Определение № 1839 от 02.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1140/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. С. С., Е. Конкордий П. и М. А. Ч. срещу решение №158 от 08.03.2023г. по в.т.д. №737/2022г. по описа на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 612 от 23.05.2022 г. по т.д. №2183/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл.25, ал. 6 вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията от 04.06.2021г. по т.т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 от дневния ред на общото събрание на сдружение „Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права /ЕАЗИПА/“. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е приел представения от ответника списък на членовете на съдружието. Считат, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля К. И., макар практически да не е отговорил на нито един от въпросите, за които е бил допуснат, както и тези на С. А., който не е бил член на сдружението, а е потвърдил, че е присъствал на заседанието на УС, поканен като специалист. Правят оплаквания, че въззивният съд не е отчел, че проф. Е. Я., редовен член на УС, не е бил нито поканен за заседанието на съвета на 16.04.2021г., нито е бил уведомен за взетите решения на това заседание, нито е полагал подписа си някъде. Допускането на касационното обжалване обосновават с предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Ако бъде установено, че едно вписване в търговския регистър е нищожно, като извършено на основата на декларирани, но несъществуващи обстоятелства и фалшифицирани подписи, то само „занапред" ли действа; или, според общите принципи за нищожността, не поражда правни последици от времето на самото вписване?; 2. Допустимо ли е такова установяване да се извърши от съда, в производството по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ? 3. Правилно ли е съдът по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ да откаже установяването и да продължи да приема порочното вписване като позитивен правнозначим и правопораждащ факт? Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение. Ответникът по касация „Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права /ЕАЗИПА/“, [населено място], не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е намерил за приложима т. 6 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца, съобразно изискването на чл. 98, ал.1, б. „г” от ГПК /отм./, респ. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, като всеки релевиран порок - материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл.74 от ТЗ. Установил е, че въззивниците и настоящи касатори са въвели два порока, съставляващи самостоятелни основания на отделен иск, а именно относно провеждането на Общо събрание (ОС) при липса на взето решение на Управителния съвет (УС) за свикване на събранието и относно разгласяването на поканата. По отношение на първото основание е констатирал, че е представен протокол от заседание на УС на Сдружение „ЕАЗИПА“, на което са присъствали В. К. Г., К. И. И., Г. И. Ш., Т. И. И., Захарина А. П., както и че е взето решение за свикване на ОС на 4 юни 2021 година от 15.00 часа, с дневен ред от 7 точки. Въззивният съд е извършил проверка въз основа на която е констатирал, че към датата на провеждане на заседанието на УС лицата, които са взели решението за свикване и провеждане на ОС на сдружението, са вписани в ТРРЮЛНЦ като членове на УС на същото, поради което е намерил, че е неоснователно твърдяното от ищците нарушение на закона и устава. Отчел е, че вписванията в търговския регистър при успешно проведени искове имат действие занапред, поради което висящите съдебни производства относно решенията за избор на членовете на УС не могат да опорочат взетото решение за свикване на ОС. По отношение на второто основание е констатирал, че в устава на сдружението е предвидено изискване поканата да се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира по седалището и адреса на управление на сдружението, или на сайта на сдружението, или се изпраща до членовете по един от следните начини: по поща, по имейл адреси, обявление на сайта на ЕАЗИПА в срок не по-малко от 15 дни преди насрочения ден. Съдът е преценил, че наличието на изричен начин на обявяване на поканата, дерогира правилото на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Приел е, че е в тежест на ответното дружество да установи редовното разгласяване. Въззивният съд е посочил, че представеният констативен протокол от 16.04.2021г. за наличие на поставено съобщение – покана за общото събрание на сдружението, е частен свидетелстващ документ, като оспорването на верността му не е подчинено на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 от ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички доказателства по делото. При преценката на показанията на свидетелите, съдът е приел, че свидетелските показания на свидетеля К. И., като преки и непосредствени, установяват наличието на съобщение на таблото на посочената в протокола дата, а показанията на С. А. не опровергават тези на св. И., тъй като не изразяват преки впечатления за липсата на съобщение. Съдът е изложил и доводи, че събранието е свикано редовно, тъй като е осъществен фактическият състав по провеждането му, предвиден в устава. Счел е, че кворумът е единствената предвидена предпоставка за редовност на ОС, а същата е налице. Установил е, че в исковата молба не са посочени пороци относно кворума. Аргументирал е, че позоваването на неосигурено право на участие на членове на сдружението, които не са индивидуализирани, представлява позоваване на нарушени чужди членствени права, което не съставлява основание за отмяна на взетите решения. Приел е, че твърденията за взимане на решение в ОС от лица, които не са членове на сдружението се опровергават от представения списък на членовете, видно от който към датата на общото събрание членовете са 176, като тези, които са посочени в списъка на участвалите на събранието лица, фигурират в списъка на членовете на сдружението. С оглед на гореизложеното е аргументирал, че решенията са взети от легитимен орган на сдружението – общо събрание, при условията на спадащ кворум, при липса на твърдените пороци, обуславящи незаконосъобразността на взетите решения. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Всички поставени от касаторите въпроси не са обуславящи за изхода производството. Същите са обвързани с въведените в касационната жалба оплаквания срещу мотивите на въззивния съд, че към датата на провеждане на заседанието на УС лицата, които са взели решението за свикване и провеждане на ОС на сдружението, са вписани като членове на УС на същото и че вписванията в търговския регистър при успешно проведени искове имат действие занапред, поради което висящите съдебни производства относно решенията за избор на членовете на УС не могат да опорочат взетото решение за свикване на ОС. Формулираните от касаторите въпроси обаче не са обсъждани от въззивния съд, доколкото в исковата им молба и в становищата им в хода на производството, не са въведени твърдения за нищожност на вписването на избраните членове от актуалния състав на Управителния съвет. Въведените в производството доводи са, че решенията на избор на членовете на УС са предмет на висящи съдебни производства по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, като доказателства в подкрепа на това твърдение са представени по делото. По поставените въпроси не е доказан и допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1 т.3 от ГПК. В съответствие със задължителните указания в т. 4 на ТР №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на конкретна непълна или неясна правна норма, нуждаеща се от тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК смисъл. В случая не е посочена неясната, непълна или противоречива правна норма, провокирала противоречиво тълкуване, в отговор на поставените въпроси, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика, но явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството.Съгласно задължителните разяснения в т.3 от ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, постановено преди приемането на ЗТРРЮЛНЦ, е нищожно вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. С решение №109 от 15.07.2015г. по т.д. №258/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието за нищожно по смисъла на чл.29 от ЗТР вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията - Търговски регистър, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 от ГПК. В настоящия случай ищците не се позовават в исковата молба на осъществяване на нито една от хипотезите на нищожност на вписване на обстоятелство в Търговския регистър, а на незаконосъобразност на самото вписано обстоятелство, поради което поставените въпроси не са обусловили изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск, както бе посочено по – горе. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на тази разпоредба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд