Определение № 10 от 17.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3001/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба вх. № 11437 от 17.11.2016 г. от М. С. М., чрез процесуалния си представител Н.Б. в качеството му на ответник по касационното производство, с искане за допълване на постановеното по делото Определение № 400 от 09.11.2016 г. в частта за разноските, като в полза на молителя бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Молителят поддържа, че с оглед изхода на делото има право на разноски, твърди, че е направил искане за присъждане на същите още с отговора на касационната жалба, с който е представил и списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за извършване на разноските. Ответниците по молбата - П. А. Т. и М. Т. Т., уведомена на 05.01.2017 г, не са депозирали писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК. В. касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считано от постановяване на определението. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С Определение № 400 от 09.11.2016 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на Решение № 317/ 10.03.2016 г. по в.гр.д. № 3147/ 2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното Решение № 422/ 31.01.2014 г. по гр.д.№ 19771/ 2010 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против молителя в настоящото производство субективно съединени установителни искове за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК. Същевременно в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба е оспорил същата като неоснователна и е изразил становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. С отговора са представени списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие от 20.07.2016 г., в които е удостоверено, че молителят е извършил разноски за производството по касационната жалба в размер на 500 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора. С оглед изхода на производството по касационната жалба молителят има право на разноски - чл. 78, ал. 3 ГПК. В договора за правна помощ е отразено, че той е заплатил на процесуалния си представител по делото адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 500 лв. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. При тези данни и предвид липсата на направено от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на молителя следва да се присъдят своевременно поисканите разноски в размера, в който са извършени - 500 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение