по отхвърления иск за съдебна делба на 8 бр. земеделски имота в землището на [населено място], общ. В. и е постановено ново, с което е допусната съдебна делба на: 1./ нива с площ от 18.701 дка м.”С.”, съставляваща ПИ Nо */ нива с площ от 15.998 дка м.”П.”, съставляваща ПИ Nо */ нива с площ от 28.699 дка м.”К. т.”, съставляваща ПИ Nо */ нива с площ от 7.5 дка м.”К.”, съставляваща ПИ Nо */ нива с площ от 16 дка м.”М.”, съставляваща ПИ Nо */ нива с площ от 22.000 дка м.”К. т.”, съставляваща ПИ Nо */ нива с площ от 10.000 дка м.”Ч. т.”, съставляваща ПИ Nо */ нива с площ от 14.001 дка м.”М.”, съставляваща ПИ Nо *, между Ж. Г. и Ж. Г. при права по ½ идеална част за всеки от тях. С касационната жалба се поддържа, че поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод, че по процесуално-правния въпрос :” когато в мотивите на съдебното решение съдът се е произнесъл по предмета на спорното право, а не е отразил това в диспозитива на решението, възможно ли е по реда, предвиден за поправка на очевидна фактическа грешка, да бъде допълнено постановеното и влязло в сила решение”, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС- Решение Nо 3359/ 29.12.1977 год. по гр.д. Nо 2466/77 год. –II г.о., Решение Nо 2172 от 16.10.1972 год. по гр.д. Nо 814/72 год. –II г.о. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна, с което се оспорват развитите с касационната жалба и изложението към нея доводи. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, искът е за делба, във фазата по допускането, на 8 бр. земеделски земи с оценка над минимално определения имуществен праг, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима. За да отмени решението на първата инстанция за поправка на решението по допускане на делбата на двете дворни места в [населено място], общ. В., като по реда на чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ се допусне и делбата на 8 бр.земеделски земи, решаващият съд е приел имплицитно, че процесуалният ред на очевидната фактическа грешка е законосъобразен, без да излага мотиви в тази насока. Доколкото процесуалният ред, при който е постановен обжалвания съдебен акт винаги е правен въпрос, свързан с допустимостта на съдебното производство, същият може да се приеме за обуславящ изхода на делото. Макар и мълчаливо, решаващият състав е приел, че това производство е допустимо и именно редът по чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ е законосъобразният процесуален ред по който следва да бъде отстранен пропускът на решението на първата инстанция –липса на произнасяне по иска за делба на земеделските земи. При преценка на релевираното основание за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона. Не може да се приеме, съгласно посочените две решения на състави на ВС, че приложението на чл. 192 ал.2 ГПК/ отм./ сочи на противоречиво разрешаване в хипотезите когато в мотивите на съдебния акт са изложени фактически и правни съображения по спорния предмет и основателността, респ. неоснователността на иска, но липсва изрично произнасяне по него в диспозитива на постановеното решение. в тези хипотези, пропускът на съда подлежи на поправяне само и единствено по пътя на очевидната фактическа грешка. Постановеното решение на въззивния съд е в синхрон със съдебната практика, а представените решения не сочат на отклонения от същата, за да се приеме тезата, че въпросът се разрешава противоречиво. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия