Определение № 494 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3297/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 07.05.2024г. по гр.д.№147/2024г., с което ОС Шумен е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят –„Български пощи“ ЕАД,, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и излага съображения за наличие на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното рлешение. Ответникът - К. Н. К., в писмено становище, чрез процесуалния си представител излага съображения за недопускане на касационното обжалване. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал уволнението на К. Н. К., извършено със заповед № 121/без дата/, на основание чл. 71, ал. 1 КТ – без предизвестие, до изтичане срока на изпитване, на директор на Регионално управление „Североизточен регион“ – Варна на „Български пощи“ ЕАД - [населено място] за незаконно и го е отменил, възстановил е ищцата на заемана от нея длъжност, преди уволнението - „Счетоводител /ОПС I-ва и II-ра кат:“, при ОПС Шумен, РУ„Североизточен регион“ – Варна на „Български пощи“ ЕАД и е осъдил работодателя, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 ,във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, да ѝ заплати сумата от 2696, 53 лв., обезщетение за оставане без работа при незаконно уволнение, за периода 01.08.2023 – 25.09.2023 г. Установено е по делото, че по силата на трудов договор №87/24.01.1996г., сключен на основание чл. 70 КТ, К. Н. К. е встъпила в трудово правоотношение с ответната страна, на длъжността „касиер“. С допълнително споразумение от 01.12.2007г., на основание чл.70 и чл.119 от КТ, трудовото ѝ правоотношение било изменено досежно заеманата от нея длъжност от „касиер, гише“ в „контрольор пощенска служба“. С последващо споразумение №292 от 01.04.2011г. длъжността ѝ отново била променена, от „контрольор І кат. в РПС“ на „специалист БЗР в ОПС“, ІІ кат., като договорът бил сключен за неопределено време. Установено е, че въз основа на допълнително споразумение за вътрешно съвместителство от 07.02.2022г., на основание чл.119 от КТ, ищцата е приела да изпълнява наред със своите задължение и трудовите задължения на вакантната длъжност „счетоводител/Регионално управление., счетоводител ОПС І и ІІ кат., счетоводител СП БФН в ОПС Шумен управление“. С молба от 04.02.2022г. ищцата е поискала да ѝ бъде възложено да изпълнява и част от задълженията на вакантната длъжност „Икономист ОПС, ІІ кат.“, считано от 04.01.2022г., като с допълнително споразумение от 07.02.2022г. приела да изпълнява наред със своите задължение и трудовите задължение на вакантната длъжност „икономист/ОПС І и ІІ кат./. Констатирано е, че въз основа на постъпила молба ищцата да бъде назначена на вакантната длъжност „счетоводител ІІ кат.“, било сключено допълнително споразумение от 03.06.2022г., като считано от 06.06.2022г., на основание чл.119, вр. с чл.67, ал.1,т.1 и чл.70 от КТ, била извършена нова промяна в длъжността на последната, от „специалист БЗР в ОПС“ в „счетоводител ОПС – І и ІІ кат.“. В договора е отразено, че същият се сключва при срок на изпитване 6 месеца. Установено е от допълнително споразумение за вътрешно съвместителство от 23.08.2022г., че К. е приела да изпълнява наред със своите задължение и част от трудовите задължение на вакантната длъжност „икономист ОПС ІІ кат.“ в ОПС Шумен. Констатирано е от допълнително споразумение от 20.06.2023г., на основание чл.67, ал.1,т.1 вр. с чл.70 КТ е извършено само актуализиране на работната заплата на ищцата. Въззивният съд е приел, че съгласно текста на същото не е налице промяна в заеманата от ищцата длъжност. Установено е, че със заповед №121, считано от 01.08.2023г./връчена на ищцата на 03.08.2023г./ е прекратено трудовото правоотношение на длъжност “счетоводител“/регионално управление, счетоводител ОПС І и ІІ кат., счетоводител /СП БФН/., на основание чл.71, ал.1 КТ. По делото е прието заключение по назначена съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице е констатирало, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, за периода 01.08.2023 – 25.09.2023г. възлиза на 2696,53лв., предвид представен трудов договор от 25.09.2023г. с друг работодател. Прието е, че видно от отразеното в допълнителното споразумение за промяна на длъжността от 03.06.2022г., същото е сключено със срок за изпитване 6 месеца, като не е посочено в чия полза е уговорен срокът, предвид което и съгласно чл.71, ал.2 КТ следва да се приеме, че същият е уговорен в полза и на двете страни. Посочено е, че срокът за изпитване започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка, поради което и в уговореното време за изпитване не се включва времето, през което работникът или служителя не е изпълнявал работата. /решение №156/ 16.05.2012г. по 4 гр. д. № 1027/ 2011г., I. г.о./ Съдът е счел, че считано от 06.06.2022г. ищцата е заемала длъжността „счетоводител ОПС І и ІІ кат./ по процесното допълнително споразумение от 03.06.2022г., поради което и срокът за изпитване изтича на 06.12.2022г. и тъй като в рамките на същия К. е била в отпуск поради временна неработоспособност общо 31 работни дни, които не следва да бъдат включени в този срок, то същият изтича на 01.08.2023г. Прието е, че след като работодателят е връчил на работника заповед, обективираща волеизявление за прекратяване на възникналото от трудовия договор правоотношение на 03.08.2023г. / то това е станало извън рамките на уговорения срок за изпитване. По тези съображения съдът е счел уволнението на ищцата, извършено с обжалваната заповед за незаконно. Като допълнително съображение съдът е приел и наличие на друго нарушение, рефлектиращо върху законността на уволнението - преди сключване на договора за изменение на длъжността с определяне срок за изпитване, с ищцата вече е бил налице сключен договор за същата работа, т.е. налице е нарушение на чл.70, ал.5 КТ, т.е. когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, то годността на работника да изпълнява работата вече е била проверена. Прието е, че уговорка за изпитване може да има само веднъж, при първоначалното сключване на трудовия договор и изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на служителя. В случая съдът е установил, че по трудов договор за т.нар. „вътрешно съвместителство“ по чл. 110 от КТ, сключен с допълнително споразумение №132/07.02.2022г., считано от 04.01.2022г. ищцата вече е изпълнявала трудовите задължения за длъжността „счетоводител ОПС, I-ва и II-ра кат.“, до 06.06.2022г.. Прието е, че сключването в допълнителното споразумение № 649/03.06.2022г., с което е променена длъжността на ищцата от „специалист БЗР в ОПС“ на „счетоводител ОПС I-ва и II-ра кат.“, на срок за изпитване, се явява в нарушение на чл.70, ал.5 от КТ доколкото ищцата е изпълнявала длъжността „счетоводител“ по предходен договор, то годността й да изпълнява тази длъжност е проверена, поради което и работодателят незаконосъобразно е включил в последващия й договор за същата длъжност „Счетоводител/ОПС І и ІІ кат./“ срок за изпитване, съответно незаконосъобразно е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ. Съдът е посочил, че с оглед незаконосъобразността на уволнението, следва да се уважат исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на служителката без работа в резултат на незаконното уволнение. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпросите: извършваната от служител епизодично работа представлява ли невъзможност за сключване на трудов договор със срок за изпитване за тази временно изпълнявана длъжност, кои са предпоставките за надлежно прекратяване на трудовия договор при условията на чл.71, ал.1 КТ, как следва да се преценява каква е целта на клаузата за изпитване, уговорена в полза на двете страни, как съдът следва да прецени че служителят е назначен на нова работа по смисъла на чл.70, ал.5 КТ, за задължението на съда при спазване разпоредбите на чл.12 и 235 ГПК да определи правилно предмета на спора и да обсъди всички доказателства и доводи на страните и за задължението на въззивния съд на направи собствени правни изводи. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. В константната практика на ВКС, застъпена и в решение №765/11.01.2011 г. по гр.д.№228/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., и с решение №716/27.12.2010 г. по гр.д.№253/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., се приема, че редът за изменение на трудовото правоотношение е уреден в чл.119 КТ, където е формулиран принципа за изменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение по съгласие на страните, като не е допустимо сключване на договор за изпитване с работник или служител,които вече е имал сключен с работодателя окончателен трудов договор за същата работа,за която е сключен окончателния договор. Приема се, че няма пречка да се сключи договор за изпитване с такъв работник или служител/който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, но само ако договорът се сключва за нова трудова функция, т.е. за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция,такава,каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал. Посочва се, че ако по реда на чл.119 КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция – не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които вече е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. В практиката е дадено разрешение, че договорът със срок за изпитване не е срочен договор по смисъла на чл.68 от КТ и не се прекратява с изтичане на срока; модалитетът „срок за изпитване” дава възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до изтичането му, т.е. докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно /той не е окончателно сключен, работникът не е окончателно приет – арг. от чл.71, ал.2 и чл.70, ал.1,изречение 1 от КТ/, а зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Приема се, че ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време, на основание чл.71, ал.2 КТ. Уточнено е, че договор със срок за изпитване не може да се сключи и за работа /трудова функция/, която работникът вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор.Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване – да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за него. Ограничението по чл. 70, ал.5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. В решение от 18.05.205г. по гр.д.№4811/2014г. ,четвърто г.о. на ВКС изрично се посочва, че няма да е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1 КТ и в случаи на съществуващо трудово правотоношение, когато работодателят вече е проверил годността на работника или служителя и последният също е наясно с възможността да се справи с работата – напр. по-рано е изпълнявал трудовите функции, съставляващи същинското съдържание на новата длъжност. Именно като е обсъдил всички обстоятелства от занчание за спора и установени по делото, както и доводите и възраженията на страните съдът е достигнал до извод за основателност на предявените искове по чл.344,ал.1,т.1-3 КТ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 500 лева за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът