Определение № 735 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2209/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго про продажби” АД, [населено място] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 520 от 14.04.2020 г. по гр.д.№ 15/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 10707/ 2019 г. и по този начин е прието за установено в отношенията между жалбоподателя и К. С. К., че К. К. не дължи на „Енерго про продажби” АД 11 050,84 лв, за която сума е издадена фактура №[ЕИК]/ 28.06.2019 г. и която представлява цена на служебно начислена електроенергия, доставена в период 26.06.2017 г. – 25.06.2018 г. в обект в [населено място] чифлик, [улица]. Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат прецизирани в следния смисъл: има ли основание за корекция на сметката на потребител на електроенергия за минал период от време при констатирано неизмерване на потребената от него енергия след измененията в ЗЕ от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и отговаря ли купувачът на електроенергия съгласно чл.183 ЗЗД за заплащане на цената на потребена от него електроенергия, която е отчетена в неизведен на дисплея регистър на електромера поради установено софтуерно въздействие върху средството за измерване. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Поддържа и очевидна неправилност на това решение, без да излага конкретни съображения в какво тя се състои. Ответната страна К. К. оспорва жалбата. Според него жалбата е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 15/ 2019 г., не по гр.д.№ 15/ 2020 г. По отношение на поставените правни въпроси поддържа, че те нямат връзка с разрешенията на въззивния съд, а се основават единствено на личната интерпретация на касатора на обстоятелствата по делото. Съдът по същество не бил приел, че ПИКЕЕ е неприложима, а че не е доказана нито една от хипотезите по нея, нито приел, че е доказано доставянето и ползването на служебно начислената енергия в обекта му. Оспорва и доводите за очевидна неправилност на решението, като излага съображения за правилността му по същество. Съдът намира жалбата за допустима. Техническата грешка при изписване в титулната част на касационната жалба на годината на делото, решението по което се обжалва, не е основание за недопустимостта й. Правото на жалба е процесуално и то възниква и се упражнява при предвидените в ГПК предпоставки, част от които целят индивидуализацията на акта, чиято проверка се иска от горната инстанция. Ако тази цел е постигната, техническите грешки в документа, обективиращ жалбата, нямат значение нито за възникването, нито за надлежното упражняване на правото на жалба. Още повече, когато в обстоятелствената част на жалбата (какъвто е процесния случай) годината на делото е посочена правилно Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване. За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че страните по делото били в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продавал на ищеца електрическа енергия срещу заплащане на цена. С протокол № 11188357/ 21.11.2016 г. в обекта, където се извършвала доставката, бил монтиран електромер с № ... с нулеви показания за дневна, нощна и върхова тарифи. На 25.06.2018 г. служители на ответника извършили проверка на това средство за търговско измерване (СТИ), при която електромерът бил демонтиран, пломбиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология (БИМ). В БИМ електромерът бил подложен на експертиза, за резултатите от която бил съставен констативен протокол № 1168/ 20.06.2019 г. В него било удостоверено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, в резултат от която преминала енергия на тарифа 15.8.4 от 059558.4 kWh не била визуализирана на дисплея. На основание извършената проверка ответникът изпратил уведомление до ищеца, с което го уведомил за направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия в обекта му. Начислена била общо 59 558 kWh енергия за периода 26.06.2017 г. – 25.06.2018 г., на обща стойност 11 050,84 лв. За претендираното задължение била издадена фактура № [ЕГН] от 28.06.2019 г. От заключението на допуснатата по делото СТЕ съдът приел за установено, че СТИ е било в метрологична годност и че количеството ел.енергия записано в тарифа 15.8.4 е преминало през измервателната схема на СТИ. При тези фактически установявания съдът посочил, че съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т. 6 ЗЕ (редакция след измененията в ДВ бр.38 от 08.05.2018 г.) не е била предвидена възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на СТЕ. Към настоящия момент разпоредбите на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. били отменени изцяло с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, изменението на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ касаело бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри. В отменените ПИКЕЕ не се съдържали разпоредби, които да уреждат реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Все още действалата към датата на проверката разпоредба на чл.50 ПИКЕЕ предвиждала възможност за енергийното дружество да коригира количествата електрическа енергия, представляващи разлика между отчетеното и реално преминалото количество, но тя не била приложима по отношение на отчетените показания в скритите регистри. Съдът посочил, че по делото не бил установен дефект в измервателното устройство, нито пък грешно въведени в информационната база данни технически параметри на електромера, за да може чл.50 ПИКЕЕ да намери приложение. Изложил и мотиви, че разпоредбите на чл.1 – 47 и чл.52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, защото техническата проверка в обекта на потребление била извършена след отмяната им. При липсата на процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, възможността за извършване на корекция била изключена. Затова съставеният от служителите ответника констативен протокол съставлявал неподписан от ищеца частен документ, необвързващ го. Алтернативно изложил съображения, че ищецът не се бил съгласявал с отчитане и остойностяване на енергията по невизуализиран регистър на електромера и при липса на законова регламентация такова остойностяване не може да го обвърже. Отчитането в скрит регистър било и в противоречие с подзаконовите нормативни актове. Посочил също, че по делото не било установено безспорно, че към момента на монтирането на СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. Твърдението, че при нулеви показатели на другите тарифи, не е възможно в скрития регистър показателите да са други съдът намерил за невярно. За манипулирането на електромера бил нужен специализиран софтуер, до който имали достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и БИМ. В случая била неприложима и разпоредбата на чл.183 ЗЗД, защото това би довело до неприложимост на изричната правна уредба, в която е предвиден специален ред за провеждане на процедурата по корекция на сметка. Политиката на законодателя във връзка с енергетиката била да урежда отношенията между енергийните дружества и ползвателите на мрежата чрез специални императивни правни норми, а наличието на празнота в тази уредба следвало да се запълни по законодателен ред или чрез провеждане на съответните административни процедури, а не чрез прилагане по аналогия на общите правила на ЗЗД. С оглед така очертания предмет на спора и държаните от въззивния съд мотиви, материалноправният въпрос отговаря ли купувачът на електроенергия съгласно чл.183 ЗЗД за заплащане на цената на потребена от него електроенергия, която е отчетена в неизведен на дисплея регистър на електромера поради установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, е обуславящ. Въззивният съд го е разрешил, като е дал отрицателен отговор. Положителен отговор на въпроса е даден в соченото от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 4160/ 2018 г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд