Определение № 218 от 26.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1166/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 196 от 20.01.2020 г., постановено по в. гр. д. № 4121/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, в частите, с които след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2358 от 31.03.2019 г. по гр. д. № 3562/2018 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-23 състав, е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.432 ал.1 КЗ срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.03.2017 г., за разликата над присъдените 10 000 лв. до претендираните 30 000 лв. и съответно са разпределени разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че решението в атакуваните части е неправилно и следва да бъде касирано, на основание чл.281 т.3 ГПК, като незаконосъобразно - постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД и необосновано. По подробно развити доводи се моли исковата претенция да бъде изцяло уважена, с присъждане на разноските за всички инстанции. Излага се, че при определяне размера на обезщетението въззивният съд не е подложил на изследване характера на травмата и нейните последици – наред с установеното от вещото лице по делото има обективни данни за 8 дни болничен престой, предписано е носене на специален пристягащ колан, а от заключението по СМЕ е видно, че дори и при елементарни действия като ходене и стоене прав, касаторът ще изпитва болки от непостоянен характер. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се сочи, че решението е постановено в противоречие със задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, дадени с т.І и т.ІІ на ППВС4/23.12.1968 г., в подкрепа на което се приповтарят оплакванията в касационната жалба. Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от страна на застрахователното дружество, чрез процесуален пълномощник, със становище, че няма поставен правен въпрос, по който ВКС да допусне обжалване и да преразгледа казуса, както и не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да достигне до обжалвания резултат, като е съобразил оплакванията в двете въззивни жалби, съставът на апелативния съд на първо място е приел, че от съдебно-медицинската експертиза и приложените медицински документи се установява, че ищецът вследствие на ПТП е претърпял счупване на шести торакален /гръден/ прешлен. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил броя, вида и тежестта на уврежданията /а именно посоченото счупване/, продължителността на лечебния и възстановителен период – 8 дни болнично лечение, указания да носи колан, интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – силни болки през първите 2-3 седмици, умерени до 2-3 месеца и с намаляващ интензитет до 6-я месец; възрастта на ищеца към момента на произшествието – 65 години; последиците за здравето и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние. Във връзка с последното съдът е посочил, че по делото няма данни травматичните увреждания да са свързани с негативни последици, възстановяването от счупването е пълно, същото е осъществено в рамките на два-три месеца, без белези и други остатъчни последствия, без оперативни интервенции, предписан постелен режим и необходимост от чужда помощ, както и не се установява изпитване на битови неудобства по време на възстановителния период. Съдът е коментирал обстоятелството, че през първата година след травмата ищецът може да изпитва спорадични болки при промяна на времето и натоварване. С оглед всичко гореизложено и като е взел предвид обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, въззивният съдебен състав е преценил, че сумата от 10 000 лв. би обезщетила справедливо ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Обсъдена е също липсата на доказателства за търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от съда, както и е посочено, че съдът не може по презумпция да съобрази изживян стрес от ищеца, без да са събрани съответни доказателства в тази насока. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: Касаторът не е формулирал изричен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационният съд да се произнесе. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа само оплаквания за неправилно приложение на закона – чл.52 ЗЗД, поради което доводите в него представляват основания за неправилност на атакуваното решение, съгласно чл.281 т.3 ГПК, относими към разглеждането на жалбата по същество, а не такива, относими към фазата по селекция на касационните жалби. Съгласно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на формулиран правен въпрос е достатъчна причина за недопускане на касационното обжалване, като ВКС няма правомощия да извлича въпроса по чл.280 ал.1 ГПК от съдържанието на жалбата /изложението/, а касаторът сам следва да съобрази нормативно установеното различие между основанията по чл.280 ал.1 и чл.281 т.3 ГПК. Извън изложеното, от данните по делото е видно, че въззивният съд надлежно е преценил и фактите, за които в касационната жалба се твърди, че са останали без обсъждане. При този резултат, в полза на ответника по касация следва да се присъди ю.к. възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК, в размер на 100 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение