Определение № 50040 от 14.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 86/2022 г.
ВКСI търговско отделение14.02.2023 г.докладчик Вероника Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Н. Д., в качеството на пълномощник на М. Г. С. за изменение определение №50652 от 07.12.2022г. по т.д. №86/2022г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., в частта за разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.248, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на адв. Н. Д., в качеството на пълномощник на М. Г. С. за изменение на постановеното по делото определение №50652 от 07.12.2022г. в частта за разноските, като на адв. Д. бъде присъдена допълнително сумата 429 лева, представляваща разликата върху присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 1287 лева, с ДДС, и дължимото му се възнаграждение в размер на 1716 лева, с ДДС, на основание чл.38 ал.2 вр. чл.1 т.2 от Закона за адвокатурата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молителят поддържа, че при присъждане на възнаграждението, съдът не е взел предвид обстоятелството, че дължимото адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 във вр. с пар.2 а от ДР на Наредба №1 от 09.07.20104г., е в размер на 1430 лева, като върху него следва да бъде начислен и ДДС, който в случая възлиза на 286 лева. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва направеното искане, като счита, че съдът правилно е определил размера на разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. С постановеното по делото решение №10 от 02.06.2022г. не е допуснато касационно обжалване на решение №64/25.06.2021г. по в.гр.д. № 98/2021г. на Бургаски апелативен съд, в обжалваната му част, с която след частична отмяна на решение №22/12.11.2020г. по гр.д.№143/2020г. на Ямболски окръжен съд, I-ви граждански състав, касационният жалбоподател е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на М. Г. С. допълнително сумата от 30 000 лв., представляваща разликата между 50 000 лв. и 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 26.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2019г. до окончателното й изплащане. Със същото определение ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на адв. Н. Н. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 1287 лв., с ДДС, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. В мотивите на определението настоящият състав е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение за безплатно процесуално представителство съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да бъде определен съгласно Наредба №1/2004г. Настоящият състав на ВКС намира, че искането за изменение на постановеното по реда на чл.288 от ГПК определение в частта за разноските е неоснователно. Няма основание за изменение на размера на присъденото на адв. Д. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационната инстанция. Обжалваемият интерес в касационната инстанция е 30 000 лева. При решаване на спора в полза на доверителката на адв. Д., размерът на неговото възнаграждение следва да бъде определен по реда с чл.7, ал.2, т.4 във вр. с пар.2 а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., в случая 1430 лева. Този размер следва да бъде редуциран съгласно правилото на чл.9 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г., който предвижда, че за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. В случая предвид обстоятелството, че въззивното решение не е допуснато до касация, се дължи именно възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство, което възлиза на 1072,50 лева. Върху тази сума се дължи и ДДС в размер на 214,50 лева, съответно общият размер на възнаграждението възлиза на 1287 лева, с ДДС, какъвто размер е присъден с постановеното по реда на чл.288 от ГПК определение по настоящото дело. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, намира молбата по чл.248 от ГПК за неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
Цитирани разпоредби
11- чл. 38, ал. 2
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248, ал. 2 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 432, ал. 1 КЗ
- чл. 1, т. 2
- чл. 7, ал. 2, т. 4
- чл. 7
- чл. 9, ал. 3