Определение № 1115 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. С. Ц., чрез неговата майка и законен представител С. И. Д., срещу решение № 72 от 22.03.2023 г. на Хасковския окръжен съд, I-ви състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 138 от 2023 г., за потвърждаване на решение № 34 от 13.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 51 от 2023 г. на Хасковския районен съд, VII граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на Д. Ц. за вписване в особената книга на Хасковския районен съд по чл.49, ал.1 ЗН на направения от Д. Ц. отказ от наследството на С. Ц. Ц., починал на 31.10.2022 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: Може ли малолетно лице да се откаже от наследство или в този случай отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК ? Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 28.03.2023 г., а частната жалба е подадена на 04.04.2023 г./ и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не може да бъде вписан отказ от наследство, направен от малолетния Д. С. Ц., тъй като отказът от наследство винаги е свързан с отказ от права, а съгласно чл.130, ал.4 СК отказът от права, направен от малолетно лице, винаги е нищожен. Предвид тези мотиви на съда поставеният от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос /Може ли малолетно лице да се откаже от наследство или в този случай отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК ?/ е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: въпросът е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По този въпрос обаче има противоречива практика на ВКС и висящо тълкувателно дело № 1 от 2021 г. на ОСГК на ВКС. Поради това настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на това тълкувателно дело. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение