Определение № 482 от 21.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2564/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. С. К. – Кмен на [община] чрез юрисконсулт В. С. срещу решение № 1699/05.08.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 3-ти състав по т.д. № 2438/2015 г., при допусната поправка на очевидна фактическа грешка в същото с решение № 1621/10.07.2017 г., в частта в която е оставено в сила решение на Окръжен съд - Благоевград /ОСБл/, уважаващо предявен от [фирма] срещу [община] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 57545.73 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.08.2012 г. до окончателното плащане и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 4717.51 лв. – мораторна лихва върху главницата от 57545.73 лв. за периода от 19.10.2011 г. до 02.08.2012 г., сумите претендирани за имуществено изравняване, вследствие неоснователно обогатяване на [община] със стойността на СМР на обект „Изграждане на Екоцентър, Еколенд и заобикаляща инфраструктура“, находящ се в курортна местност „Бодрост“ в землището на [населено място], [община] и в частта, в която [община] е осъдена да заплати на [фирма] разноски. Касатърът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взима становище по същата. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения: Пред ОСБл е предявен иск от [фирма] срещу [община] за 110695 лв. – стойност на извършени допълнителни СМР, извън възложените с договор от общината, сключен по реда на НВМОП от 2004 г. /отм./ и ЗОП от 2004 г. /отм./. С първоначалното си решение ОСБл е квалифицирал иска по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД и го е уважил за 107198.83 лв., като го е отхвърлил за разликата до предявения размер. Това решение е обезсилено от САС и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск на основание чл.59 ЗЗД, с оглед изложените съображения в исковата молба. При повторното разглеждане ОСБл е уважил предявения иск по чл.59 ЗЗД за сумата 83963.88 лв. с мораторна лихва за периода 19.10.2011 г. до 02.08.2012 г. в размер на 6859.38 лв. и законната лихва върху главницата от 03.08.2012 г. до окончателното плащане, както и направените разноски. За разликата до пълния предявен размер исковете по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са отхвърлени. САС е изменил решението на ОСБл, като го е отменил в уважената част за главницата за разликата над 57545.73 лв. до 83963.88 лв. и в частта, уважаваща иска по чл.86 ЗЗД за разликата над 1717.51 лв. до 6859.38 лв., както и в частта за разноските и е отхвърлил исковете за отменените размери. САС е приел, че на 16.02.2009 г. между страните е сключен договор № BG205/017-456.01-07-03, с който [община] е възложила на [фирма] да изпълни СМР, подробно описани в количествено – стойностна сметка и оферта на изпълнителя на обект „Изграждане на Екоцентър, Еколенд и заобикаляща инфраструктура“, находящ се в курортна местност „Бодрост“ в землището на [населено място], [община] в съответствие на техническите проекти на възложителя /чл.1 ал.1 от договора/, като е уговорено допълнителните видове работи, които не са могли да бъдат предвидени при сключването на договора, свързани или произтичащи от неговия предмет и възложени впоследствие в процеса на изпълнение да се договарят допълнително /чл.2 от договора/. Договорът е сключен на основание чл.31 ал.1 и сл. от НВМОП от 2004 г. /отм./ при договорено възнаграждение /чл.4 от договора/ за определена сума. От заключенията на допуснатите СТЕ е установено, че на процесния обект, извън посочените в количествено – стойностната сметка СМР към договора, приета от общината, са изпълнени допълнителни СМР, предмет на предявения иск. САС е приел, че в конкретния случай коментирайки разпоредбите на Наредбата и ЗОП от 2004 г. /отм./, изпълнителят може да търси с иск за имуществено изравняване, предявен при условията на субсидиарния и общ състав на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД стойността на тези СМР, които е извършил във връзка с изпълнението на договора, но чието осъществяване не е било уговорено с него. Изводите са с оглед разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредбата в редакцията й от 01.07.2006 г., допускаща изменение на договора в определени случаи, както и с клаузата на чл.1 ал.2 от договора. Именно с тези разпоредби САС е приел, че няма дерогиране в приложението на института на чл.59 ЗЗД и само по този ред могат да се търсят заплащане на извършените СМР, извън предмета на договора, макар и по повод на изпълнението му. По този начин според САС не се накърнява забраната на чл.33 ал.1 от Наредбата за изменение на договора и няма да се осъществи неоснователно обогатяване, а напротив ще има имуществено изравняване, като ще се дължи по-малката сума на фактическите разходи, направени от ищеца за тяхното изпълнение, без обичайната печалба и ДДС. Именно в този смисъл, съдът е приел, че дължимата от [община] сума на изпълнителя е в размер на 57545.73 лв., съобразно ССЕ, намалена със заложената печалба. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В изложението си касаторът формулира следните въпроси: В раздел І излага доводи във връзка с приетата от САС квалификация на предявения иск по чл.59 ЗЗД при наличие на договорна обвързаност между страните, която според касатора е отрицателна предпоставка по чл.59 ал.2 ЗЗД, обуславяща субсидиарния характер за иска за имуществено изравняване – липса на друг иск, с който обеднелият може да се защити. Изложените доводи са в различие и противоречие на приетото от САС във връзка с тази квалификация на иска и практиката на ВКС, обективирана в Постановление № 1/1979 г. на ВС и цитирани решения на ВС и ВКС, поради което не мотивират общо основание за допускане на касация по чл.280 ал.1 ГПК, нито допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1. т.1 ГПК. Във връзка с приетата от САС квалификация на предявения иск не е налице и недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното от него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, каквото не е налице в случая, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му /мотиви към ТР № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Вторият въпрос е с допълнителен критерий за селекция чл.280 ал.1 т.3 ГПК: Може ли изпълнител по договор за строителство, сключен по реда на действащи НВМОП от 2004 г. /отм./ и ЗОП от 2004 г. /отм./ да търси с иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД стойността на строителни работи, които е извършил във връзка с изпълнението на договора, но в по-голям от предвидения обем, както и такива, които са допълнителни и непредвидени в договора при подвъпрос: Налице ли е неоснователно обогатяване на възложителя и обедняване на изпълнителя по смисъла на чл.59 ЗЗД при договор за строителство, в случай, че от страна на изпълнителя са извършени СМР в по-голям обем от уговорените по договора и такива СМР, които не са били уговорени в договора, без да са изготвени и подписани заменителни таблици и без сключено допълнително споразумение, според уговореното в договора за строителство и нормативната уредба. В тази връзка има и въпрос за императивните разпоредби на тогавашните редакции на ЗОП и Наредбата във връзка със случаите на допълнително възлагане и дали те дерогират института на чл.59 ЗЗД. Изложените доводи и въпроси са във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.59 ЗЗД е ясна, по нея има богата съдебна практика и въззивното решение не е в противоречие със същата, нито са налице основания да се приеме наличие на някоя от хипотезите за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно указанията в т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски от ответната страна пред настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: