Определение № 250 от 19.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1201/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. П. П., в качеството на ЕТ „СНИ - Комерс -1 -Х. П.“ срещу решение №523/27.02.2020г. по т.д.№4702/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав. С него е потвърдено решение №16 от 30.07.2019г., постановено по т. д.№20/2018г. на Окръжен съд – Враца, с което съдът е отхвърлил предявения от Х. П. П., в качеството на ЕТ „СНИ - Комерс -1 -Х. П.“ против „Кукли Транс“ ООД, Република Албания, иск за заплащане на сумата от 19779,75 евро, представляваща стойността на превозваната стока по Договор от 25.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Касационният жалбоподател поддържа, че с исковата молба са представени три копия от товарителницата, а други два екземпляра от същата товарителница / единият от които оригинал/ са представени след изтичането на срока за представяне на доказателства. Твърди, че вместо да констатира недопустимостта на тези доказателства, като приети извън срока за представянето им, въззивният съд е обсъдил представения оригинален екземпляр на CMR товарителницата и е направил решаващия извод, че документът обосновава самостоятелно основание за отхвърлянето на иска. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че липсваща/изгубена е само тази стока, чието местонахождение не е известно на правоимащия. Излага доводи, че направеното тълкуване от състава на въззивния съд на понятието „изгубена/липсваща стока“ по смисъла на чл.20 от Конвенция CMR не държи сметка за задължението на превозвача да удостовери пред товародателя осъществяването на превоза и предаването на товара на получателя. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/Допустимо ли е въззивният съд да обсъжда и основава решаващите си изводи на писмено доказателство, представено по делото и прието от първоинстанционния съд след срока по чл.373 ал.2 от ГПК?; 2/ Какво е съдържанието на понятието „изгубена стока“ по смисъла на чл.20 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ и може ли да се приеме, че правоимащият може „да счете стоката за изгубена“ в случаите, в които той не е получил екземпляр от товарителницата СМR с подпис/ печат на получателя на означеното в товарителницата място или друго изрично потвърждение на доставката? Има ли значение за приложението на презумпцията по чл.20 пар.1 от Конвенцията знанието на правоимащияя къде се намира стоката? По първи въпрос се позовава на противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №128/25.02.2015г. по т.д.№2611/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №163/17.01.2012г. по т.д.№965/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. Поддържа, че въпросите по т.2 от изложението са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по касационната жалба „Кукли транс” ООД, със седалище Република Албания, А. П., не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните по него доказателства, че по силата на Договор за транспорт № 950 от 25.10.2017г. между страните се е породило валидно облигационно правоотношение, по силата на което „Кукли транс” ООД, в качеството на превозвач, се е задължило да превози товара – 894 чувала по 25 кг. или общо 22 420 кг. бял боб, от склада на възложителя в [населено място] до този на контрахента му "Гора 2004“ ШПК в Република Албания. Приел е, че самият ищец, в обстоятелствената част на исковата молба, е признал знание, че предметът на договора за покупко – продажба между него и "Гора 2004“ ШПК е доставен на последното, поради което предявеният иск се явява неоснователен. Позовал се е и на представената с исковата молба жалба от 03.11.2017г. до началника на полицейското управление на Окръг Поградец, за да сподели извода на решаващия състав на Окръжен съд – Враца, че от посочените от въззивника обстоятелства не може да бъде направен извод за загуба, респ. липса на стоката. Посочил е, че макар да няма дадена легална дефиниция кога стоката следва да се счете за изгубена, от разпоредбите на параграфи 2 до 4 на чл. 20 от Конвенция CMR може да бъде извлечено правилото, че стоката, предмет на договора за международен автомобилен превоз на стоки следва да се счита изгубена, респ. липсваща тогава, когато местонахождението й не е известно на страните по договора, респ. на правоимащите. Изтъкнал е, че в конкретния случай представеният от ответника и неоспорен от ищеца екземпляр на международната товарителница носи печата на получателя и купувач "Гора 2004“ ШПК - факт, съставляващ самостоятелно основание за отхвърляне на така заявените претенции. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросът по т.1 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е поставен във връзка с оплакването на касатора, че въззивният съд неправилно е приел и обсъждал представения и приет от въззивния съд след срока по чл.373 ал.2 от ГПК оригинал от CMR товарителница. Това твърдение не съответства на данните по делото. Копия на два екземпляра от товарителницата, обсъждана от въззивния съд, са представени на 28.09.2018г., в срока за отговор на исковата молба, по електронна поща /л.160 и л.164 на първоинстанционното производство/, като няма пречка оригиналите на същите документи да бъдат представени в хода на производството. Обстоятелството, че двата екземпляра на товарителницата се различават по съдържание, не съставлява пречка да бъдат приети като доказателства, а преценката на съдържанието на самите документи не подлежи на проверка в стадия по селекция на касационните жалби. Твърдението на ищеца, че представените в последващите съдебни заседания оригинални екземпляри се различават от копията, представени с исковата молба, също не се подкрепя от представените по делото доказателства. Поради това поставеният въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора и съответно не е обоснована общата предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 от ГПК. Поставените в т.2 от изложението въпроси могат да бъдат обобщени като въпрос относно приложението на презумпцията по чл.20 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/. Този въпрос е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивният съд, въз основа на даденото от него тълкуване на посочената разпоредба, е приел, че стоката, предмет на договора за международен автомобилен превоз на стоки следва да се счита изгубена, респ. липсваща, само когато местонахождението й не е известно на страните по договора. По приложението на разпоредбата на чл.20 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ е формирана практика на ВКС с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №28/27.06.2017г. по т.д.№3416/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. С оглед изложеното е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС, формирана с решение №28/27.06.2017г. по т.д. №3416/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., по поставените в изложението материалноправни въпроси, обобщени от настоящия съдебен състав като въпрос относно приложението на чл.20 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 774 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд