Определение № 4795 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3596/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. Д. срещу определение № 4437 от 02.10.2025 г. по ч.гр. д. № 3645/2025 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което се оставя без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 15013 от 30.09.2024 г. на Софийски градски съд. За да постанови обжалваното определение съдебният състав е констатирал, че се иска отмяна на горепосоченото въззивно определение, с което СГС е оставил без уважение частната жалба на Д. срещу разпореждане № 20126484/18.07.2024 г. на СРС, с което е върната жалба на Д. с вх. № 15743/11.06.2024 г. Изводът за процесуална недопустимост на касациионна жалба в тази част, съставът на ВКС е мотивирал с разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, тъй като решението, постановено в първоинстанционното производство не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. В частната си жалба Д. П. Д. твърди, че произнасянията на СРС, СГС, САС и ВКС са основани на неверни твърдения, които въпреки предоставените от него документи са приети за верни. Заявява, че второ десетилетие му се причиняват материални и психологически щети При преценка на изложеното и данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, изр. 2 ГПК. По същество е неоснователна. Производство по обжалване с касационна частна жалба по същество може да се развие само тогава, когато законът го предвижда като способ за инстанционна проверка.Процесуалният закон не предвижда обжалване на всички определения и разпореждания и изключва касационно обжалване на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Законовите норми, регламентиращи допустимостта на обжалване по реда на гл. ХХІ (чл. 274 и сл.) са императивни и при установените процесуални факти по делото са приложени съответно от администриращия съд. Цената на иска в случая е под прага, посочен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и нормата намира приложение независимо дали е постановено въззивно решение по предявения иск, или производството е прекратено поради неговата недопустимост. Това следва от критерия на чл. 274, ал.4 ГПК по отношение обжалването на определенията, постановени по делото. За прилагането на чл. чл. 274, ал. 4 ГПК също така е без значение какви обстоятелства са довели до постановяването на преграждащо определение и какви оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК се изтъкват от страната. Изложените съображения налагат извод за законосъобразност на обжалваното определение и същото следва да се потвърди. Възприетото становище за процесуална недопустимост е правилно и законосъобразно. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.