Определение № 503 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т.- Б. срещу решение № 2687 от 04.12.2019 г. по гр.д.№ 1138 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е изменено решение № 6904 от 06.11.2018 г. по гр.д.№ 6143 от 2016 г. на Софийския градски съд, I-12 състав, като по същество са отхвърлени предявените от Д. Т. Т.- Б. срещу С. И. К. искове:

1. с правно основание чл.42, ал.1, б.„б“ ЗН за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание от 24.06.2014 г. на А. П. Б. в полза на С. И. К., поради това че завещанието не било написано и подписано от завещателя и е нищожно от формална страна /датата била поставена след подписа на завещателя/,

2. с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаване на саморъчното завещание от 24.06.2014 г., поради неспособност на Б. да завещава и

3. с правно основание чл.43, ал.1, б.“б“ ЗН за унищожаване на саморъчното завещание от 24.06.2014 г., поради упражнена върху завещателя психическа принуда.

Касаторката счита, че решението на въззивния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Счита, че решението противоречи на посочена от нея практика на ВКС /решение № 72 от 08.04.2016 г. по гр.д.№ 5357 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 223 от 19.06.2013 г. по гр.д.№ 1006 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 338 от 11.10.2012 г. по гр.д.№ 1383 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 398 от 16.01.2013 г. по гр.д.№ 992 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 343 от 01.11.2011 г. по гр.д.№ 1147 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 821 от 19.11.2010 г. по гр.д.№ 1906 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1097 от 2008 г. на ВКС, ГК, V г.о., решение № 134 от 03.08.2017 г. по т.д.№ 558 от 2016 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1450 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните ?

2. Действително ли е саморъчно завещание, при което датата е поставена след подписа на завещателя ?

3. Може ли страна по делото да се позове на нищожност не с иск, а чрез възражение ?

4. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожност на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност ?

Освен това, касаторката твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, предл.3 ГПК/ поради следното:

5.1. Очевидно неправилен бил изводът на съда, че датата и подписа на завещателя са на една линия.

5.2. Очевидно неправилен бил изводът, че дори датата да е след подписа, това не води до нищожност на завещанието.

5.3. Било очевидно, че в завещанието имотът не е надлежно индивидуализиран.

5.4. Ако се приеме, че завещанието касае процесния имот- той не се намирал в наследствената маса в деня на откриване на наследството, което водело до нищожност на завещанието на основание чл.19, ал.1 ЗН.

5.5. Очевидно неправилен бил изводът на съда, че завещателят А. Балбалдоков е бил способен да завещава предвид тежкото му психиатрично състояние- страдащ от тежък алкохолизъм и имащ халюцинации.

В писмен отговор от 30.04.2020 г. ответницата по жалбата С. И. К. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.42 и чл.43 ЗН с цена на иска над 5000 лв., което подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови решението си за отхвърляне на предявените искове въззивният съд е приел следното:

1. По иска с правно основание чл.42, ал.1, б.„б“ ЗН за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание от 24.06.2014 г. на А. П. Б. в полза на С. И. К., поради това че завещанието не било написано и подписано от завещателя и е нищожно от формална страна /датата била поставена след подписа на завещателя/, въззивният съд е приел, че този иск е неоснователен, тъй като, видно от заключенията на приетите по делото графологични експертизи, завещанието от 24.06.2014 г. е написано и подписано от лицето, от което изхожда, а подписът на завещателя е поставен на една линия с датата. Като допълнителен мотив е изложено, че разположението на датата спрямо подписа на саморъчното завещание не е изискване за действителност. Начинът на датиране не е изрично установен в закона, а е оставен на свободната воля на завещателя. Определени са елементите, които трябва да съдържа завещанието, но точното място на датата преди подписа не е определено. Правното значение на датата било да определи точния момент на съставяне на завещанието, с оглед евентуални бъдещи спорове досежно действителността на завещанието- относно възможността на завещателя именно към този момент да разбира и ръководи действията си. Според въззивния съд, достатъчно било завещанието да има дата и тя да е поставена преди, на една линия или след подписа на завещателя.

2. По иска с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаване на саморъчното завещание от 24.06.2014 г., поради неспособност на А. Б. да завещава, въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните доказателства /съдебно- психиатрични експертизи, писмени документи и свидетелски показания/ е приел за безспорно установено, че към 24.06.2014 г. /датата на съставяне на завещанието/ завещателят е могъл да разбира и ръководи действията си, поради което е бил способен да завещава. Без значение било обстоятелството, че А. Б. е имал алкохолна зависимост и е търсил медицинска помощ във връзка с нея, тъй като не е установена тази зависимост да е довела до невъзможност А. Б. да разбира и ръководи действията си в момента на съставяне на завещанието. Заключенията на експертизите не установявали такава невъзможност, а от показанията на свидетелите А. и В. се установявало, че Б. е пиел, но не е бил перманентно пиян и че при съставяне на завещанието е бил в пълно съзнание. Съдът изрично е посочил, че не кредитира показанията на свидетелката Д. Т., защото като съпруга на първоначалния ищец Н. Б. /а по-късно, след неговата смърт, конституирана като ищца по делото/ тя е пряко заинтересована от изхода на това дело.

3. По иска с правно основание чл.43, ал.1, б.“б“ ЗН за унищожаване на саморъчното завещание от 24.06.2014 г., поради упражнена върху завещателя психическа принуда, съдът е приел, че данни за упражнена спрямо завещателя психическа принуда липсват. Напротив, от показанията на свидетелите А. и В. се установявало, че върху завещателя не е било упражнявано каквото и да било насилие, а той е имал ясно съзнание и намерение да извърши завещателния акт в полза на С. К.. Наличието на заболявания на завещателя, ограничената му възможност да излиза и да се грижи за себе си във връзка с тези заболявания не са обстоятелства, сочещи на възбуждането на страхови представи у него с цел принуждаването му да състави завещателно разпореждане.

4. По твърденията на ищцата за нищожност на саморъчното завещание на основание чл.19, ал.1 ЗН и поради това, че в него не е надлежно индивидуализиран завещания имот съдът не се е произнесъл. Според него, тези твърдения не са предмет на делото, въведен с исковата молба, по тях не е допуснато изменение на предявените искове и не следва да бъдат разглеждани за първи път от въззивния съд. Тези твърдения са били въведени от първоначалния ищец с молба за изменение на иска, подадена пред първоинстанционния съд след първото по делото съдебно заседание. С определение от 16.05.2017 г. съдът е оставил без уважение тази молба и поради това в решението си не се е произнасял по тези основания за нищожност на завещанието.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените въпроси:

1. По първия поставен правен въпрос /Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните ?/ няма противоречие между практиката на ВКС и обжалваното решение. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд се е произнесъл по всички наведени във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение и по целия предмет на спора. Напълно законосъобразно въззивният съд не се е произнесъл по довода на ищцата за нищожност на саморъчното завещание на основание чл.19, ал.1 ЗН /тъй като към момента на откриване на наследството имотът не се намирал в наследствената маса, защото с нотариален акт от 08.04.2013 г. завещателят А. Б. е прехвърлил на ответницата по делото С. К. процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане/, както и по довода за нищожност на завещанието поради липса на индивидуализация на завещания имот, тъй като тези доводи не са част от предмета на делото: Те представляват нови основания на иска за нищожност на завещанието, които първоначалният ищец Н. Б. е въвел много след първото по делото съдебно заседание и първоинстанционният съд изрично с определение от 16.05.2017 г. е отказал да приеме за съвместно разглеждане с първоначално заявените основания на иска. Не отговаря на истината, че въззивният съд не е обсъдил относимите към спора за унищожаемост на завещанието доказателства /медицинска документация/. На стр.3 и 4 от решението си съдът е обсъдил относимите към спора по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН доказателства /заключения на експертизи, медицинска документация и свидетелски показания/ и е изложил подробни мотиви защо приема, че завещателят е бил способен да завещава към 24.06.2014 г.

2. Вторият поставен въпрос /Действително ли е саморъчно завещание, при което датата е поставена след подписа на завещателя ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по който би могло да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Основният мотив съдът да приеме, че завещанието не е нищожно на това основание не е, че саморъчното завещание е действително, въпреки че датата му е поставена след подписа на завещателя, а друг: че видно от завещанието, датата е поставена на един и същи ред с подписа на завещателя. При положение, че на кирилица текстовете се изписват от ляво на дясно, правилно е прието, че поставената в лявата част на реда дата фактически се намира преди поставения в дясната част на същия ред подпис на завещателя.

3. Третият поставен въпрос /Може ли страна по делото да се позове на нищожност не с иск, а чрез възражение ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което по предявените искове за нищожност и унищожаемост на саморъчното завещание от 24.06.2014 г. въведените по-късно от първоначалния ищец твърдения за нищожност на завещанието /на основание чл.19, ал.1 ЗН и тъй като недвижимият имот не бил надлежно ндивидуализиран в това завещание/ не представляват възражения за нищожност, а нови основания на предявения иск за нищожност на завещанието. Като такива те могат да бъдат предявени от ищеца само с иск, респ. с молба за изменение на вече предявения иск, подадена в срока по чл.214 ГПК.

4. Четвъртият поставен въпрос /Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожност на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е неотносим към конкретното дело. Въпросът касае дела по предявени вещни или облигационни искове, по които една от страните се легитимира като собственик с правната сделка /едностранна сделка или договор/ или се позовава на облигационни или други права и задължения по тази сделка или договор. Въпросът не касае случаите като настоящия, в които предмет на иска е именно нищожността на сделката. В тези случаи съдът разглежда и се произнася само по наведените от ищеца основания за нищожност на договора или едностранната сделка. Съответно постановеното от съда решение формира сила на пресъдено нещо само относно разгледаните от съда основания за нищожност на сделката.

Не е налице и посоченото от касатора основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд: За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост.

В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗН, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

5.1. Неоснователно е твърдението на касаторката, че очевидно неправилен бил изводът на съда, че датата и подписа на завещателя са на една линия. Няма как да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК този извод на съда, тъй като проверката на неговата правилност не може да се извлече от самото решение на съда, а налага преглед и обсъждане на събраните по делото доказателства, конкретно на представеното завещание.

5.2. Неоснователно е и твърдението за очевидно неправилен извод на съда, че дори датата да е след подписа, това не води до нищожност на завещанието. Както бе изложено по-горе, основният мотив съдът да приеме, че завещанието не е нищожно на това основание не е, че саморъчното завещание е действително, въпреки че датата му е поставена след подписа на завещателя, а друг: че видно от завещанието, датата е поставена на един и същи ред с подписа на завещателя.

5.3 и 5.4. Неоснователни са и твърдениеята за очевидна неправилност на изводите на съда, че в завещанието имотът е надлежно индивидуализиран и че завещанието е валидно, въпреки че имотът не се намирал в наследствената маса и е налице нищожност по чл.19, ал.1 ЗН. Няма как да е налице очевидна неправилност на тези изводи, тъй като такива не се съдържат в решението на въззивния съд. Както бе изложено по-горе, по тези основания за нищожност на завещанието въззивният съд въобще не се е произнасял, тъй като е счел, че са извън предмета на делото.

5.5. Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на извода на съда, че завещателят А. Балбалдоков е бил способен да завещава предвид тежкото му психиатрично състояние- страдащ от тежък алкохолизъм и имащ халюцинации. Няма как да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК този извод на съда, тъй като проверката на неговата правилност не може да се извлече от самото решение на съда, а налага преглед и обсъждане на събраните по делото доказателства, конкретно на събраните писмени и гласни доказателства за здравословното състояние на А. Б. към момента на изготвяне на завещанието.

Не са налице и останалите посочени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 3500 лв.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.