Определение № 11 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3545/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. Б., приподписана от адвокат А. М., срещу определение № 12317 от 31.07.2020 г. по ч.гр. д. № 6751/2020г. на Софийски градски съд. С последното е потвърдено определение № 291449 от 03.12.2019 г. по гр.д. № 24431/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отделено производството в частта, обективираща иск по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД и в тази част делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд на основание чл.118,ал.2 ГПК,вр. чл.104, т.4, вр.чл.210, ал.1 ГПК, вр. чл.119, ал.1 ГПК. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна, с доводи по приложението на чл. 210, ал. 1 вр. чл. 343 ГПК. В приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се излагат твърдения за наличие на основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по въпроса: Обусловено ли е съвместното разглеждане на иск по чл.26, ал.2 ЗЗД в делбеното производство съобразно чл.343 ГПК от цената на този иск, или допустимостта на разглеждането му в делбеното производство се подчинява на чл.210, ал.1 ГПК. Сочи практика на ВКС. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че в производството по първа фаза на делбата могат да се съединяват искове, разглеждането на които е изрично предвидено в чл.343 ГПК – оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Тези спорове не са изброени изчерпателно, което следва от разпоредбата на чл.342 ГПК, според която всеки съделител в първото по делото съдебно заседание може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на дяловете, както и против включването в делбената маса на някои имоти. Общото на тези спорове е, че могат да обуславят конкретната имуществена общност относно участниците и обектите в нея, както и размера на дяловете. Оспорванията в делбата могат да се релевират посредством възражения или инцидентни установителни искове.Особеното делбено производство преодолява специалните изисквания относно съдопроизводствения ред, когато преюдициалните въпроси са предявени чрез възражения.Когато са предявени като самостоятелни искове, в т.ч. по чл.26, ал.2 ЗЗД /за разкриване на симулация/, то съвместното им разглеждане с иска за делба е подчинено на изискванията на чл.210,ал.1 ГПК. Цената на така предявения иск по чл.26,ал.2 ЗЗД в случая предполага разглеждането му от окръжен съд като първа инстанция. Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.Такова е и настоящото определение, съгласно т.9, „в“ от ТР№1/2013г., ОСГТК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по делото в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос, следва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда. Поставеният в случая от касатора въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на определението, тъй като не е налице противоречие с посочената практика на ВКС. С нея се разглеждат различни от настоящата хипотези – решение №155/2012г. по гр.д.№22/2012г., ІІ г.о. разглежда принципен въпрос за допустимостта на разглеждане в първа фаза на делбеното производство на иск за обявяване привидност на договор /с цена в случая под 5000 лева/ като приема, че в първата фаза по допускане на делбата е допустимо с иска за делба да се съединят за съвместно разглеждане установителни искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на идеална част от съсобствения имот, сключен между наследодателя и един от наследниците. С определение №503/2013 по ч.гр.д.№4558/2013г., ІVг.о. пък са разглеждани въпроси за предявяване на претенции по сметки във втората фаза на делбеното производство. Даденото в настоящия случай от въззивния съд решение на поставения от касатора въпрос е в съответствие с установената практика на ВКС /напр.определение №303/2016г. по ч.гр.д.№5449/2015г., ІV г. о./, съгласно която в първата фаза на делбеното производство е допустимо разглеждане на всички преюдициални относно собствеността, участниците в нея и дяловете им, възражения, вкл.тези по чл.343 ГПК.Когато преюдициалните въпроси са предявени чрез възражения, те се разглеждат с оглед произнасяне на съда с решение по чл.344 ГПК. Когато са предявени като самостоятелни искове, вкл. с дължима предварително внесена държавна такса, съвместното им разглеждане е подчинено на чл.210,ал.1 ГПК – да подлежат на разглеждане от един и същи съд и по един и същи съдопроизводствен ред. Когато цената на тези искове обуславя подсъдност като първа инстанция на окръжен съд, то делото е подсъдно на такъв съд. При това положение следва да се приеме, че не са налице и предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване поради значимост на повдигнатия въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От горното следва, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на определението. На ответника по частната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са извършени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.