Определение № 194 от 25.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1150/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Д. И., [населено място] против решение № II-152 от 26.11.2013 г. по гр.д.№ 1933/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което се потвърждава решение № 1344 от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 10108/2012 г. на Бургаски районен съд. С последното се приема за установено, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че Д. Д. И. дължи на [фирма], [населено място] сумата от 6 043,67 лв., представляваща изплатено от [фирма] на [фирма] застрахователно обезщетение по щета № 29-00538/25.05.2009 г., за неизпълнени от кредитополучателя Д. Д. И. парични задължения по Договор за кредит № 565/NSE/05 от 14.10.2005 г. за придобиване на лек автомобил „Нисан М.” с рег. [рег.номер на МПС], сключен между Д. Д. И., [фирма] и [фирма], ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 28.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане в полза на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 5100/29.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 7874/2012 г. на Бургаски районен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай пред първоинстанционния съд са предявени два обективно съединени иска- по чл. 422, ал.1 ГПК и съответно по чл. 86, ал.1 ЗЗД, всеки един под 10 000 лв. Неправилното посочване от въззивния съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционен контрол, който се определя изрично от ГПК. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение