Определение № 142 от 09.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К. С., чрез адв. П. П., срещу въззивно решение от 07.11.2014г., постановено по възз. гр. д. № 535/2014 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено Решение №378/21.05.2014 г. по гр.д. № 1964/2013 г. на Районен съд – Шумен в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Г. Е. А. и на А. А. Ж., на основание чл.45 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 10 000 лева за всеки, ведно със законната лихва и разноските по делото. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Сочи се, че в обжалваното решение липсват мотиви относно определения размер на обезщетенията на двамата ищци, а доколкото въззивният съд на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първата инстанция, то между последните и диспозитива на съдебното решение е налице противоречие, което пречи да се установи действителната воля на съда. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по множество процесуално-правни въпроси, които обобщени и уточнени от състава на ВКС / съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/ се свеждат до следното: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба, като изложи свои собствени решаващи мотиви, съгласно чл.236 ал.2 ГПК; допустимо ли е въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато същите са вътрешно противоречиви и същевременно е налице явно несъответствие между приетото в тях и диспозитива на съдебния акт относно справедливия размер обезщетение за неимуществени вреди, дължим по иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Ответниците по касационната жалба в срока по чл.287 ГПК не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С исковата си молба ищците Г. Е. А. и А. А. Ж. са заявили срещу ответника Р. К. С. претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 20 000 лева за всеки от тях. При обсъждане основателността на исковете и доказаността на вредите по размер /л.87 от първоинстанционното дело/, РС - Шумен е приел в мотивите си, че всеки от ищците за преживените болки и страдания е справедливо да бъде обезщетен със сумата от по 5 000 лева, като исковете за разликата до предявения размер от по 20 000 лева, като неоснователни следва да се отхвърлят. Същевременно в диспозитива на съдебното решение /л.88/ ответникът и касатор в настоящото производство Р. К. С. е осъден да заплати на Г. А. и на А. Ж. обезщетение за неимуществени вреди по 10 000 лева, като исковете за разликата до размера на сумите от по 20 000 лв. са отхвърлени. Във въззивната си жалба Р. С. изрично е посочил цитираното несъответствие между мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение, наред с останалите си оплаквания по съществото на спора. Твърдял е, че решението на РС е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като липсват мотиви, които да обосноват присъдените в диспозитива на съдебния акт обезщетения от по 10 000 лева. Отделно са изложени и оплаквания за противоречие на атакуваното решение с нормата на чл.52 ЗЗД при определяне на сумите, които са достатъчни, за да възмездят ищците за причинените им телесни увреждания. Въззивният съд директно е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, като в едно изречение е отбелязал, че същите са „непоследователни”, но „доколкото източник на силата на присъдено нещо е само диспозитива на съдебното решение, а искане по чл.247 ГПК не е направено” от страната, то грешката не може да се поправи от въззивната инстанция. С тези кратки решаващи изводи е прието, че решението на първата инстанция е правилно и е потвърдено изцяло. По повод постъпилата от Р. С. касационна жалба вх.№118/09.01.2015г., с определение 120/02.04.2015г. по гр.д.№1332/2015г. на ВКС, ІV г.о., съставът на касационния съд е върнал делото на Шуменския районен съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК, като е указал, че след приключването му делото следва да се върне за произнасяне по подадената жалба. С решение №350/04.05.2015г. по гр.д.№1964/2013г. на РС – Шумен, потвърдено с решение №218/21.10.2015г. по възз.гр.д.№408/2015г. на ОС – Шумен, е отказано да се допусне поправката на очевидна фактическа грешка. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведените в изложението на касатора процесуално-правни въпроси, тъй като същите са обусловили решаващите изводи на съда. По първия въпрос- за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, съгласно чл.236 ал.2 ГПК, въззивното решение противоречи на представените с касационната жалба решение №134/30.12.2013г. по т.д. №34/2013г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и ТР№1/2001г. на ОСГК. По втория въпрос - допустимо ли е въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато същите са вътрешно противоречиви и е налице явно несъответствие между приетото в тях и диспозитива на съдебния акт - касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение