Определение № 579 от 09.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 190/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 вр.чл.413 ал.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „К”Е. срещу Определение № 1* от 11.12.2009 год. по ч.гр.д. № 11603/2009 год. на Софийски градски съд. С това определение, сезиран по реда на чл.413 ал.1 ГПК съставът на СГС се е произнесъл по частната жалба на „Б”Е. срещу присъдените с издадена на 13.07.2009 год. по гр.д. № 34460/2009 год. на Софийски районен съд Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в частта за присъдените разноски в размер на 2613.30 лв. Като е счел, че адв.хонорар е бил завишен, въззивният съд е приложил чл.7 ал.5 от Наредбата за адв.възнаграждения. Редуцирал е разноските до размера на 1210.94 лв. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Касаторът счита, че определението е неправилно, поради неправилна преценка относно правната сложност и прилагането на Наредбата за адв.възнаграждения. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Аргументите се основават на приложено Определение от 28.05.2007 год. по ч.т.д. № 190/2007 год. на ВКС-ТК, състав на ІІ т.о., постановено при действието на ГПК-1952. Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Преди всичко, постановеното при действието на ГПК (отм.) определение на 3-членен състав на ВКС не съставлява задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2009 год.на ОСГТК на ВКС и на второ място – постановеното по реда на чл.192 ал.4 ГПК (отм.) съдържа произнасяне по разноските в спорно исково производство, а в случая се касае за заповедно производство. И на трето място – фактическата и правна сложност на делото подлежи на преценка във всеки конкретен случай. Не са налице предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.