Определение № 2629 от 23.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 345/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение №.208/31.10.24 по г.д.№.439/24 на АС В.Търново, с което е потвърдено реш.№.144/28.06.24 по г.д.№.120/22 на ОС Габрово за отхвърляне на предявените от КПКОНПИ срещу Л. А. А. и Я. М. Я. искове с правно основание чл.154 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно изброено в решението имущество. Ответните страни Л. А. А. и Я. М. Я. не вземат становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е изяснето, че срещу Л. А. е започнала проверка за притежаване на незаконно придобито имущество след получено от ТД на КОНПИ уведомление от РП В.Търново за привличането й като обвиняема по ДП №.ЗМ287/18 по описа на РУ В. Търново за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 НК, което попада в обхвата на чл.108 ал.1 т.10 ЗОНПИ; в хода на проверката ответниците са привлечени като обвиняеми по ДП №.330ЗМ-16/21 по описа на ОД на МВР Разград и срещу тях е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.211 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 НК; проверката обхваща периода 15.10.12-2.10.20 по отношение на А. и 29.05.14-2.10.20 по отношение на Я., като е безспорно, че те са съжителствали на семейни начала от 29.05.14 до края на проверката 02.10.20; за проверявания период доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците възлизат на 36 431.97лв., обичайните и извънредни разходи - на 143 680.80лв., а нетният им доход е отрицателна величина /-107 248.83 лв./. Към края на проверявания период притежаваното от тях имущество, чието отнемане се претендира, е на стойност 6175лв. за А. и 16 562лв. за Я.. При тези обстоятелства е прието, че съгласно ЗОНПИ на отнемане в полза на Държавата по реда на този закон подлежи незаконно придобито имущество,за каквото се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник - чл.5 ал.1; законни са всички доходи, приходи и източници на финансиране, за които проверяваните лица могат да докажат основанието за получаването им; в полза на Държавата е създадена оборима презумпция - чл.107 ал.2 ЗОНПИ, че дадено имущество е незаконно, ако след проверка се установи значително несъответствие между притежаваното от проверяваното лице имуществото и нетния доход за проверявания период по смисъла на легалното определение на понятието, дадено в §1 т.8 ДР на ЗОНПИ - доходите, приходите и източниците на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му; съгласно § 1 т.3 ДР на ЗОНПИ „значително несъответствие“ е само това несъответствие между имуществото и нетния доход, което превишава 150000лв.; в тежест на ищеца е да установи наличието му при изследване съгласно мотивите на КС в решение №.13/13.10.12 по к.д.№.6/12 на имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на проверявания период, увеличаването му през същия от законни източници, направените през това време обичайни и извънредни разходи и възникналите задължения. На отнемане подлежи само имущество, което съществува реално към датата на проверката в патримониума на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 ЗОНПИ и съответно стойността му участва при преценката за наличието на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1 т.3 ДР на ЗОНПИ. Съдът се е позовал и на ТР №.4/21 от 18.05.23, ОСГК, съгласно което знaчитeлнoто нecъoтвeтcтвиe е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, което oзнaчaвa пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150000лв. на cтoйнocттa нa имyщecтвoтo нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд, а не превишение с този размер нa cбopa нa paзxoдитe. От дадените разяснения е изведен извод, че когато нетният доход на проверяваното лице е отрицателна величина, стойността на наличното в края на проверявания период имущество не се прибавя към нея-както процедира Комисията, за да изчисли несъответствието; едва когато изискваното от закона превишение е налице, на проверка подлежат доходите на проверяваното лице за изследвания период и източникът им и се извършва преценка дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Притежаването на имущество с неустановен законен произход само по себе си не е предвидено от закона като основание, за да се пристъпи към неговото отнемане – последното винаги е следствие от установено значително несъответствие на имуществения актив и нетния доход; ако превишение липсва или е налице намаляване на имуществото в края на проверявания период, то законът приема, че не е налице обогатяване, обуславящо отнемането на наличното имущество. Посочено е, че след приемането на цитираното тълкувателно решение е формирана практиката на ВКС в горепосочения смисъл /на която се е позовал първоинстанционният съд/, такава е налице и отпреди това /реш.№.191/15.02.21 по г.д.№.4768/19, реш.№.147/16.09.19 по г.д.№.1998/ 18,реш.№.263/18.12.20 по г.д.№.1293/20,IV ГО/, въззивният съд я възприема и не споделя противното становището на КОНПИ. При тези обстоятелства е заключено, че не е налице изискуемата от фактическия състав на закона предпоставка за отнемане на притежаваното от ответниците имущество, а именно липсва „значително несъответствие“ между нетния доход и притежаваното имущество-в края на проверявания период те притежават имущество на стойност 22737лв. От друга страна дори несъответствието да бъде изчислено съобразно схващането на КОНПИ, като към отрицателния нетен доход се прибави стойността на наличното имущество, то същото ще е в размер на 129 985.83лв.-т.е. отново не е значително по смисъла на закона. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви, като отговори на всички доводи и възражения във въззивната жалба в рамките на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи?“ /реш.№.57/2.03.11 по г.д.№.1416/10, ІІІ ГО, реш.№.83/23.06.15 по т.д.№.1940/14, ІІ ТО, реш.№.15/30.01.15 по г.д.№.5704/14, ІV ГО, реш. №.169/2.10.17 по т.д.№.1672/16, І ТО, реш.№.50129/9.01.24 по г.д.№.3737/ 20, ІV ГО/; 2.“Представлява ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието получените и разходени през системи за парични разплащания парични суми с неустановен законен източник, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество /ТР 4/18.05.23 по т.д.№.4/21, ОСГК/; 3. „Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /“отрицателен нетен доход“/, получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?“ /ТР 4/18.05.23 по т.д.№.4/21, ОСГК/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната във връзка с първия въпрос, в качеството си на съд по същество, въззивният съд, при проверката по чл.269 ГПК, следва да се произнесе по спорния предмет на делото, да даде собствено разрешение след самостоятелна преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните от значение за изхода на спора. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Изложила е собствени мотиви по съществото на спора, посочила е кои факти намира за установени и защо те са релевантни и какви правни изводи прави, съобразявайки оспорването на отнемането на имущество и приложимите императивни разпоредби и практика. Доколкото е приела /в това число на база установената практика на ВКС/, че когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1 т.4 ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1 т.3 ДР на ЗОНПИ независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1 т.8 ДР на ЗОНПИ, е изследвала релевантните стойности съобразно възприетия вариант на съдебно-икономическата експертиза /в т.ч. излагайки аргументи защо кредитира и коя част от нея и съответно кой вариант/. Тъй като според същата притежаваното от ответниците в края на проверявания период имущество възлиза на сума, значително по-малка от 150 000лв. /6175 лв. за А. и 16562лв. за Я./, съдът е намерил, че не са налице предпоставките на закона за отнемане. При това положение евентуално грешно невключване в неоспорената съдебно-икономическата експертиза в общия размер на наличното имущество на Я. на стойност 10250лв. /приета от касатора като придобивна такава на л.а. Мерцедес, впоследствие заменен с Форд Експлорър-и поради това считана за релевантна като негова стойност/, е без значение за изхода на спора, респективно не би се отразила на крайния такъв във връзка с формирането на несъответствието /аналогичното важи и с оглед изложените евентуални мотиви за липса на значително несъответствие дори при изчисление съобразно схващането на КОНПИ-като към отрицателния нетен доход се прибави стойността на наличното имущество/. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Вторият и третият въпроси касаят формирането на несъответствието. Съгласно наличната в тази връзка практика от легалната дефиниция, установена с § 1 т.8 ДР на ЗОНПИ за „нетни доходи“ - доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му-следва, че нетният доход по смисъла на тази разпоредба е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. - оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина; когато установената стойност на имуществото по смисъла на § 1 т.4 ДР на ЗОНПИ е по-малка от 150 000лв., извод за наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1 т.3 ДР на ЗОНПИ е неправилен; до такъв се достига, когато към стойността на наличното имущество се добавят отрицателни величини, неправилно възприемани като „отрицателен нетен доход“ на ответниците; по този начин към имуществото им се добавят техни разходи, превишаващи брутните им приходи - което е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1 т.3, 4 и 8 ДР на ЗОНПИ, респективно – в противоречие и с трайно установената практика на ВКС, вкл. и с актуалната задължителна такава, обективирана в ТР №.4/21 от 18.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК на ВКС-в което изрично е разяснено, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период; при това положение в случаи, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1 т.4 ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000лв., няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1 т.3 ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1 т.8 ДР на ЗОНПИ /реш.№.50130/3.01.24 по г.д.№.5134/21, IV ГО, опр.№.815/ 20.02.25 по г.д.№.2866/24, ІІІ ГО, реш.№.50004/08.04.24 по г.д.№.3649/20, ІV ГО, опр.№.815/20.02.25 по г.д.№. 2866/24, ІІІ ГО, опр. №.2525/20.05.25 по г.д.№.14/25, ІІІ ГО, и мн.др./. Противоречие с ТР №.4/ 18.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК на ВКС, няма и доколкото със същото е прието, че „не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. Въззивният съд е съобразил така установената практика и сам се е позовал на нея. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,