Определение № 50259 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1256/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Р. И. Р. и Р. Х. Л., двамата чрез адвокат К. С. от АК-София срещу решение № 260204/14.01.2022 г. по в.гр.д.№ 11044/2020 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение № 49772/24.02.2020 г. по гр.д.№ 24997/2018 г. на Софийски районен съд и вместо това са отхвърлени исковете на Р. И. Р. и Р. Х. Л. против „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължат сумите 14 991,22 лева – главница по договора за банков кредит от 29.09.2008 г. и договор за поръчителство от същата дата; сумата 88,49 лева – договорна лихва от 01.06.2009 г. до 30.06.2009 г.; сумата 14 181,47 лева – наказателна лихва за периода 30.06.2009 г. – 17.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, както и за разноските от 585,22 лева - държавна такса и 692,61 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 20843/2011 г. на СРС, 40 състав. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г., ВКС на ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“, 2/ „Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност, искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително производство?“, 3/ „Предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело води ли до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и по отношение на останалите длъжници?“, 4/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и възражения на страните и да обоснове решението си?“ От „Първа инвестиционна банка“АД, чрез юрисконсулт Н. С., е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 16.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 20843/2011 г. на РС София, 40 състав, е образувано изп.дело № 483/21.07.2011 г. на ЧСИ И.Ч. срещу солидарните длъжници Р. И. Р. и Р. Х. Л., по което са били връчени съобщения за наложена възбрана на имоти на Р. И. Р. /на 30.08.2011г./, запорно съобщение /на 11.10.2011г./, направено е искане от взискателя с молба от 31.07.2012г. за насрочване на опис и провеждане на публична продан /опис е извършен на 30.10.2012г., а публична продан е насрочена на 04.12.2012г./, както и да бъде наложена възбрана върху идеални части от имот на солидарния длъжник Р. Х. Л.. По искане на взискателя, частният съдебен изпълнител е постановил спиране, респ. възобновяване на изпълнението /на 04.01.2013г. и 17.06.2014г./ и опис на движими вещи. Въззивния съд е установил също, че с молба от 28.07.2015 г. е поискано извършване на публична продан на недвижим имот и е наложен запор на банкови сметки на 21.09.2017 г. /запорните съобщения са били изпратени на 19.09.2017г./, а с протокол от 21.09.2017 г. е извършено разпределение на постъпилите суми по изпълнението, платена от Р. Х. Л.. При тези обстоятелства, въззивният съд приема, че указанията в т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, са приложими от постановяването му, тъй като даденото тълкуване няма обратно действие, а неприключилото изпълнително производство до 26.06.2015г. прекъсва давността, не е изтекла 5-годишна давност за вземанията по изпълнителен лист от 16.06.2011 г., поради което исковете по чл.439 ГПК са неоснователни. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд приема че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като даденото разрешение от въззивния съд е изцяло в съответствие с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020, ОСГТК на ВКС, с което се приема, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В т.10 на посоченото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. се обявява за загубило сила ППВС № 3/1980 г., основаващо се на нормата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД, като се възприема становището, че за вземания по изпълнителни дела, които са били образувани до приемането на тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, давността започва да тече от датата, на която е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., т.е. от 26.06.2015 г., както е приел въззивният съд. Висящността на изпълнителното производство прекъсва давността, според задължителните постановки на ППВС № 3/80 г., но само по отношение на неприключилите и висящи към 26.06.2015 г., а не за приключилите, вкл.поради „перемпция“ изпълнителни производства /Така ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС/. Следователно, когато от датата на образуване на изпълнителното дело до 26.06.2015 г. са били поискани или предприети изпълнителни действия, които препятстват настъпването на перемпция /молба от 31.07.2012 г. за насрочване на опис и провеждане на публична продан на имоти на Р. И. Р. и налагане възбрана върху идеални части от имот на солидарния длъжник Р. Х. Л., и за възобновяване на изпълнението и насрочване опис на движими вещи на 17.06.2014г./, давност не тече за вземанията по това изпълнително дело. Изложените мотиви на съда, че вземанията на кредитора по изпълнителния лист не са погасени по давност, тъй като следва да бъде съобразено всяко поискано или предприето валидно изпълнително действие, от което започва да тече нова 5-годишна давност, в този смисъл, не са в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, а формулираният първи въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В мотивите към т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. се приема, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В случая, обаче, въззивният съд приема, че след образуване на изп.дело № 483/21.07.2011 г. на ЧСИ И.Ч. са били поискани и предприети изпълнителни действия, поради което не са изтекли 2 години, а вземанията на кредитора не са погасени по давност. Тези изводи не са в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, а въпросите на касатора в т.2 и т.3 не обуславят допускане на касационно обжалване поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Последният поставен въпрос също не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е разрешен в съответствие с решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д.№ 3973/2008 г., ВКС, ІV г.о. и решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д.№ 891/2010 г., ВКС, І г.о., с които се приема, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на двете страни по свое вътрешно убеждение, върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая, въззивният съд е взел отношение по всички релевантни факти от значение за изхода на спора по предявените искове на основание чл.439 ГПК и въз основа на тях е достигнал до решаващия извод, че образуваното изпълнително дело не е перемирано, а вземанията на кредитора не са погасени по давност, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. От „Първа инвестиционна банка“АД, чрез юрисконсулт Н. С., са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да се присъдят в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение