Определение № 3581 от 16.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 405/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ондин“ ЕООД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат С. М. и „Първа Инвестиционна банка“ АД, гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт Г. Д. против решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260050 от 26.04.2021 г. по гр. д. № 520/2020 г. на Окръжен съд - Варна за уважаване на предявения от „Невша“ ООД, с. Невша против „Ондин“ ЕООД, гр. Варна и и „Първа Инвестиционна банка“ АД, гр. София отрицателен установителен иск за собственост на самостоятелни обекти в седеметажна сграда, която се строи в гр. Варна, ул. "Цар Асен" 32 в поземлен имот с идентификатор 10135.1505.195, целият с площ 245 кв.м., а именно: самостоятелен обект - за търговска дейност, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 8.75 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.10, ведно с 1.7371% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от обща тоалетна на същия етаж, предназначена и за обект с идентификатор 1.11 и самостоятелен обект - за търговска дейност, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 11.55 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.11, ведно с 2.2410 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и другата 1/2 ид. част от тоалетната на същия етаж, обслужваща и обект с идентификатор 1.10, ведно с придадените към тях 9.74 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект-за офис, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 11.93 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.12, ведно с 2.4981 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от тоалетна за общо ползване със съседния обект 1.13 и самостоятелен обект - за офис, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 17.97 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.13, ведно с 3.5770 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от тоалетна за общо ползване със съседния обект 1.12, ведно с придадените към тях 14.45 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект - апартамент № 1, на ет. 1 /едно/, със застроена площ 94.03 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.14, ведно с 15.9374 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, към който обект е придадена и изба № 1 с площ 3.24 кв. метра, ведно с придадените към него 40.73 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект - апартамент № 2, на ет. 2 /две/, със застроена площ 78.90 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.15, ведно с 13.4131 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, към който обект е придадена и изба № 2 с площ 2.34 кв. метра, ведно с придадените към него 22.30 кв. м от поземления имот; 67.10 кв. метра ид. части от самостоятелен обект с предназначение гараж, находящ се на ет. -1 /минус едно/, със застроена площ 139.62 кв. метра, идентификатор 10135.1505.195.1.21, представляващи паркоместа както следва: паркомясто № 1 с площ 17.64 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи и паркомясто № 2 и платформа, ведно с 4.9611% идеални части, равняващи се на 7.81 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 10.14 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 2 с площ 14.63 кв. метра, при граници: зелени площи, паркомясто № 1 и паркомясто № 3 и стълбищна клетка, ведно с 4.4931 % идеални части, равняващи се на 7.08 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 9.19 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 3 с площ 13.05 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи, паркомясто № 2 и коридор, ведно с 4.2475 % идеални части, равняващи се на 6.69 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 8.69 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 4 и паркомясто № 5, с обща площ 21.60 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи, стълбищна клетка, изба № 1, изба № 2, ведно с 7.7953 % идеални части, равняващи се на 12.28 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 15.94 кв. метра ид. части от поземления имот; паркоместа в двора на сградата, ведно с 22.50 кв. м. ид. ч., а именно: паркомясто № 6 с площ 11.25 кв. метра, при граници: улица, имот с идентификатор 10135.1505.195.1.7 и паркомясто № 7, ведно с 11.25 идеални части от поземления имот, паркомясто № 7 с площ 11.25 кв. метра, при граници: от две страни вътрешен двор и имот с идентификатор 10135.1505.195.1.8 и паркомясто № 7, ведно с 11.25 идеални части от поземления имот, като е прието за установено, че удостоверение № АУ 050273 Од-001ОД от 27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 Од-00100 от 25.10.2019 г., двете издадени от Главния архитект на район "Одесос" на община Варна, са неверни, по оспорването, предприето от "Невша" ООД. „Ондин“ ЕООД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат С. М. и „Първа Инвестиционна банка“ АД, гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт Г. Д. са подали и касационна жалба против решение № 118 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 4191/4.07.2022 г. за допълване на решение № 81 от 10.06.2022 г. по същото дело. „Невша“ ООД, с. Невша чрез пълномощника си адвокат Б. Ж. е подало реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор на касационните жалби против решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Варна, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: "Невша" ООД е предявило отрицателните установителни искове за собственост с твърдения, че обектите в сградата, предмет на договора за продажба между ответниците от 7.11.2019 г. не съществуват, тъй като както към датата на договора, така и към настоящия момент сградата не е изградена степен груб строеж. Ответниците са оспорили исковете с твърдения, че паркоместата в поземления имот не могат да са незавършени; възразяват за недопустимост, евентуално за премахване на част от конструкцията; твърдят, че заповед № 1/23.02.2015 г. на главния архитект на район "Одесос" за изменение на разрешение за строеж № 0-188 от 07.10.2008 г. е без правно действие, тъй като строителството не е започнало в тригодишен срок от издаването й. Въззивният съд е приел, че от разрешение за строеж № 0- 188/07.10.2008 г. на сграда с площообразуване от 01.10.2009 г. и от заключението на в. л. О. се установява, че сградата в процесния поземлен имот се е състояла от сутерен и пет надземни етажа, като с акт образец № 14/24.08.2009 г. е приета носещата конструкция на строежа. Удостоверение № АГ2-0501-250/28.06.2010 г. на район "Одесос", издадено въз основа на констативен протокол от 27.04.2010 г. установява, че към датата на издаването му сградата е завършена в груб строеж с покрив. Установено е, че на 23.08.2010 г. е сключен договор за ипотека на собствени на възложителя "Консултинг-3" ЕООД обекти в сградата и на идеални части от общите части и правото на строеж и от поземления имот, паркоместа на сутеренния етаж на сградата и паркоместа № № 6 и 7 в двора с по 11.25 кв. м ид. части от поземления имот. Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че на 12.06.2012 г. и на 28.12.2012 г. са сключени договори за продажба от "Консултинг-3" ЕООД на ищеца на поземления имот и на самостоятелни обекти в сградата, ведно с идеални части от общите части и от правото на строеж, като собственикът не е учредявал в негова полза право на строеж. Със заповед № 4/17.09.2014 г. издаденото разрешение за строеж е допълнено и като възложител е вписан ищецът, а допълнението е съобразено с промените по проект от 17.09.2014 г., съгласно който сградата се състои от сутерен и седем надземни етажа. Свидетелите Н. С. и П. Б. установяват в показанията си, че през 2014 г. са участвали в частичното разрушаване на плочата на последния етаж, като вторият свидетел е участвал и в премахването на конструкцията на покрива през есента на 2014 г. до м. февруари 2015 г.; свидетелят Х. излага, че по същото време са разкъртвали основи и колони, за да се налива бетон с цел укрепването им. Със заповед № 1/23.02.2015 г. разрешението за строеж е допълнено с промените по инвестиционния проект от 17.02.2015 г.; обяснителната записка установява, че на кота 0.00 от офиса към улицата се обособяват два магазина с общ санитарен възел; на коти +2.80 и +5.60 съществуващите по два апартамента на етаж се обединяват. С постановление от 21.12.2016 г. на ПИБ са възложени обекти, ведно с идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, 67.10 кв. метра идеални части от гараж 10135.1505.195.1.21, които по ипотечния договор са паркоместата в сутеренния етаж и в двора, ведно само за последните - с идеални части от поземления имот, като изрично е посочено, че гаражът е самостоятелен обект. От прието заключение на в. л. О. е видно, че процесната сграда е незавършена към момента на възлагането и досега, от което следва извод, че оспорването от ищеца на удостоверение № АУ 050273 0д-0010Д/27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 0д-00100/25.10.2019 г. на район "Одесос" е успешно, а оспореното от "Ондин" ЕООД удостоверение № ОД 04.02-10/13.12.2019 г. район "Одесос" установява реалната фактическа обстановка. С нотариален акт № 10, т. III, рег. 6716, дело № 298 по описа за 2019 г. е сключен договор за продажба от ПИБ на "Ондин" ЕООД на възложените имоти, като е описано, че част от тях са образувани чрез разделянето или обединяването на обекти, а от поземления имот са включени само принадлежащите към паркоместа № № 6 и 7 в двора по 11.25 кв. м ид. части от поземления имот. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че отделните обекти в сградата, вкл. гаражът, са бъдещи вещи и е възможно придобиването им едва след завършването на сградата, но не и към настоящия момент. Правата на паркиране в двора са обусловени от възникването на правата върху обектите в етажната собственост. Макар обща част да е правото на строеж, в бъдеще всички етажни собственици ще имат право да ползват двора, а участието на съсобственика в разпределението на дворното място, за да паркира ще бъде възможно след изменението на проекта и след завършване на сградата, поради което предявените искове са основателни. И двамата касатори се позовават на недопустимост на съдебното производство поради липса на правен интерес от отрицателните установителни искове и съответно на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Данните по делото не дават основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение. С тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, както и в случая, когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право. В случая ищецът се позовава на придобитото с нотариален акт № 141, том ІІІ, рег. № 4162, дело № 413/2012 г. на нотариус № * право на собственост върху поземления имот и възможността след като отрече правата на ответниците и завършване на грубия строеж на сградата, да придобие собствеността върху всички обекти в нея на основание чл. 92 ЗС. Посочените обстоятелства попадат в хипотезите, за които в тълкувателното решение е посоченото, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Първа инвестиционна банка се позовава на недопустимост на съдебното производство и тъй като спорът е разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 1804/2017 г. на Варненски окръжен съд. Липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение като постановено при наличие на отвод за пресъдено нещо. Производството по гр. д. № 1804/2007 г. на Варненски окръжен съд е по чл. 435, ал. 3 ГПК. В мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 е разяснено, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. От посоченото тълкуване следва, че тези решения не могат да послужат като основание за отвод за пресъдено нещо и въз основа на тях да се преценява допустимостта на последващ процес. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба против решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна, "Ондин" ЕООД се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) следва ли въззивния съд да кредитира свидетелските показания на свидетелите на ищцовата (погрешно изписана като „ответната“) страна след като същите противоречат на други свидетелски показания, както и на целия останал доказателствен материал; 2) как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК; 3) длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните като изложи подробни и убедителни мотиви защо не приема определени доказателства, а други кредитира; 4) следва ли въззивният съд да се произнесе по всички искания във въззивната жалба или е достатъчно да постанови акт благоприятен за въззивния жалбоподател и по другите искания не следва да се произнася; 5) следва ли в производство по предявен отрицателен установителен иск съда да следи за правния интерес на ищеца през целият процес и за допустимостта на постановения акт; 6) допустимо ли е съдържанието на издаден официален документ, какъвто представлява констативният протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ да се оборва с разпит на свидетели по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационният съдебен състав приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по третия поставен въпрос. Същият е обоснован с доводите, че съдът не е обсъдил за придобито от Първа инвестиционна банка и впоследствие от „Ондин“ ЕООД право на строеж и не е изложил съображения по установеното по делото обстоятелство, че сградата по изменените инвестиционни проекти е нанесена в кадастралната карта именно по искане на „Невша“ ООД. Липсата на съображения на въззивния съд по посоченото възражение и по приетата преписка от СГКК-Варна обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о., решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о. и решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о., посочена от касатора. По доводите, с които са обосновани останалите поставени въпроси, съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение, доколкото ще се явят релевантни за изхода на спора в касационното производство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба против решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна, "Първа инвестиционна банка" АД се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) при установяване на правнорелевантен факт по делото, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и тяхната съвкупност или може да формира изводи за този факт само въз основана едно от всички доказателства; 2) задължен ли е въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, като вземе предвид при произнасянето си всички факти от значение за спора; 3) притежава ли ищецът „Невша“ ООД активна процесуална легитимация с оглед твърдението, че е собственик на процесните имоти, за които съдът приема, че към датата на прехвърлителната сделка през 2019 г. и към предявяване на иска не са самостоятелни обекти на собственост и може ли да бъде признато право на собственост на ищеца по отношение на процесните обекти в сграда, без да се изследва от съда въпросът дали същите представляват самостоятелно обособени обекти към момента на сключване на договора за прехвърлянето им. 4) удостоверяването на степен на завършеност на един строеж, респ. отказът за издаването му, създава или засяга субективни права, поради което е и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 145 АПК и в този смисъл спорът за законосъобразността на процесните удостоверения явява ли се преюдициален по отношение настоящото производство и как липсата на осъществен съдебен контрол по реда на чл. 145 АПК влияе върху законосъобразността на оспореното решение по настоящото дело; 5) допустимо ли е съдържанието на издаден официален документ, какъвто представлява констативният протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ да се оборва с разпит на свидетели по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК; 6) правилно ли съдът не е ценил представеният акт обр. 14 от 24.08.2009 г. като доказателство в подкрепа на твърдението за достигнат „груб строеж“ на сграда, след като по отношение на него не е открито производство по оспорването му; 7) заповедта за нанасяне на сградата и самостоятелните обекти съставлява ли официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с нея факти и обстоятелства и следва ли да бъде кредитиран от съда. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, които са свързани с доводите, че съдът не е обсъдил всички представени, изискани и приобщени строителни книжа, касаещи изграждането на сградата, до момента на спиране на строителството и установяването на състоянието му с акт обр. 10 от 3.12.2014 г., и установения от него факт, че промените по време на строителството не води до изменение в ситуацията и контура на сградата, а само до промяна в броя на обектите, както и обстоятелството, че сградата е нанесена в кадастъра именно по искане на „Невша“ ООД, което е удостоверило и завършеността й до степен „груб строеж“. Първа инвестиционна банка не се е позовала на практика на ВКС по поставените процесуалноправни въпроси, но такава е посочена от касатора „Ондин“ ЕООД, явяващ се необходим другар на банката, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по по решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о., решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о. и решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. Решение № 118 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Варна е постановено в производство по чл. 250 ГПК по молба на „Ондин“ ЕООД за допълване на въззивното решение като въззивният съд се произнесе, че удостоверение № АУ 050273 Од-001ОД от 27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 Од-00100 от 25.10.2019 г., двете издадени от Главния архитект на район "Одесос" на община Варна, са неверни документи и приложи разпоредбата на чл. 250, ал. 3 ГПК да уведоми прокуратурата. Съдът е оставил искането без уважение, като е изложил съображения, че не е непълно, а неправилно решението, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи. Изложените от молителя доводи за допълване на решението касаят правилността му и не са относими към пълнотата на съдебния акт. Що се касае до искането на молителя да бъдат изпратени посочените удостоверения на прокуратурата на Република България, съдът намира, че не е сбъднато процесуалното условие за извършване на поисканото действие, изразяващо се в постановяване на съдебен акт, с който съдът признава, че оспорените документи са неистински (арг. чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК). В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба против решение № 118 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна, "Ондин" ЕООД се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) при оспорване истинността на документ по реда на чл. 193 ГПК задължен ли е съдът да се произнесе по този иска заедно, наред и независимо от произнасянето по основния иск; 2) следва ли въззивният съд да се произнесе с отделен диспозитив относно прието за разглеждане и открито производство по оспорване на официални документи по реда на чл. 193 ГПК, като ги обяви за неверни, при положение, че има произнасяне по този иск от първоинстанционния съд В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба против решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна, "Първа инвестиционна банка" АД се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Счита за очевидно неправилен изводът на съда, че не е сбъднато процесуалното условие за извършване на исканото действие, изразяващо се в постановяване на съдебен акт, с който съдът признава оспорените документи за неистински по арг. чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК, тъй като след като съдът формира извод, че удостоверение от 13.12.2019 г. е вярно, то успешно оспорените от ищеца удостоверения са неверни, а това формира и окончателното решение за уважаване на предявения иск, като независимо от факта, че не е открито нарочно производство по чл. 193 ГПК са допуснати на страната съгласно чл. 154 ГПК поисканите доказателствени средства – техническа експертиза и свидетелски показания и с постановяване на решението се е сбъднало процесуалното условие за приложение на чл. 194, ал. 3, изр. 2 ГПК. С оглед формулираните от касаторите въпроси и доводи касационният съдебен състав приема, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка допустимостта на постановеното решение, доколкото съдът е приел, че липсва непълнота при произнасянето му по спорния предмет, а в правната теория се приема, че молбата за допълване на съдебно решение е допустима, ако решението е непълно, ако молбата изхожда от легитимирано лице и ако е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, като ако молбата е недопустима, тя се оставя без разглеждане с определение, което може да се обжалва с частна жалба (проф. д-р Живко Сталев, „Българско гражданско процесуално право, Стиела, София, 2012 г.). С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение