Определение № 129 от 26.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 2001/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 70 от 10.01.2013г. по гр.д.2550/12 на Пловдивски окръжен съд. Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че подадената жалба е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. Върховния касационен съд,състав на І т.о., след като обсъди данните по делото намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. [фирма] – [населено място] е предявил против [фирма] – [населено място] искове с правно основание 422 ГПК за признаване за установено между страните дължимостта от ответника в полза на ищеца на сумата 5568лв. – съставляваща общо дължимо възнаграждение под формата на месечна абонаментна такса по сключен между страните договор за абонаментно поддържане и ремонтиране на ел. съоръжения за периода 31.09.2009г.- 07.06.2010г., както и сумата 605.56лв. – обезщетение за забавено плащане. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/2010г./ касационното производство следва да бъде прекратено. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от обективно съединените искове под определения от цитираната разпоредба минимум, които са образувани по постъпили след влизането й в сила / т.е. след 21.12.2010г./, касационни жалби. С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд,състав на І т.о.