Определение № 1499 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. В., чрез процесуалните му представители адвокат Р. Е. и адвокат М. Й., срещу решение № 1427 от 25.11.2022 г. по в. гр. д. № 393/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 266 643/23.11.21 г. по гр. д. № 9691/2019 г. на СГС, в осъдителната му част, и е уважен предявеният от А. И. П., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител И. Г. П., срещу касатора иск с правна квалификация чл. 48, във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на травматично увреждане на носа, причинено на 20.04.2018г., след сбиване с ненавършилия пълнолетие син на ответника А. Д. В., в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация А. И. П., чрез процесуалния си представител адвокат И. Ю., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че на 20.04.2018 г. заради некоректно отношение към момиче, учещо в 32 СОУ, е възникнало пререкание между съучениците от 9-ти клас ищеца А. П. и А. В., като последния се насочил рязко към него и му нанесъл няколко удара в областта на лицето.Установено е, че след повишаване на телесната температура на ищеца е предписано антибиотично лечение, а рентгенография е установила счупване на бодилестия израстък на носа, без разместване на фрагменти.Лицето е претърпяло две оперативни интервенции.След срастването на фрактурата носът останал деформиран, което предполага нова хирургическа операция от пластичен хирург.Като субективна последица от травмата останало спастично главоболие.Има деформация на носната пирамида. Прието е за установено от заключението на съдебно медицинска експертиза, че възстановяването от получените увреждания е продължило около месец, но са настъпили хронични промени, продължаващи и до момента на даване на заключението.Въпреки оперативните интервенции състоянието на ищеца не е идентично с това преди сбиването.Нужна е още една операция под обща анестезия за възстановяване на функционалното състояние на носа и при желание - за пластична корекция.Затрудненото носно дишане е причина за оплакването на ищеца от главоболие.Мястото на травмата е рисково - силно кръвоснабдено, в близък контакт с мозъчни структури. От заключението на приетата комплексна психолого-психиатрична експертиза, е установено, че възпроизведеният конфликт е довел до интензивни негативни емоционални преживявания, нарушили нормалното психично състояние на обследвания за период от време. Той чувствал безапетитие, нарушен бил сънят му, без да се установява психопатологична симптоматика.Има нарушения в нормалното общуване с хората на база психотравмено преживяване, без данни за амбулаторно консултиране и лечение на психотравмата. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ударът е причинил моментна болка на ищеца и последващи страдания, съпроводени с хоспитализации, оперативни интервенции и липса на функционално възстановяване на носа като сетивен и дихателен орган като предстои нова операция, която да доведе до възстановяване на нормалното дишане и наместване на деформацията от зарастването на счупените фрагменти, както и, че са налице психична рефлексия от инцидента, довела до промени във възприятията и поведението на ищеца, поради което искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен до размер от 20 000 лв. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като постановеното от въззивния съд решение противоречи на практиката на ВКС, без да са формулирани конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси от обуславящо изхода на спора значение. Касаторът твърди, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и на Решение № 60201 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 3897/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Общо заявеното оплакване на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е неправилно, не позволява да се изведе правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според т. 1 от цитираното тълкувателно решение, правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи. В случая в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства и подробно е изброил причинените на пострадалия увреждания, търпените от него болки и страдания, тяхната продължителност, начина, по който тези увреждания са се отразили и на психическото му състояние, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение.По отношение на критериите, по които се определя конкретния размер на обезщетението по справедливост, въззивният съд е изложил съображения, които напълно съответстват, на дадените задължителни указания по изясняването и прилагането на принципа на справедливост в ППВС 4/68 г. при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. В посоченото в изложението от касатора решение на състав на ГК на ВКС, е разгледана съвършено различна хипотеза, която е несъпоставима с настоящата, поради което и изразеното от ВКС становище в това решение по определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е неприложимо в настоящия случай/в посоченото в изложението решение се претендира обезщетение за неимуществени вреди от попадането на пострадалото лице в дупка с гореща вода, предизвикана от аварирал през деня топлопровод, вследствие на което е получило множество изгаряния в областта на долните крайници/. С оглед изхода на спора и направеното искане на адвокат И. Ю., пълномощник на ответника по касация, следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв. на основание чл. 38 ЗА. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение