Определение № 5287 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5415/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 836 от 05.07.2023г. по гр.д. № 1956/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение 260150 от 10.03.2022г. по гр.д. № 4250/2019г. на Варненски районен съд. С последното е отхвърлен иск за съдебна делба на двадесет и три обекти в жилищната сграда в [населено място], на [улица], подробно описани, предявен от И. К. П. против Я. К. Т., М. Я. К., М. Я. М., ЖСК „Прогрес-3“, Х. И. М., Ф. Х. А., Д. Д. Г., Г. М. М., А. С. М., С. И. С., С. Т. С., Д. С. И., Х. Л. А., Д. Р. Р., Й. П. Ц., „Аврора Капитал Канстракшън“ АД, ЕИК 205330872, Д. Д. Д. и С. Е. Д.. Касационната жалба е подадена от ищеца И. К. П. чрез адв. Д. И.. Твърди се неправилност на решението, както и че първоинстанционното решение е постановено при ненадлежно представляване на ЖСК“Прогрес-3“, поради което е недопустимо. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставят правните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд при иск за делба да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар, когато правото му на участие в процеса е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие; 2/ недопускането на доказателства от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила преклудира ли възможността страната да направи отново искане пред въззивната инстанция и какви са основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал.3 ГПК. Твърди се разрешаване на тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответниците Я. К. Т., М. Я. К. и М. Я. М., чрез пълномощника си адв. С. намират поставените правни въпроси за неотносими, неправилно формулирани и молят да не се допуска касационно обжалване. Ответниците Г. М. М., А. С. М. и Х. Л. А., чрез адв. Т. изразяват становище, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират разноски. Ответниците Д. С. И., Д. Р. Р., Д. Д. Г., „Аврора Капитал Канстракшън“ АД, Х. И. М., Ф. Х. А., ЖСК „Прогрес-3“, Д. Д. Д., Й. П. Ц. и С. Е. Д., чрез адв. С. също вземат становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Ответниците С. И. С. и С. Т. С., представлявани от адв. М. И., също молят да не се допуска касационен контрол.Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Производството е по допускане на съдебна делба. Предмет на делбата са обекти в жилищна сграда в [населено място] с идентификатор **** по КККР. Ищецът твърди, че притежава по приращение 1/9 ид.ч. от всички обекти. От фактическа страна е установено, че с договор за доброволна делба от 08.12.2006г, са поделени поземлени имоти: УПИ *-*; УПИ *-* и УПИ *-*, като УПИ *-* е поставен дял и собственост на ДЗЗД „Гладиатор” със съдружници М. К., Я. Т. и И. К.. С нотариален акт от 16.04.2007 г. ДЗЗД „Гладиатор“ учредява на ЖСК „Прогрес-3“-В., на М. Я. М., на М. Я. К., на Я. К. Т. и на Е. С. И. право на строеж върху конкретни, подробно описани обекти от предвидената за построяване в поземления имот седеметажна жилищна сграда. На 29.02.2008 г. е издадено разрешение за строеж на жилищната сграда. На 13.05.2009г. е приета конструкцията на сградата, която към посочената дата е била изградена до степен „груб строеж“. На 25.03.2017г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, а на 09.03.2018г. е издадено разрешение за ползване на изградената в УПИ *-*, кв. 32, жилищна сграда. Представени са протоколи от общи събрания на ЖСК „Прогрес 3“ за приемане и освобождаване на член-кооператори, включително за освобождаване на В. А. - секретар и Н. М. - касиер на ЖСК. Представен е окончателен разделителен протокол и нотариални актове, издадени по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК за разпределените на член-кооператорите самостоятелни обекти в сградата. Тези нотариални актове са издадени в периода след февруари 2018г. и през 2019г. Безспорно е, че са останали неснабдени с нотариални актове член-кооператорите И. Н. И. и С. В. С., като И. И. е член на УС и председател на ЖСК. Всички останали член-кооператори в ЖСК имат нотариални актове за разпределените им с решението на ОС на ЖСК по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК обекти и по този начин е прекратено членството им в ЖСК. С Решение № 1268/12.06.2013г. по гр. дело № 1337/2010г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с решение № 125/17.07.2014г. по в. гр.д. № 161/2014г. на Варненски апелативен съд е уважен иска на И. К. П. за прогласяване нищожност на договор от 04.02.2003г., с който Община Варна е продала на ДЗЗД „Гладиатор“ 1/3 ид. ч. от УПИ * в кв. 32 по плана на [населено място], от който са били обособени три поземлени имота с идентификатори: *** с площ от 315 кв. м.; ПИ с идентификатор *** с площ от 308 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 303 кв.м.; със същото решение са уважени и: 1/ иск за обявяване нищожността на горепосочения договор за доброволна делба на същите имоти от 08.12.2006г.; 2/ иск за обявяването за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД на предварителен договор, сключен чрез изявление в молба от З. В. П. и Заповед № 3079/10.12.2002г. на кмета на община Варна, чрез който Община Варна прехвърля на З. В. П., действаща като ЕТ„З. В.-Зузи.-69“, 1/3 ид. ч. от УПИ *, кв.32, 24-ти подрайон, понастоящем включващ ПИ с идентификатори: ***; *** и ***, до обема на наследствените права на ищеца И. К. П. от 1/3 ид. част от наследството на майка му; 3/ ревандикационен иск за осъждането на Я. К. Т., М. Я. К. и И. М. К. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си Я. К. Т., М. Я. К. и М. Я. М./ да предадат на ищеца И. П. владението върху 1/9 идеална част от ПИ ***, придобита въз основа на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, а М. Я. К. – и владението върху 1/9 ид. част от апартаменти № № 9 и 13 и върху 1/18 ид. част от таванско помещение № 3; Я. К. Т. и И. М. К. – и владението върху 1/9 ид. част от апартамент № 12 - всички, съставляващи самостоятелни обекти в сградата с идентификатор ****, придобити по приращение, при условие, че решението по гр. дело № 1337/2010г. за обявяване на предварителния договор за окончателен, влезе в сила, на основание чл. 108 ЗС; 4/ Прието е за установено по отношение на И. К. П. на основание чл. 108 ЗС, че притежава правото на собственост върху 1/9 ид. част от останалите самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ****, при условие, че решението за обявяване на предварителния договор за окончателен влезе в сила. С решение № 106 от 07.07.2015г. по гр. дело № 142/2015г. на І г.о. на Върховния касационен съд, постановено по касационни жалби на А. А., Д. П. и И. Ц., са обезсилени първоинстанционното и въззивно решения по иска за нищожност на договора за доброволна делба от 2006 г., сключен между съсобствениците на бившия УПИ *; отхвърлени са предявените от И. К. П. срещу останалите съсобственици ревандикационни искове за идеални части от ПИ с идентификатори: *** и *** и от построените в тях сгради. В решаващите мотиви на Върховния касационен съд е прието, че липсва валидно сключен предварителен договор между Община Варна и праводателката на ищеца З. П., а дори и да е налице такъв, то липсват предпоставки за обявяването му за окончателен. Претендираните от И. К. П. срещу Я. К. Т., М. Я. К. и И. М. К. права върху имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, в която се намират заявените за делба имоти, както и върху конкретни обекти от тази сграда, не са били предмет на касационната проверка. Въз основа на влязлото в сила решение на Варненски апелативен съд по молба на И. К. П. е предприето принудително изпълнение срещу Я. К. Т., М. Я. К. и М. Я. М. за предаване на владението върху идеалните части от ПИ с идентификатор *** и върху апартаменти с № № 9, 12, 13, както и върху таванско помещение № 3 в сградата с идентификатор ****, които са приключили с въвод във владение върху описаните имоти на 04.02.2015г. Впоследствие с три поредни сделки от 2018г. И. К. П. е продал на Я. К. Т. собствените си 1/9 ид. части от апартаменти с идентификатори *****, *****, *****, т.е. същите апартаменти за които му е било предадено владението върху 1/9 ид.ч. по изпълнителното дело. Тези апартаменти не са предмет на делбата по настоящето дело. Събрани са свидетелски показания на множество свидетели /9 на брой/ за установяване момента на завършване на сградата в груб строеж и упражняваното от отделните ответници владение върху конкретните обекти след построяването им. Преценявайки установените фактически обстоятелства въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт за отхвърляне иска за делба. Първо съдът е отхвърлил е оплакванията на жалбоподателя И. К. П. за недопустимост на решението, поради това, че ответникът ЖСК „Прогрес-3“ не е бил надлежно представляван по делото. Установено е, че към момента на предявяване на иска ЖСК „Прогрес- 3“ е останала с двама член- кооператори: И. Н. И., единственият член на Управителния съвет и негов председател и С. В. С.. С оглед на това броят на останалите в ЖСК член-кооператори не е достатъчен за да се формира управителен съвет и затова до прекратяване на ЖСК, което ще настъпи с факта на снабдяването на всички член-кооператори с нотариални актове реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, тя се представлява от този член на УС, който все още не се е снабдил с нотариален акт. Ето защо съдът е счел, че ЖСК е надлежно представлявана по делото от единствения останал член на УС на кооперацията и негов председател - И. Н. И.. По съществото на исковете за делба съдът е приел, че ответниците по иска, с изключение на Я. К. Т., М. Я. К. и М. Я. М., не са обвързани от силата на пресъдено нещо, с която се ползват цитираните по-горе Решение № 1268/12.06.2013г. по гр. дело № 1337/2010г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с решение № 125/17.07.2014г. по в. гр.д. № 161/2014г. на Варненски апелативен съд, частично обезсилени и отменени с решението № 106/07.07.2015г. по гр.д. № 142/2015г. на Върховния касационен съд, тъй като не са били страни в тези производства и решенията са им непротивопоставими. Ето защо, приетото с влязло в сила решение че И. П. е собственик на 1/9 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], в който е построена сградата с идентификатор ****, в която се намират заявените за делба имоти, не обвързва ответниците: ЖСК „Прогрес-3“, Х. И. М., Ф. Х. А., Д. Д. Г., Г. М. М., А. С. М., С. И. С., С. Т. С., Д. С. И., Х. Л. А., Д. Р. Р., Й. П. Ц., „Аврора Капитал Канстракшън“ АД, с ЕИК 205330872, Д. Д. Д. и С. Е. Д.. Тези ответници не са обвързани и от уважаването на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД между И. П. и Община Варна. Доколкото в настоящото производство основания за нищожност на договора за доброволна делба не са наведени от ищеца, то този договор следва да се счита за действителен и със сключването му съдружниците в ДЗЗД „Гладиатор“ М. Я. К., Я. К. Т. и И. М. К. са придобили собствеността върху УПИ *-*, в кв. 32, по плана на 24-ти подрайон на [населено място], идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Договорът, сключен от собствениците на този УПИ за учредяване право на строеж, също е действителен. Ищецът не установява спрямо ответниците, неучаствали в предходния процес, че е притежава идеална част от правото на собственост върху поземления имот, а оттам че е собственик по приращение на идеална част от правото на собственост върху заявените за делба имоти. Поради това, след като ищецът не установява да е носител на право на собственост върху делбените имоти, то предявеният иск за делба е неоснователен. Наред с това съдът е посочил, че исковете за делба на изброените в исковата молба имоти са неоснователни и по второ съображение, а именно поради придобиването им давност от страна на ЖСК „Прогрес-3“ и последващото им придобиване от член-кооператорите по реда и при условията на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Давностният срок за придобиване на правото на строеж по давност (в случай, че договорът, с който това право е учредено страда от някакъв порок, какъвто обаче не установен в настоящия случай) започва да тече от издаването на разрешението за строеж на 29.02.2008 год. Чрез действията по построяването на сградата, извършвани с намерението за реализиране на това право, се осъществява владение върху ограниченото вещно право. Липсват доказателства, опровергаващи установената в чл.70, ал.2 ЗС презумпция; липсват и данни за спиране или прекъсване на давността, при което с изтичането на петгодишен срок, изтекъл на 28.02.2013 год., ЖСК „Прогрес-3“ е придобила по давност собствеността обектите, за които това право й е било учредено и считано от 01.03.2013 год. е станала собственик на тези обекти по давност. Дори и да се приеме, че ЖСК „Прогрес-3“ е била обикновен (недобросъвестен) владелец, то към 01.03.2018г. е изтекъл и десетгодишен давностен срок. Извършеният въвод във владение на ищеца не се отразява върху течението на придобивната давност, защото е извършен за обекти в сградата, за които е учредено право на строеж на други лица (на Я. К. Т., М. Я. К. и М. Я. М. и които обекти не са предмет на делбата) и не касае обекти, за които е учредено право на строеж в полза на ЖСК „Прогрес-3“. След снабдяването им с нотариални актове член-кооператорите се легитимират като собственици на съответните обекти: апартаменти, ателие и гараж в сградата. Допълнително съображение за отхвърляне на иска съдът е развил по отношение на обектите, които представляват “паркоместа“. Посочил е, че те не са самостоятелни обекти на правото на собственост, не са вещи по смисъла на чл. 110 ЗС, а на делба подлежат само вещи, които имат самостоятелно правно битие и могат да бъдат предмет на транслативни сделки, съответно могат да бъдат придобивани и по давност. „Паркоместата“ не такива, независимо, че са снабдени с идентификатори от АГКК. Това са обектите с идентификатори *****, *****, *****, *****, *****, *****. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд намира следното: Първият поставен от касатора правен въпрос е: длъжен ли е въззивният съд при иск за делба да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар, когато правото му на участие в процеса е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие. Въпросът е израз на застъпваната от касатора теза, че ЖСК не е надлежно представлявана пред първата инстанция, тъй като е останал само един член на Управителния съвет след снабдяването на останалите с нотариални актове. Тезата е отречена от въззивния съд с обстойни мотиви. Така че, от страна на въззивния съд не е констатирано неучастие на задължителен необходим другар, за да е бил длъжен да предприеме действия по осигуряване участието му. Освен това, заявеното от касатора И. П. възражение не е в защита на собственото му право на участие в процеса, а това на друга страна по делото - ЖСК „Прогрес-3“. По този начин той упражнява чуждо право, което е недопустимо от процесуалния закон - чл. 26, ал.2 ГПК. Ето защо този въпрос не запълва общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Вторият правен въпрос е дали недопускането на доказателства от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила преклудира възможността страната да направи отново искане пред въззивната инстанция и какви са основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал.3 ГПК. Въпросът е обоснован с оплакването, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са уважили исканията на ищеца за събиране на нови доказатества, а именно: преписките по снабдяване на всеки от член-кооператорите в ЖСК с констативни нотариални актове, оригинала на протокола на ОС на ЖСК от 17.02.2018г., доказателства кой член-кооператор кога е приет, какви дялови вноски е правил, кога е напуснал; техническа експертиза за установяване идентичност между обектите по исковата молба с тези придобити от ЖСК и член-кооператорите; счетоводна експертиза за платените дялови вноски от член-кооператорите в ЖСК. Въззивният съд е намерил исканията за неоснователни и не ги е допуснал с определението по 267 ГПК от 05.05.2023г. Посочил е, че доказателствата са поискани пред първата инстанция във връзка с възраженията на ищеца, че не са били налице необходимите документи за съставяне на констативните нотариални актове и че окончателният разделителен протокол е приет в нарушение на ЗЖСК. Първоинстанционният съд е приел, че тези доказателства са несъвместими с поддържаната от ищеца теза, че е собственик на 1/9 ид.ч. от всеки обект по приращение, а съответните член-кооператори, които са се снабдили с нотариални актове, са собственици на останалите 8/9 ид.ч. от конкретните обекти. Сочените доказателства са относими към спор между членовете на ЖСК за уреждане на отношенията помежду им, но не и за така предявения иск за делба. Въззивният съд е възприел тази преценка на първата инстанция и е счел, че с отхвърлянето на доказателствените искания не е допуснато процесуално нарушение. В съдебното заседание на 07.06.2023г. доказателствените искания са поддържани отново, но съдът е приел, че липсва основание за ревизиране на вече постановеното определение. Предвид посоченото по-горе относно вида на сочените доказателства и целта, с която те са ангажирани, то поставеният процесуален въпрос не е определящ за изхода на спора. Недопуснатите доказателства са такива, които не биха дали отражение върху решаващите съображения за отхвърляне на иска за делба. Те не касаят обстоятелства, относими към доказване на претендираното от ищеца право на собственост върху обектите, посочени като предмет на делбата. Ето защо, като не ги е допуснал, въззивният съд е действал в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, а не в противоречие с нея. Предвид изложеното липсват сочените от касатора основания за допускане на касационен контрол. Не се установява наличие и на служебно приложимите основания по чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ето защо такова следва да бъде отказано. В полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях разноски. Ответниците Д. С. И., Д. Р. Р., Д. Д. Г., „Аврора Капитал Канстракшън“ АД, Х. И. М., Ф. Х. А., ЖСК „Прогрес-3“, Д. Д. Д., Й. П. Ц. и С. Е. Д. са направили разноски в размер на 1200лв. за адвокатско възнаграждение всеки един от тях видно от приложените списъци по чл. 80 ГПК и договори за правна помощ и защита. Ответниците Г. М. М., А. С. М. и Х. Л. А. са направили разноски общо 1500лв. А ответниците С. И. С. и С. Т. С. - общо 1200лв. Тези суми следва да им се присъдят. Ответниците Я. К. Т., М. Я. К. и М. Я. М. не са направили разноски и не претендират такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.