Определение № 165 от 18.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60371/2016 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], чрез юрисконсулт Н. К., срещу въззивното решение № 43 от 20.04.2016 год. по т. д. № 44/2016 год. на Бургаския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 41 от 7.12.2015 год. по т. д. № 31/2014 год. на Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск за заплащане на мораторна лихва върху присъдената главница от 23 103.81 лв. за периода от 12.06.2009 год. до 31.03.2014 год. в размер 11 561.40 лв., респ. 7 120.46 лв. за период от 31.03.2011 год. до 31.03.2014 год. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това предявеният иск за мораторна лихва върху присъдената главница бъде уважен до един от алтернативно посочените размери. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, като ги обосновава с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли да се представят писмени или гласни доказателства, или да се иска допускане и изслушване на специализирана експертиза относно размера на претенцията за мораторна лихва, която се дължи по закон, когато тази претенция е индивидуализирана чрез посочването на изчисления от страната размер, начало и край на периода, и база/главница, върху която следва да се начисли, или съдът е длъжен и има капацитета сам да направи съответните изчисления, респ. да ги съпостави с размера на претенцията, тъй като тези изчисления не са свързани с необходимост от специални знания в други области на науката и техниката, а размерът и формулата за изчисление на мораторната лихва са нормативно определени и установени? 2. Съществено процесуално нарушение ли е неспазването от страна на първоинстанционния съд на императивното законово изискване на чл. 146, ал. 2 ГПК за даване на указания на страната, че не сочи доказателства относно претенцията си за присъждане на мораторна лихва и правилно ли е отхвърлянето на тази претенция с решението с мотив за липса на доказателства за нейния размер, въпреки, че очевидно би следвало да се счита, че недавайки указания за посочване на доказателства, съдът е приел, че не е необходимо такива да се сочат и събират? Касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по горните въпроси, като сочи определение № 234 по ч. т. д. № 205/2011 год. на ВКС, в което е прието, че претенцията за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва за съответния период е определяема и това е достатъчно за нейното присъждане, след като е посочен съответния период и главница, върху която се изчислява. Приложени са и решения на районни съдилища /Варна и София/, в които е прието, че при иск за мораторна лихва е достатъчно страната да е заявила своевременно претенцията и същата да е индивидуализирана чрез посочване на период и главницата, върху която същата се начислява. Прието е, че не се изисква доказване на размера й с други доказателства, тъй като за изчисляването не са необходими специални знания, като в практиката се среща и друго разрешение – назначаване на експертиза за установяване размера на мораторната лихва. Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез пълномощника адв. В. К., оспорва същата по съображения в представения писмен отговор. Върховният касационен съд в настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора, намира следното: Въззивното решение е влязло в сила в частта му, с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на касатора на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ сумата 23 103.81 лв., представляваща остатъчната счетоводна стойност на извършените от последния трайни подобрения в наетия по договор от 23.06.2003 год. недвижим имот, съгласно уговорената между страните клауза в чл. 26 от същия. За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за заплащане на мораторна лихва върху претендираното от касатора вземане за периода от 12.06.2009 год. до предявяването на иска на 31.03.2014 год., въззивният съд приел, че погасителната давност за вземането и обезщетението за забава в размер на законната лихва е започнала да тече от изтичане на дадения с отправената покана, получена от ответника на 28.08.2009 год., срок, от който момент същият е в забава. Вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност, поради което и тези за периода преди 31.03.2011 год. /три години преди предявяването на иска/ са погасени по давност, а за дължимите такива /след тази дата до предявяването на иска/ не са представени доказателства за размера им - липсва както справка за изчисление на лихвите, така и доказателства в хода на процеса. С оглед съображението за потвърждаване първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен акцесорния иск за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за посочения период, поставените от касатора въпроси, свързани с възможността размерът му да се установи чрез изчисление на съда, респ. чрез допускане на съдебна експертиза, поради определяемостта на вземането съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД, са релевантни за изхода на спора. Вложеното в тях съдържание обосновава правомощието на касационната инстанция да конкретизира и уточни правния въпрос от значение за изхода на настоящето дело, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС в смисъл, касаещ най-общо правомощията на въззивния съд в рамките на проверката за правилност на обжалваното първоинстанционно решение с оглед осъществяване дейността по установяване на фактите въз основа на релевираните от страната доводи. По горния въпрос е налице задължителна съдебна практика – ТР № 1 от 9.12.2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, т. т. 1-3 относно правомощията на въззивния съд, като в т. 3 е разяснено, че при въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение въззивният съд служебно е длъжен да събере доказателства в посочените хипотези. Поради това и следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.