Определение № 106 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2013 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №403,постановено на 12.11.2012г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№829/2012г. е оставена без разглеждане касационната жалба на И.С. К. против решение от 28.05.2012г.,постановено по гр.д.№7179/2009г. от Софийски градски съд, ІІ”б” отделение като процесуално недопустима. Определението е обжалвано от И.С. К.,който поддържа,че мотивите на тричленния състав са противоречиви- прието е,че стойността на имота съгласно данъчната оценка е 75928.90лв.,което според касатора сочи,че определената по правилата на чл.55,ал.1,буква”б” ГПК/отм./ цена на иска е в размер на 18982.23лв.,а оттам и че касационното обжалване е допустимо. Моли обжалваното определение да бъде отменено и бъде допуснато касационно обжалване. В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по частна жалба РПК”М.” изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода,че подадената от И. С. К. касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ”б” отделение,постановено на 28.05.2012г. по гр.д.№7179/2009г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е приел,че в случая данъчната оценка на имота,предмет на предявените искове,е под 5000лв.- предмет на предявения по реда на чл.109 ЗС и чл.108 ЗС иск е реална част с площ от 6.66кв.м. от магазин-кафе /обект 46/,находящ се в[жк]на първия етаж на бл.319 с обща застроена площ от 146.73кв.м.,като данъчната оценка на целия имот е 75928.90лв. Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице. Неоснователни са доводите на жалбоподателя,че е налице противоречие в мотивите на обжалваното определение,т.е. че същото е необосновано. Изложените от тричленния състав на ІІ ГО на ВКС съображения са логични и последователни и съответстват на разпоредбите на действащия към момента на предявяване на иска процесуален закон, които установяват правилата за определяне цената на иска /чл.55,ал.1,буква”б” ГПК/отм./. Законът изрично установява критериите за преценка допустимостта на касационното обжалване в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК,като ги обвързва с цената на иска,която пък от своя страна се определя по установените в процесуалния закон правила,в случая от правилата, установени в разпоредбата на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./,която е действала към момента на предявяване на иска /28.12.2007г./,а именно от ¼ от данъчната оценка,при което обаче следва да се има предвид и заявения за защита обем от права. В случая данъчната оценка на целия имот действително възлиза на 75928.90лв.,като ¼ от тази данъчна оценка е в размер на 18982.22лв. Данъчната оценка е определена за целия имот,чиято обща площ е 146.73кв.м. По реда на чл.108 и чл.109 ЗС обаче са заявени за защита по съдебен ред претендирани права само върху реална част от имота с площ от 6.66кв.м.,т.е. цената на иска следва да бъде определена с оглед заявения за защита обем от права,а не с оглед площта на целия имот или същата възлиза на 1181.49лв.,както е прието в обжалваното определение. Поради това настоящият състав приема,че подадената от И. С. К. частна жалба следва да бъде оставена без уважение-цената на предявения иск е под установения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК размер По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение