Определение № 616 от 10.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2173/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от М. М. И. ЕГН: [ЕГН] и К. С. Н. [ЕГН] срещу разпореждане от 01.07.2019 г. на СГС,ГО, по ч. гр.д №637/2019, с което е върната частна касационна жалба вх.№ 60 917 от 09.05.2019 г. на същия жалбоподател срещу определение от 10.04.2019, постановено по същото дело, с което е потвърдено определение по гр.д. 52039/ 18 на СРС,34 с-в, за прекратяване на производството и делото е изпратено по подсъдност на РС-Шумен по иска на двамата жалбоподатели срещу „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД –главен и при евентуалност- срещу „Юробанк БЪЛГАРИЯ“АД за връщане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на недължимо платена сума от 11 425,54 лева по договор за кредит за покупка на недвижим имот. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на БОС се е позовал на обстоятелството, че подадената частна касационна жалба е недопустима, съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК във връзка с чл.274 ал.4 ГПК, доколкото цената на исковата претенция е в размер на 11 425,54 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна жалба е неоснователна. Върнатата ЧКЖ е постъпила при действието на чл.280 ал.3,т.1 ГПК, с което се предвижда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лева и търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, както и на съответните определения- чл.274 ал.4 от ГПК във вр. с чл.280 ал.3,т.1 ГПК. Доколкото спорът е търговски по смисъла на чл. 365 ал.1,т.1 ГПК във връзка с чл.286 ал.1 ТЗ-по отношение на ответника по главния иск и във връзка с ал.2 по отношение на банката-кредитодател, тъй като се основава на последиците от изпълнението на търговски сделки, то обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното разпореждане