Определение № 3311 от 24.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 605/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, представлявана от С. Х. – директор на Дирекция „Държавни вземания“, срещу решение № 81 от 05.11.2024г. по в.т.д. № 121/2024г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 91 от 04.04.2024г. по т.д. № 209/2022г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която са отхвърлени като погасени по давност претенциите на касатора за съществуване на неприети в производството по несъстоятелност на „Фючър Девелпментс“ ЕООД /н./ публични вземания в общ размер 2 007 964,08 лева, както следва: I. 1/ по ревизионен акт № 02-00-1101257 от 24.10.2011г., издаден от НАП – Бургас; 2/ по ревизионен акт № 02-00-1200083 от 15.03.2012г., издаден от НАП – Бургас; 3/ по справка-декларация вх. № 02001527888 от 14.12.2011г.; 4/ по справка – декларация вх. № 02001538120 от 16.01.2012г.; 5/ по справка-декларация № 02001551122 от 14.02.2012г.; 6/ по справка-декларация вх. № 02001563502 от 14.03.2012г.; 7/ по справка-декларация вх. № 02001586070 от 13.05.2012г.; 8/ по справка-декларация вх. № 02001575816 от 17.04.2021г.; 9/ по справка-декларация вх. № 01001599901 от 14.06.2012г.; 10/ по справка-декларация № 02001614588 от 16.07.2012г.; 11/ по справка-декларация вх. № 02001625536 от 14.08.2012г.; 12/ по справка-декларация вх. № 020016533833 от 15.10.2012г.; 13/ по справка-декларация вх. № 02001640579 от 14.09.2012г.; 14/ по справка-декларация вх. № 02001666928 от 14.11.2012г.; 15/ по справка - декларация вх. № 02001680535 от 14.12.2012г.; 16/ по справка - декларация вх. № 02001720442 от 14.03.2013г.; 17/ по справка — декларация вх. № 02001734075 от 15.04.2013г.; 18/ по справка - декларация вх. № 02001744333 от 13.05.2013г.; 19/ по справка - декларация вх. № 02001802730 от 16.09.2013г.; 20/ по справка - декларация вх. № 02001817202 от 14.10.2013г.; 21/ по справка - декларация вх. № 02001830237 от 14.11.2013г.; 22/ по справка - декларация вх. № 02001845585 от 14.12.2013г.; 23/ по справка - декларация вх. № 02001858194 от 14.01.2014г.; 24/ по справка - декларация вх. № 02001874212 от 14.02.2014г.; 25/ по справка - декларация вх. № 02001886132 от 13.03.2014г.; 26/ по справка - декларация вх. № 02001903101 по 14.04.2014г.; 27/ по справка - декларация вх. № 02001917423 от 14.05.2014г.; 28/ по справка - декларация вх. № 02001961625 от 14.08.2014г.; 29/ по справка - декларация вх. № 02001976925 от 15.09.2014г.; 30/ по справка - декларация вх. № 02002007180 от 14.11.2014г.; 31/ по справка - декларация вх. № 02002036013 от 14.01.2015г.; 32/ по справка - декларация вх. № 02002067544 от 16.03.2015г.; 33/ по справка - декларация вх. № 02002098303 от 14.05.2015г.; 34/ по справка - декларация вх. № 02002111452 от 12.06.2015г.; 35/ по справка-декларация - вх. № 02002127390 от 14.07.2015г.; 36/ по справка - декларация вх. № 02002144965 от 14.08.2015г.; 37/ по декларация образец 6 вх. № 020021301341739 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 1.2013г.; 38/по декларация образец 6 вх. № 020021301669208 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 2.2013г.; 39/ по декларация образец 6 вх. № 020021302546654 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 3.2013г.; 40/ по декларация образец 6 вх. № 020021303327104 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 4.2013г.; 41/ по декларация образец 6 вх. № 020021303828586 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 5.2013г.; 42/ по декларация образец 6 вх. № 020021304982518 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 7.2013г.; 43/ подекларация образец 6 вх. № 020021305547060 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 8.2013г.; 44/ по декларация образец 6 вх. № 020021306022522 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 9.2013г.; 45/ по декларация образец 6 вх. № 020021306721838 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 10.2013г.; 46/ подекларация образец 6 вх. № 0200213073033434 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 11.2013г.; 47/ по декларация образец 6 вх. № 020021401465264 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 1.2014г.; 48/ по декларация образец 6 вх. № 020021402497129 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 2.2014г.; 49/ по декларация образец 6 вх. № 020021403657660 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 3.2014г.; 50/ по декларация образец 6 вх. № 020021404785701 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 4.2014г.; 51/ по декларация образец 6 вх. № 020021405609521 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 5.2014г.; 52/ по декларация образец 6 вх. № 020021406556259 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 6.2014г.; 53/ по декларация образец 6 вх. № 020021407356174 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 7.2014г.; 54/ по декларация образец 6 вх. № 020021408219226 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 8.2014г.; 55/ по декларация образец 6 вх. № 020021409145186 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 9.2014г.; 56/ по декларация образец 6 вх. № 020021409941243 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 10.2014г.; 57/ подекларация образец 6 вх. № 020021410835734 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 11.2014г.; 58/ подекларация образец 6 вх. № 020021500606871 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 12.2014г.; 59/ по декларация образец 6 вх. № 020021501585008 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 1.2015г.; 60/ по декларация образец 6 вх. № 020021502597517 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 2.2015г.; 61/ по декларация образец 6 вх. № 020021503746637 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 3.2015г.; 62/ по декларация образец 6 вх. № 020021504624725 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 4.2015г.; 63/ по декларация образец 6 вх. № 020021505602537 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 5.2015г.; 64/ по декларация образец 6 вх. № 020021506484727 претендиранипублични вземания за ДДФЛ за м. 6.2015г.; 65/ по декларация образец 6 вх. № 020021507361782 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 7.2015г.; 66/ по декларация образец 6 вх. № 020021508200824 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 8.2015г.; 67/ по декларация образец 6 вх. № 020021508983452 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 9.2015г.; 68/ по декларация образец 6 вх. № 02002150997849 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 10.2015г.; 69/ подекларация образец 6 вх. № 020021510837440 претендирани публични вземания за ДДФЛ за м. 11.2015г.; 70/ по декларация по чл. 92 от ЗКПО вх. № 200И0055502 от 1.04.2012г.; 71/ по декларация по чл. 92 от ЗКПО вх. № 0200И0089190 от 1.04.2013г.; 72/ по декларация по чл. 92 от ЗКПО вх. № 0200И0127278 от 31.03.2014г.; 73/ по декларация по чл.92 от ЗКОП вх. № 0200И0172534 от 31.03.2015г.; 74/ по декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО – тримесечна вх. № 025191300262992 от 31.07.2013г.; 75/ по декларация по чл.55, ал. от ЗДДФЛ и чл.201, ал. от ЗКПО - тримесечна вх. № 0251913002629788 от 31.07.2013г.; 76/ по декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО - тримесечна вх. № 025191300262859 от 31.07.2013г.; 77/ по декларация по чл.55, ал.1от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО - тримесечна вх. № 02000143019591 от 30.01.2014г.; 78/ по декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО - тримесечна вх. № 0200И0147295 от 30.01.2015г.; 79/ по декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО - тримесечна вх. № 02000143280367 от 31.10.2014г.; 80/ по декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО- тримесечна вх. № 0200И0192654 от 31.07.2015г.; II. Публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 43 796,68 лв., от които 25 316,54 лв. - главници; 15 765,63 лв. - лихви, възникнали до 11.06.2020 г. (датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност) и 2714,51 лв. - лихви, възникнали от 12.06.2020 г. до 2.07.2021 г. (датата, до която са начислени лихвите в молбата, с която са предявени публичните вземания, претендирани в следните размери по отделни основания: 1/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021301669208 за м.2.2013г.; 2/ на основание Декларация образец 6 вх. № 0200213025466654 за м. 3/2013г.; 3/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021303327104 за м. 4.2013г.; 4/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021303828586 за м. 5/2013г.; 5/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021304478046 за м. 6.2013г.; 6/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021305547060 за м. 8/2013г.; 7/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021306022522 за м. 9.2013г.; 8/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021306721838 за м. 10/2013г.; 9/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021307303434 за м.11.2013г.; 10/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021400501973 за м. 12/2013г.; 11/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021401465264 за м. 1/2014г.; 12/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021402497129 за м. 2/2014г.; 13/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021403657660 за м. 3/2014г.; 14/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021404785701 за м. 4/2014г.; 15/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021405609521 за м. 5/2014г.; 16/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021406556259 за м. 6/2014г.; 17/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021407356174 за м. 7/2014г.; 18/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021408219226 за м. 8/2014г.; 19/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021409145186 за м. 9/2014г.; 20/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021409941243 за м. 10/2014г.; 21/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021410835734 за м. 11/2014г.; 22/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021500606871 за м. 12/2014г.; 23/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021501585008 за м. 1/2015г.; 24/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021502597517 за м. 2/2015г.; 25/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021503746637 за м. 3/2015г.; 26/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021504627725 за м. 4/2015г.; 27/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021505602537 за м. 5/2015г.; 28/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021506484727 за м. 6/2015г.; 29/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021507361782 за м. 7/2015г.; 30/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021508200824 за м. 8/2015г.; 31/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021508983452 за м. 9/2015г.; 32/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021509972849 за м. 10/2015г.; 33/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021510837440 за м. 11/2015г.; 34/ на основание Декларация образец 6 вх. № 020021600531118 за м. 12/2015г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че изводът на въззивния съд за липса на обстоятелства, довели до прекъсване и спиране на 5-годишния давностен срок по чл.171, ал.1 ДОПК, и за неоснователност на претенцията за всички задължения, възникнали до края на 2015г., е формиран при липса на обсъждане на наведения във въззивната жалба довод, че производството по принудително събиране на публичните вземания се осъществява по специалните правила на ДОПК. Сочи, че съгласно чл.221, ал.3 ДОПК в случаите, в които са налице множество отделни изпълнителни основния за различни публични задължения, се образува едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от задълженията, и тази специфика се отразява и на налагането на обезпечителни мерки по реда на ДОПК, като за обезпечаването на публичните вземания не се налага обезпечение поотделно за всяко вземане по всяко изпълнително основание, а се обезпечават всички публични задължения, които са предмет на образуваното по реда на ДОПК изпълнително дело. Изтъква, че поради това след изтичането на срока за доброволно изпълнение на публичното задължение последното се приобщава към образуваното изпълнително производство, с оглед на което намира извода на въззивния съд, че не са налице данни публичните вземания да са предмет на едно и също дело, за изцяло противоречащ на действащите правила на ДОПК. Сочи, че не е обсъдено наведеното в жалбата му твърдение, че присъединените вземания се ползват от наложената след тяхното присъединяване обезпечителна мярка от публичен изпълнител, независимо от липсата на посочване на присъединените вземания по отделни основания в постановлението за налагане на обезпечителните мерки. Поради това поддържа, че давностният срок по реда на ДОПК е спрян по отношение на всички публични вземания, независимо от липсата на конкретно посочване на публичните вземания по отделни основания в постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Намира за неправилен и извода на въззивния съд, че всяко действие, което води до спиране и прекъсване на давностния срок по смисъла на ДОПК, следва да бъде връчено на длъжника, за да породи правни последици, като се позовава на изричната разпоредба на чл.172, ал.1, т.5 ДОПК, според която давността се спира с налагането на обезпечителните мерки, а кога конкретната обезпечителна мярка се счита наложена, се определя от разпоредбата на чл.198, чл.202 и чл.205 ДОПК. В изложението си по чл.284, ал.4, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 40 от 04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 191 от 25.03.2013г. по гр.д. № 63/2014г. на ВКС, III г.о. по въпроса следва ли въззивният съд да обсъди всички наведени доводи от жалбоподателя във въззивната жалба. Твърди и наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като въззивният съд не е отчел значението за спора и не е обсъдил приетите по делото доказателства за завършване на фактическия състав на наложените обезпечителни мерки. Ответникът „Фючър Девелпментс“ ЕООД /н./, представляван от адв. Г. Н., оспорва касационната жалба. Прави възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба. Синдикът на „Фючър Девелпментс“ ЕООД /н./ М. В. не представя отговор на касационната жалба. Третото лице-помагач „ЕйДжиБи Файнанс” АД не представя отговор за касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че фактическата обстановка е правилно установена от първостепенния съд и е препратил към нея. Посочил е, че с решение № 17/ 11.06.2020г. по д.н. № 602/ 2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас, вписано в ТР на 12.06.2020г., е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Фючър Девелопментс“ ЕООД; че вземанията, чието невключване в списъка на приетите вземания и поредност за удовлетворяване се оспорва в настоящото производство, са предявени по реда на чл.685, ал.1 ТЗ на 6.07.2021г.; че списъкът на приетите вземания е обявен в ТР на 29.07.2021г. и по възражения на длъжника и кредитор в несъстоятелността „Ей Джи Би файнанс“ АД с определение № 260353 от 25.05.2022г. на съда по несъстоятелността, обявено в Търговския регистър на 26.05.2022г., списъкът на приетите вземания е изменен, като процесните вземания са изключени. Въззивният съд е посочил, че пред него е пренесен спорът за съществуването на публични държавни вземания и парично вземане в общ размер на 2 007 964,80 лева, индивидуализирани по три пункта: I. По ревизионни актове и справки декларации, детайлизирани в пунктове от I.1 до 80; II. За задължителни осигурителни вноски, детайлизирани в пунктове от II.1 до 34; III. Вземания по командировъчни заповеди, предявени от агенцията въззивник за удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Посочил е, че се претендира също и поредност на удовлетворяване на неприетите и част от приетите вземания, различна от възприетата от първостепенния съд. Въззивният съд е приел, че публичните вземанията, чието приемане агенцията – въззивник претендира пред настоящата инстанция, са формирани от задължения за данъци и осигуровки, възникнали до края на 2015г. Изтъкнал е, че при приложение на правилата за теченето на давностния срок по отношение на публични задължения – чл.171, ал.1 ДОПК, предвиждащ, че публичните задължения се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която публичното задължение е следвало да се плати, погасителната давност върху всички задължения, възникнали до края на 2015г., е изтекла на 1.01.2021г., ако не бъде констатирано спиране на давностния срок. Посочил е, че се поддържа от въззивника, че такова спиране се е осъществило, като е налице позоваване на издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки. Съобразил е, че съгласно чл.172, ал.1, т.5 ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки, а по смисъла на чл.172, ал.2 ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването започва да тече нова давност – ал.3. Посочил е, че в производството пред първата инстанция са приети като доказателства десет постановления за налагане на обезпечителни мерки, съответно от датите 3.08.2010г., 6.07.2011г., 13.06.2011г., 18.09.2014г., 4.11.2014г., 17.12.2014г., 17.12.2015г., 30.11.2016г., 18.10.2017г. и 16.01.2019г. Намерил е, че съгласно съображенията, изложени в мотивите към Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС, всяко действие, с което давността по отношение на публичното вземане се прекъсва, следва да е доведено предварително до знанието на длъжника, тъй като позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Съобразил е изложените мотиви, че не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това, обусловили значимия за тълкувателната воля извод, че образуваното изпълнително дело не е действие, което прекъсва давността. Въззивният съд е добавил, че дори и да се приеме за непреклудирано позоваването на постановленията, приети в периода 2010 – 2015г., в настоящия случай данни за връчване на длъжника на постановления за налагане на обезпечителни мерки са налични за актовете от 30.11.2016г. – връчен с обратна разписка – л.л.251 и 394 от първоинстанционно дело; от 18.10.2017г. – връчен с обратна разписка л.275 от първоинстанционното дело и от 3.08.2010г. – л.282 от първоинстанционното дело, като данни за връчване на останалите постановления за налагане на обезпечителни мерки по делото липсват. Изтъкнал е, че в разписката на л.294 от първоинстанционното дело не е посочен актът, който се връчва, поради което тя не може да се отнесе към издадените постановления. Намерил е, че тъй като вземанията, които се претендират, датират след 2010г., то няма как да се приеме, че с връчване на длъжника на постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 3.08.2010г. е спряна давността по отношение на тях. Съобразил е, че в двете постановления, които са връчени – от 30.11.2016г. и 18.10.2017г., за разлика от предходните издадени такива, не са индивидуализирани публичните вземания, за обезпечаването на които те се издават, и е приел, че това препятства възможността тези действия да породят спиране на давностния срок за претендираните вземания, тъй като не доставят на длъжника ясна информация относно насочени срещу имуществото му действия на кредитора по обезпечаване на принудителното изпълнение на индивидуализирани публични вземания. По тези съображения е намерил за неоснователен довода във въззивната жалба, че тъй като за събиране на публичните вземания по смисъла на чл.221, ал.3 ДОПК се образува едно единствено изпълнително дело и претендираните вземания са предмет на това дело, то е постигнато спиране теченето на давността за тях. Изтъкнал е, че само по себе си образуването на изпълнително дело, респективно присъединяването на нови публични задължения към същото, не рефлектират върху давностния срок. Посочил е, че в постановленията от 2014г. и това от 2015г. част от претендираните в настоящото производство вземания са описани и потенциално биха могли да доведат до спиране на давността, но пък за тези постановления не са представени доказателства да са връчени на дружеството-длъжник. Поради това е достигнал до извод, че за конкретно претендираните за приемане в производството по несъстоятелност публични задължения давностният срок е изтекъл към датата на предявяването им - 06.07.2021г., и те не следва да се приемат за дължими, което обуславя неоснователност на предявения установителен иск. Въззивният съд е приел, че съобразно нормата на чл.240, ал.1 ДОПК, предвиждаща, че всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника, и е достигнал до извод, че претендираните разходи за командироване на двама служители на въззивника за извършване на опис на недвижими имоти на длъжника, за които са представени доказателства, следва да се окачествят като такива за събиране на публичните вземания и тяхната дължимост следва да се признае. По отношение на претенцията за признаване поредност на удовлетворяване по отношение на държавни такси и лихви върху тях в размер на 280,43 лева, дължими по изпълнителен лист № 49 от 9.07.2020г. по т.д. № 602/2019г. на Окръжен съд - Бургас, за което вземане първостепенният съд е приел поредност на удовлетворяване по т.8 на цитирания текст, въззивният съд е приел, че вземането подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, доколкото касае неудовлетворено вземане, възникнало на датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 11.06.2020г. Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от касатора въпрос се отнася до правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото и при съобразяване разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС може да бъде уточнен по следния начин: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“. Този въпрос е релевантен, тъй като се явява обуславящ изводите на въззивния съд, поради което осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. По него е формирана задължителна практика - т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения№ 222 от 06.04.2017г. по т.д. 425/2015г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. 1106/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 235 от 04.07.2011г. по гр.д. 513/2010г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и др., както сочените от касатора решения. Съгласно дадените разрешения непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК. Последната дейност на въззивния съд следва да бъде осъществена при съобразяване нормата на чл.269 ГПК и ограничеността на въззивния съд при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение и твърденията на касатора – за необсъждане на довода във въззивната жалба, че предвид спецификата на производството по принудително изпълнение по ДОПК присъединените публични вземания се ползват от наложената след тяхното присъединяване обезпечителна мярка от публичния изпълнител, независимо от липсата на посочване на присъединените вземания по отделни основания в постановлението за налагане на обезпечителните мерки, както и на приетите по делото доказателства за завършване на фактическия състав на наложените обезпечителни мерки /връчване на запорно съобщение на съответната търговска банка, вписване на възбраната в службата по вписванията/, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС. С оглед допускане на касационно обжалване по уточнения процесуалноправен въпрос не следва да се обсъжда доводът за очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като по правилността на решението съдът се произнесе с решението си. На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ държавна такса не се внася предварително. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение