Определение № 408 от 12.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2155/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД „Бул Инс” АД, [населено място], чрез пълномощника си- адв. Ал. И., срещу решение №1107 от 09.05.2019г. по гр.д.4396/18г. на Софийски апелативен съд. Ответниците по касационната жалба – В. Й. А. и Д. М. М., чрез пълномощника им – адв. М. Я. са на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК. С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си е заявил, че правният въпрос бил „ относно обстоятелството, доказано ли е с надлежни доказателствени средства в процеса, правоизключващото възражение, направено от страна на застрахователя, относно действието на сключено споразумение, по силата, на което е договорено, че увреденият е напълно обезщетен за съответната вреда и е платено обезщетение в полза на пострадалия”. Направено е кратко оплакване за несъгласие с изводите на състава относно приетата нищожност на споразумението между пострадалия и застрахователя.Интерпретирани са части от решение № 72/10г. на ВКС, ІІ г.о.по приложението на чл.235, ал.2 ГПК, като е цитирана част от решение относно правото на пострадалия да получи обезщетение от деликвента над изплатеното от застрахователя. В заключение кратко е посочено, че тези съображения попадали хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, освен това решението било и очевидно неправилно, тъй като „ противоречи на основани принципи в правото относно деликта, на закона и на събраните доказателства”. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, поставеният въпрос е фактически като свързан с доказването на релевантните за спора факти, а не правен т.е. с така поставения въпрос не е въведено наличие на общо основание, което е достатъчно за да не бъде допуснато решението до касационно обжалване. Ирелевантни са развитите доводи на страната и относно приложението на чл. 235,ал.2 ГПК, тъй като лаконичното им обосноваване е свързано изцяло не с процедиране на съда, респективно с негов правен извод обосновал постановения правен резултат, а с общи оплаквания на страната за несъгласие с този краен извод. Извън предмета на спор е и възпроизведеното и кратко развито разбиране относно правото на пострадалия да получи обезщетение от деликвента над платеното от застраховантеля, тъй като разглежданата хипотеза е различна – претендира се обезщетение от застраховател на деликвента по застраховка „ Гражданска отговорност”относно всички реално претърпени вреди в резултат на ПТП. Във връзка с липса на релевантно общо основание за допускане на касационно обжалване и с оглед развитите доводи и по допълнителния критерий, следва да се приеме, че страната не установява наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез лаконичното оплакване посочено като – „ противоречие на основани принципи в правото относно деликта, на закона и на събраните доказателства”.. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като е възпроизвела общо и лаконично оплакване за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. При този изход на спора на ответниците по касация следва да бъдат присъдени надлежно поисканите и установени от тях разноски в размер за всеки един от тях по 1000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение