Определение № 580 от 15.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5027/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е частна жалба на М. К. К. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 247 от 21.09.2016 г. по гр.д.№ 3280/ 2016 г., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение на Добрички окръжен съд от 17.03.2016 г. по в.гр.д.№ 28/ 2016 г. С въззивното решение е потвърдено решение на Добрички районен съд по гр.д.№ 1564/ 2015 г. в обжалваната по въззивен ред част, с която по искане на Д. Г. Ч., след прекратяване на брака между него и М. К., му е предоставено ползването на семейното жилище – еднофамилна жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица]. Жалбоподателката претендира отмяна на определението на състав на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, без да излага каквито и да е конкретни съображения за неговата неправилност. Ответната страна – Д. Г. Ч. – не взема становище. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на Д. Ч. срещу М. К. с искане за прекратяване на сключения между тях граждански брак и за предоставяне на ползването на семейното жилище на съпруга. Районният съд е уважил исковете, като е прекратил брака без произнасяне по вината и е предоставил ползването на семейното жилище на ищеца. Решението му е обжалвано от М. К. само в частта, в която е предоставено ползването на семейното жилище, като с решение от 17.03.2016 г. въззивната инстанция потвърдила първоинстанционния съдебен акт в тази част. С обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение, по съображения, че то е окончателно. Определението е законосъобразно. Съгласно чл.322 ал.2 ГПК, искът за ползване на семейното жилище е от тези, които се съединяват и разглеждат с брачните искове. Разпоредбата на чл.280 ал.2 т.2 ГПК изключва въззивните решения по такива спорове от обхвата на касационния контрол. Производството по този иск е двуинстанционно, независимо от това, какви указания е дал въззивният съд по обжалваемостта на решението му. По същите съображения е постановено обжалваното определение за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а жалбоподателката не е изложила никакви конкретни доводи за тяхната неправилност. Настоящият състав не намира основания за отмяна на обжалвания акт и