Определение № 60314 от 12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1351/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 121 от 04.11.2020 г. по в. гр. д. № 203/2020 г. на Разградския окръжен съд е потвърдено решение № 39 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 946/2019 г. на Разградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от И. Ц. Ц. срещу Я. П. А. и И. С. А. иск по чл.108 ЗС за ревандикация на 47/611 ид. части от ПИ с идентификатор ..... по КККР на [населено място]. Първоинстанционното решение по чл.250 ГПК № 2527/20.07.2020 г. по евентуалния положителен установителен иск за собственост на същия имот е обезсилено като недопустимо по съображение, че установителният иск се включва в предмета на делото по главния иск по чл.108 ЗС.

Въззивният съд е приел, че процесният ПИ №..... по КККР на [населено място] с площ от 611 кв. м. включва в себе си бившия парцел X.-..... в кв. ..... по плана на града от 1968 г., който е с площ от 384 кв. м. Хронологичното проследяване на собствеността и промените в регулацията е следното:

С нотариален акт № ...../1952 г. бащата на ищеца е закупил дворно място от 1280 кв. м., съставляващо парцел ..... от кв. ..... по плана на [населено място] от 1923 г. След смъртта на бащата е била извършена делба между наследниците, при която са били образувани три нови парцела, разпределени както следва: I-..... от 420 кв. м. в дял на ищеца, X.-..... от 345 кв. м. в дял на майка му А. и парцел II-..... от 458 кв. м. в дял на брат му Д. Ц.. На 30.10.1968 г. майката А. дарила на ищеца получения от нея при делбата парцел X.-..... с площ от 345 кв. м., а той съответно на 04.12.1968 г. ѝ дарил парцел I-...... По действащия ЗРП на града от 18.11.1968 г. парцел X.-..... от 345 кв. м. е станал с площ от 384 кв. м. Ищецът е бил собственик на двата съседни парцела I и X. в периода от 30.10.1968 г. - 04.12.1968 г. През 1969 г. ищецът се е снабдил със строително разрешение за парцел Х.-2447, в който изградил двуетажна жилищна сграда. На 29.07.1970 г. ищецът продал на Д. и П. К. 120/384 ид. ч. от парцел X.-..... и първи жилищен етаж от построената двуетажна сграда. През 1971 г. е приет нов ОУП на [населено място], като целият имот пл. № ..... е отреден за строеж на жилищен комплекс и магазини. Парцелирането на трите имота е отпаднало и същите са заснети като един общ пл. № ...... При действието на този план, през 1984 г., братът на ищеца извършил дарение в негова полза на 202/1220 ид. части от имот пл. № ...... На 17.04.1987 г. е одобрен нов ЗРП на кв. Запад, като за имот пл. № 2447 са отредени отново три парцела: II-2447 с площ от 440 кв. м. /по предходен план X.-....., собственост на ищеца/; III -..... с площ от 348 кв. м. /по предходен план I- ...../ и IV- ..... /бивш II -...../, като предвиденото отчуждаване за обществено мероприятие не е проведено. На 29.10.1998 г. съсобствениците Д. и П. К. дарили при равни права на двете си дъщери Г. Г. и И. С. 120/440 ид. ч. от дворното място представляващо тогава парцел II- ....., заедно с първия етаж от жилищната сграда, югоизточното мазе и гараж. На 10.03.15 г. /н. а. № ...../ последните продали на ответниците по делото собствените си общо 120/440 ид. ч. вече от ПИ № 61710.505.53 заедно с етажа от жилищната сграда и гаража. На 03.08.18 г. е извършена поправка на н. а. № 166/15 г., като след цифрите и думите 120/440 ид. ч., е добавено отново цифром и словом „съответстващи на 167/611 ид. ч.“. На 18.06.2018 г., с нотариален акт № ....., Г. Г. и И. С. дарили на ответниците 25/611 ид.ч. от ПИ № ....., заедно със сграда с идентификатор ..... - селскостопанска сграда. След като се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху 420/611 ид. части от ПИ № 61710.505.53 и построените в него обекти с идентификатори 61710.505.53. 1. 2, 61710.505.53. 2 и 61710.505.53. 5, на 20.09.18 г. ищецът и съпругата му ги дарили на двете си дъщери А. и Р., като си запазили правото на пожизнено ползване върху имота.

Прието е, че според заключението на вещото лице понастоящем ищецът ползва 351 кв. м. от ПИ с идентификатор ....., ведно със стопанска сграда и гараж, а ответниците - 163 кв. м. от същото място, заедно със стопанска сграда и гараж.

За да потвърди отхвърлителното решение на районния съд по

чл.108 ЗС въззивният съд е приел, че след като се е разпоредил с притежаваните от него 420/611 идеални части от процесния ПИ ..... в полза на своите дъщери, ищецът не се легитимира като техен собственик и затова не може да претендира от ответниците ревандикация на 47/611 ид.части от имота, независимо от това, че си е запазил правото на ползване върху него. Затова е безпредметно да се обсъждат доказателствата за възможността да е придобил чрез правна сделка идеални части от имота чрез дарението, извършено през 1984 г. Освен това по въпроса дали може да бъде уважен иск по чл.108 ЗС за идеални части от един имот, когато е предявен срещу съсобственик, е налице тълкувателно дело пред ВКС. Едно от разрешенията в противоречивата практика приема, че само когато общата вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му, като в тази хипотеза търсената защита по чл.108 ЗС може да се реализира само след разпределение на ползването на общата вещ на основание чл.32 ЗС. По настоящото дело е установено, че фактически правото на ползване е разпределено по начина, посочен от вещото лице в основната експертиза, но за това липсва съгласие между ищеца и ответниците, като няма пречка да се предяви иск по чл.32 ЗС.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. Ц. Ц..

Жалбоподателят поддържа, че тъй като не могъл да намери документа за извършеното в негова полза дарение от брат му на 202/1220 ид. части от имот пл. № ....., се наложило да се снабди с констативен нотариален акт за 420/611 ид. части от ПИ с идентификатор ...... Причината да заведе настоящото дело била, че ответниците се снабдили с нотариален акт за поправка, с който се удостоверява правото им на собственост върху 47/611 ид.части от ПИ с идентификатор ....., които не са придобили с никакъв способ, след което те нарушили установеното през годините разпределение на ползването на съсобствения имот и завзели част от него, която преди това нито те, нито праводателите им са ползвали. Счита, че след като е дарил на дъщерите си своите 420/611 идеални части, на него са му останали още 47/611 ид. части от имота, които съдът неправилно отказал да зачете, без дори да изложи мотиви. Съдът не извършил анализ на придобивните основания на жалбоподателя и не дал отговор на довода му, потвърден и от вещото лице, че нарастването на площта на съсобствения ПИ ..... е станало за сметка на дарените 202 кв. м. от брат му и че няма правно основание за ответниците да придобият по-голяма площ от закупените 120 кв. м., както и че нотариалният акт за поправка няма вещен прехвърлителен ефект. Освен това съдът неправилно отказал да му допусне свидетели. Неправилно било и позоваването на едно от разрешенията по тълкувателно дело на ВКС, което още не е приключило.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. При отхвърлен от първата инстанция ревандикационен иск за собственост, ако въззивният съд е приел за писмено доказателство представен от ищеца констативен нотариален акт за собственост, касаещ друго придобивно основание / в случая давностно владение/, което не е основание на иска пред първата инстанция, има ли право съдът да не обсъжда по същество предходен документ за собственост на ищеца, при положение, че този документ касае деривативно основание за придобиване на право на собственост на ищеца и се явява едно от основанията на иска според обстоятелствената част на исковата молба, приложен е към нея и е приет от първоинстанционния съд като писмено доказателство;

2. Може ли съдът да изведе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъжда другите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, в които да обсъди всички доводи и възражения на страните, всички относими доказателства и да извърши преценка на всички правнорелевантни факти.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, а по втория – с решение № 91 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 4497/2015 г. на ВКС, III-то г.о. и решение № 35 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 6594/2014 г. на ВКС, II-ро г.о.

Ответниците Я. П. А. и И. С. А. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане, а по същество – че е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

И двата въпроса по чл.280, ал.1 ГПК са свързани с мотива на въззивния съд, че след като ищецът се е разпоредил с притежаваните от него 420/611 идеални части от процесния ПИ ..... в полза на своите дъщери, той не се легитимира като техен собственик и затова не може да претендира от ответниците ревандикация на 47/611 ид.части от имота, както и че е безпредметно да се обсъждат доказателствата за възможността да е придобил чрез правна сделка идеални части от съседен имот чрез дарението, извършено през 1984 г.

Като краен резултат изводът на въззивния съд, че ищецът се е разпоредил в полза на своите дъщери с цялата своя собственост върху

ПИ ....., съответства на данните по делото. Този извод би бил същият, дори и при съобразяване на дарението от 1984 г., с което ищецът е получил от своя брат 202/1220 ид.части от имот 2447. Самият ищец твърди, че понеже не могъл да намери документа за това дарение, се наложило да се снабди с констативен нотариален акт за собственост за 420/611 ид. части от ПИ ....., т.е. като се отчете този констативен нотариален акт, което въззивният съд е сторил, се отчита и самото дарение от 1984 г. Затова поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като и при съобразяване на прехвърлителната сделка от 1984 г. резултатът по делото би бил същият.

На първо място – въпреки че и ищецът, и ответниците притежават нотариални актове за идеални части от ПИ с идентификатор ....., който е с площ от 611 кв. м., следва да се има предвид, че този ПИ включва в себе си три реални части с различна собственост: 1. основната част на УПИ II-..... по плана от 1987 г. с площ от 440 кв. м. / една малка част от този УПИ навлиза в съседния ПИ /; 2. реална част от УПИ IV-..... / бивша собственост на брата на ищеца/, оцветена в жълто на скицата на стр.82 от първоинстанционното производство, както и 3. реална част от УПИ ..... -за жилищен комплекс, означена на същата скица. Общата площ на последните две реални части е 171 кв. м. /611 – 440/ и те са част от бившия УПИ II- ..... по плана от 1968 г., собственост на брата на ищеца. При дарението от 1984 г. този парцел не съществува, но е запазена собствеността на брата на ищеца върху кадастралната основа с площ от 471 кв. м. и следва да се приеме, че дарението касае не 202/1220 ид.ч. от целия имот № ....., а само 202/471 ид. ч., тъй като братът на ищеца е имал право на собственост само върху площта от 471 кв. м.

Кадастралната карта и кадастралните регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите – в този смисъл е практиката на ВКС, отразена и в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК. Следователно праводателите на ответниците, които са притежавали права само върху УПИ II-..... с площ от 440 кв. м., не са могли да прехвърлят на ответниците с нотариалния акт № ...../2015 г. право на собственост върху 120/440 ид. части от целия ПИ с идентификатор ..... с площ от 611 кв. м., тъй като са нямали права в целия имот ...... Следва да се приеме, че с нотариалния акт № ...../2015 ответниците са придобили само 120/440 ид. части от УПИ II-....., или в най-добрия случай са придобили притежаваните от праводателите им 137,5/440 ид. части от УПИ II- ......

От своя страна ищецът притежава различни права в отделните части на ПИ с идентификатор ....., затова искът му за собственост не може да бъде разгледан така, както е предявен – за целия имот, а следва да се разгледа отделно за двете реални части от този имот.

Първата реална част е УПИ II-..... с площ от 440 кв. м. Този УПИ е образуван на основата на стария УПИ X.-..... с площ от 384 кв. м., в който правата на страните са били както следва: 264/384 ид. части са за ищеца и 120/384 ид. части за праводателите на ответниците, съгласно прехвърлителната сделка по нотариалния акт № ..... от 29.07.1970 г. След регулацията от 1987 г. парцелът е с номер II- ..... и нараства от 384 кв. м. на 440 кв. м. в резултат на придаваеми части от съседен имот, като разликата е 56 кв. м. Придаваемите части уголемяват дела на съсобствениците в същото съотношение, като делът на ищеца нараства на 264/384х440 = 302,5/440 ид.части, а делът на праводателите на ответниците – на 137,5/440 ид. части. Ответниците са могли да придобият собственост чрез прехвърлителни сделки само за тези идеални части от УПИ II- ......

С дарението по нотариален акт ...../2018 г. ищецът се е разпоредил в полза на дъщерите си с 420/611 ид. части от ПИ с идентификатор ...... Отнесено само към УПИ II- ....., разпореждането касае 420/611х440 ид. части или 302,45/440 ид. части, т.е. ищецът се е разпоредил с толкова права, колкото е притежавал, поради което искът му за ревандикация по отношение на идеална част от УПИ II- ..... е неоснователен, както е приел и въззивният съд.

Втората реална част от ПИ с идентификатор ..... включва две площи: реална част от УПИ IV- ....., оцветена в жълто на скицата на стр.82 от първоинстанционното производство, както и реална част от УПИ ..... -за жилищен комплекс. Общата площ на тези две реални части е 171 кв. м. /611 – 440/. И двете площи представляват реални части от бившия парцел II- ..... по плана от 1968 г., собственост на брата на ищеца.

С дарението от 1984 г. ищецът е придобил 202/1220 ид.части от целия имот пл. № ....., които представляват 28,31/171 ид. части от разглежданата площ от 171 кв. м. Той обаче е дарил на дъщерите си 420/611 от ПИ с идентификатор ..... или 117,55/171 ид. части от разглежданата площ от 171 кв. м., т.е. той се е разпоредил с повече права, отколкото има, затова искът му по чл.108 ЗС не може да бъде уважен. Дори да се приеме, че дарението от 1984 г. всъщност касае 202/471 ид. части от бившия парцел II- ..... по плана от 1968 г., собственост на брата на ищеца / братът е могъл да дари само идеална част от своя имот с площ от 471 кв. м., а не от целия имот 2447 с площ от 1220 кв. м., който има различни собственици /, то тези идеални части, отнесени към въпросната площ от 171 кв. м., представляват 202/471х171 или 73,34/171 ид.части, което пак е по-малко от дарените на дъщерите 420/611 ид. части, т.е. и в този случай ищецът се е разпоредил с повече права, отколкото притежава и не му е останала собственост, която успешно да защити с иска по чл.108 ЗС.

Тезата на ищеца, че преди дарението, извършено в полза на дъщерите му, е бил изключителен собственик на цялата площ от 171 кв. м. от ПИ с идентификатор ....., би била вярна, ако неговият брат през 1984 г. му бе дарил реална част от своя имот /тогава за този имот не е имало отреден самостоятелен парцел/. Той обаче е извършил дарение на идеална част от този имот, следователно въпросните 171 кв. м., които са били реална част от имота на брат му, са станали при дарението съсобствени, а не изключителна собственост на ищеца.

В обобщение – макар да не е изложил изрично съображения, свързани с нотариалния акт за дарение от 1984 г. на 202/1220 ид. части от имот пл. № ....., въззивният съд като резултат е отчел тази сделка, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси.

При този изход на делото на ответниците следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 24.03.2021 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,