Определение № 3799 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2793/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. С. против определение № 24010/27.11.2025г. постановено по ч.гр.д. № 13103/2025г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20145680/20.10.2025г. по гр.д. № 58958/2014г. по описа на Софийски районен съд. С този съдебен акт на основание чл. 130 от ГПК е прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 58958/2014г. по описа на Софийски районен съд, образувано по искова молба на П. Д. С. с ЕГН [ЕГН] против „БМД Протекшън“ ООД, ЕИК[ЕИК], поради изгубване на процесуалната правоспособност на дружеството ответник в хода на делото поради заличаване на дружеството като търговец в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ без правоприемник, настъпило на 08.11.2022г. Частният жалбоподател поддържа доводи за нищожност на обжалваното определение, поради неподписването му от съдиите на съдебния състав и като постановено от незаконен състав поради предубеденост на председателя на IIб състав на СГС, срещу който частният жалбоподател е подавал сигнали по чл. 205, ал. 1 от НПК за превишаване на власт, злоупотреба със служебно положение в съдебната зала по друго дело и поради искане за отвод от 12.12.2025г. Счита, че предубедеността на съдебния състав винаги го прави незаконен. Изложението се съдържа в частната касационна жалба и съдържа доводи за нищожност на обжалваното определение – специално основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд установил, че производството пред Софийски районен съд е било образувано по предявени с искова молба от 30.10.2014г. от П. Д. С. срещу „БМД – Протекшън“ ООД искове за отмяна на уволнението му с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; за обезщетение за вреди от оставане без работа поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, както и за обезщетение на вреди от неиздаване на документ след прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 226 от КТ. В хода на делото първоинстанционният съд установил, че още на 08.11.2022г. ответникът – търговско дружество е бил заличен като търговец без правоприемник. При това достигнал до извод, че по делото е отпаднала абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по чл. 27, ал. 1 от ГПК, поради което предявеният иск се явява недопустим. Въззивният съд приел, че след като ответникът е заличен от търговския регистър и няма правоприемник, то действително липсва абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по чл. 27, ал. 1 от ГПК. Така обосновал, че обжалваното определение е правилно, поради което го потвърдил. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотеза на чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Относно обстоятелствата, свързани с валидността и допустимостта на обжалваното определение съдът следи служебно. Позовава се на нищожност на обжалвания съдебен акт на Софийски градски съд, поради това, че не е бил подписан и е постановен от незаконен съдебен състав, поради предубеденост на председателя на състава. Поддържаните в този смисъл доводи в частната касационна жалба, съставът на ВКС намира за неоснователни. В доктрината и в съдебната практика се приема, че е нищожен съдебен акт, постановен от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното такова. Съгласно съдопроизводствените правила за постановяване на съдебен акт, решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото /чл. 235, ал. 1 от ГПК/ по мнозинство на гласовете на съдиите /чл. 21, ал. 5 от ГПК/; решението, заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма /чл. 235, ал. 4 от ГПК/; подписва се от всички съдии, взели участие в постановяването му, а когато някой от тях не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва причините за това /чл. 236, ал. 3 от ГПК/ и се обявява в срочната книга /чл. 235, ал. 5, изр. 1 от ГПК/, съответно в регистъра на съдебните решения /чл. 235, ал. 5, изр. 2 от ГПК/. Когато решението се постановява в състав, то се приема на тайно съвещание с мнозинството на гласовете. След като решението е взето, докладчикът по делото изготвя писмения текст, който се подписва от всички съдии. Съдиите, подписали решението удостоверяват не своите волеизявления, а волята на съда такава, каквато тя е формирана при тайното съвещание. В този смисъл са и мотивите към т. 1 от ТР № 1 от 10.02.2012г. по т.д. № 1/2011г., ОСГТК на ВКС, приложими и към съдебните актове постановявани в закрито заседание. Автентифицирането на решението се извършва съгласно измененията на ЗСВ /ДВ, бр. 62 от 2016г./, предвиждащи, че органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма /чл. 360а, ал. 1 от ЗСВ/, като за целта тези органи използват внедрената от Висшия съдебен свет електронна информационна система на съдилищата /ЕИСС/. Чрез нея се води регистър на съдебните актове, които слагат край на производството и по същество съставлява електронна база данни /чл. 360и от ЗСВ/. Предвидено е също създаването на единен портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, образуването на електронни дела /чл. 360з от ЗСВ/, както и създаване на регистър на актовете на съдилищата, както и задължение за всеки съд незабавно да обявява актовете си в регистъра /чл. 360о, ал. 2 от ЗСВ/. Тази обща уредба в ЗСВ е конкретизирана в ГПК чрез нормата на чл. 102а от ГПК /в сила от 30.06.2021г./, която въвежда изискване, съдът да издава актовете си и да извършва всички други процесуални действия в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин. Електронните изявления на съдилищата трябва да отговарят на изискванията на Регламент /ЕС/ № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /чл. 102а, ал. 3 от ГПК/, а съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 от приета в изпълнение на тази уредба от ВСС Наредба № 5 от 1.06.2017г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация /обн., ДВ, бр. 47 от 13.06.2017г., в сила от 13.06.2017г./ след окончателното му изготвяне, електронният документ се подписва с електронен подпис съгласно изискванията на правилника по чл. 360к от ЗСВ, като подписаният от или за всички участващи съдии и служители електронен документ се регистрира в информационната система на органа на съдебната власт след нарочно действие на потребител чрез създаването на уникален регистров номер по чл. 22, ал. 1, т. 6 и 7 и след регистрирането си не може да се заменя /Изм. – ДВ, бр. 55 от 2022г., в сила от 15.07.2022г./. В информационната система на органа на съдебната власт се отбелязва времето на подписване на електронния документ с точност до секунда във формат дата, час, минута и секунда /чл. 46, ал. 5 от цитираната Наредба/. Съдържанието на електронните преписки и електронните дела, се съхранява в специализирана среда, която се изгражда и поддържа от ВСС /чл. 53, ал. 1 от Наредбата/. Следователно с актуалната правна уредба законодателят изрично е регламентирал издадените съдебни актове в електронна форма и подписани с квалифициран електронен подпис, като валидни. Фактическият състав на обявяването на решението съответно включва полагането на квалифициран електронен подпис от всички участващи съдии в съдебния състав. Установено е в конкретния случай от автоматично генерираните в ЕИСС данни, че обжалваното определение е постановено от съдебен състав на Софийски градски съд. От създадения в тази система файл, съставляващ копие на електронно подписан документ е видно, че оригиналът е подписан от Lyubomir Iliev Vasilev на 27.11.2025г. в 16:26:23 ч., Mariya Valentinova Atanasova на 27.11.2025г. в 16:26:56 ч., Dimitar Kurtev Demirev на 27.11.2025г. в 16:27:20 ч., с отбелязване, че актът е постановен на 27.11.2025г. Отделно, по делото е приложен възпроизведено в документ на хартиен носител копие на постановеното в електронна форма определение, подписано и с ръкописен подпис от целия съдебен състав. Издаденият в електронна форма акт е валиден, породил е правни последици, съответно страната, чиито интереси засяга, законосъобразно е упражнила правото си на жалба срещу него. Приложеният към кориците на делото хартиен документ представлява препис от съдебен акт в електронна форма. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 161 от 6.11.2023г. по гр.д. № 4782/2022г. на ВКС, IV ГО, постановено в производство по чл. 290 от ГПК, в което на процесуалноправния въпрос е даден отговор в смисъл, че не е нищожно съдебно решение/определение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. То е валидно, също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение. Ето защо доводите на касатора, че обжалваното определение е нищожно, защото не е подписано са неоснователни. Съответно не се констатират в конкретния случай данни обуславящи вероятна нищожност на въззивния акт поради постановяване от незаконен съдебен състав, поради което основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК не е налице. Частният жалбоподател не навежда конкретни твърдения за наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК спрямо председателя на съдебния състав постановил обжалваното определение, поради което не са съществували процесуални пречки за участието на съдията при постановяването му. А евентуалното участие в съдебния състав на съдия, който е имал основание за отвод по смисъла на чл. 22 от ГПК не би обусловило извод за нищожност на съдебния акт, нито за неговата недопустимост, а единствено за вероятна негова неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. А за да пристъпи към проверка на правилността на обжалваното определение, Върховният касационен съд следва да установи наличие на предпоставките по чл. 288 вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК – произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. Това е така, доколкото извън случаите на чл. 280, ал. 2 от ГПК допускането до касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК, предпоставя приложно поле на касационното обжалване. В конкретния случай частният жалбоподател не е формулирал конкретен правен въпрос, по който да се извърши преценка за приложно поле на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е обосновал допълнително основание за достъп по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 от ГПК. Само на това основание са изключени уредените в закона предпоставки, необходими за допускане на касационно обжалване и такова не може да бъде допуснато. В заключение, основания за допускане на касационно обжалване не са налице. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение