Определение № 418 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 299/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. К. срещу въззивно решение № 453 от 25.10.2021 г. по в.гр.д. № 1512 /2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД парични суми от 8 248.07 лева и 2 073.65 лева - главници за вноски с посочени падежи по договор за кредит за текущо потребление, отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с цесия. Ответникът по касационната жалба „ОТП Факторинг България“ ЕАД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, редовна е и е процесуално допустима. Жалбоподателят С. Г. К. твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, тъй като въззивният съд не е обсъдил доводите, посочени във въззивната жалба и страда от липса на мотиви, решението е необосновано, тъй като не е обсъдена изцяло фактическата обстановка по делото. В изложението си за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал.1, т.,3 ГПК жалбоподателката твърди дословно, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а именно въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС съществено процесуалноправен въпрос. Следват наведеното в касационната жалба твърдение за процесуално нарушение: в случая по делото (в решението) липсват мотиви и не са ясни фактическите и правни основания, на които съдът е основал своето решение. Настоящата съдебна инстанция намира, че няма съмнение за недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК. Настоящата съдебна инстанция намира също, че жалбоподателката не е извела правен въпрос в съответствие с правилото на чл. 280, ал.1 ГПК и приетото с т.1 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, т.е. не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, което е предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Но дори доводът за неправилност да бъде преформулиран в правен въпрос (доколкото това е допустимо, тъй като не представлява уточнение по смисъла на приетото с тълкувателното решение) в смисъл: Следва ли въззивният съдът да изложи мотиви, които да включват неговите фактически и правни изводи по наведените с въззивната жалба доводи, въз снова на които постановява своето решение, то този въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика и с посочените от жалбоподателката решения по № 752 /18.11.1988 г. на Пленума на ВС и решение № 218 /02.01.2019 г. по гр.д. № 2033 /2018 г. на III г.о. на ВКС, тъй като във въззивното решение не липсват мотиви. Въззивният съд е изложил мотиви по доводите във въззивната жалба, които се изчерпват с това, че ищецът няма активна процесуална легитимация, тъй като липсва валиден договор за цесия (на който не се сочат пороци) и че главницата и акцесорните вземания са изцяло погасени по давност. Въззивният съд е установил фактите, които имат значение за доводите за неправилност и по съществото на спора въз основа на преценка на събраните по делото относими доказателства, след което е изложил и правните си изводи. Поради изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че не са осъществени основания по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК за опускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното съдът